Решение № 851 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12050/2012 г.

Решение № 851 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12050/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 20 от 30.08.2012 г., постановено по адм. д. № 316/2012 г. Административен съд - Враца е отхвърлил жалбата на Васил Лалов Радулов от гр. Враца срещу заповед № В-833 от 3.05.2012 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Враца, потвърдена с решение № РД-01-90 от 28.05.2012 г. на директора на РД "СП" Враца. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Васил Лалов Радулов с оплакване, че е неправилно. Без да излага конкретни касационни основания, намира че обжалваното решение на Административен съд - Враца е незаконосъобразно. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което оспорената заповед бъде отменена. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. В представено по делото писмено становище, поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - директорът на дирекция "СП" Враца, чрез надлежно упълномощен пълномощник, в представено по делото становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е законосъобразността на заповед № В-833 от 3.05.2012 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Враца, с която е отказано отпускане на еднократна парична помощ на Васил Лалов Радулов от гр. Враца, поради недоказване на инцидентно възникнали жизнено важни потребности - чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Административният съд - Враца е изложил обосновани мотиви за законосъобразността на преценката на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице законоустановените фактически основания за отпускане на исканата социална помощ. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ППЗСП - за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. От съдържанието на нормата следва, че отпускането на парична помощ еднократно в рамките на една година се допуска за задоволяване на инцидентно възникнали потребности на едно лице или семейство. Право на социално подпомагане имат българските граждани, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности - чл. 2, ал. 3 от Закона за социално подпомагане. Правото на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности е вид право на социално подпомагане, поради което, освен съответната инцидентно възникнала потребност, следва да са налице и предпоставките, посочени в чл. 2, ал. 3 ЗСП, за правото на социално подпомагане въобще. По направеното искане за социална помощ е проведена анкета, при която социалният работник е изложил констатираните от него обстоятелства в приложения по делото социален доклад. Този социален доклад не е правно нищо, а е доказателствено средство, защото съдържа данни, свързани с факти и обстоятелства от значение за претендираното от Иванов право на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП. От този доклад е видно, че Васил Лалов Радулов живее в собствено самостоятелно жилище. Установено е също по делото, че касатора получава пенсия в размер на 323,00 лева и средства за социална интеграция в размер на 32,50 лева - или общия му месечен доход е в размер на 355,50 лева. При тези факти, които не се спорят от страните, безспорно се установява, че касатора Васил Лалов Радулов отговаря на първите три кумулативно дадени законови предпоставки за отпускане на исканата от него социална помощ. Не е налице обаче четвъртата законова предпоставка, а именно лицето да е социално слабо и да не може да със собствени средства да се самоиздържа или чрез издръжка на други лица, задължени по чл. 140 от СК, да задоволи тази потребност. В случая се касае за заплатени от касатора разходи по лечение, възлизащи на сумата 198,00 лева - заплатената цена за лекарства. Касатора е заплатил тези лекарства през месец януари 2011 г. Безспорно това е един инцидентен и непредвиден за него разход, свързан с необходимостта за задоволяване на здравни потребности. При доказаните доходи от пенсията на касатора възлизащи на сумата 355,50 лева дори и след задоволяването на този непредвиден разход, отново му е останала сума през месец януари в размер на 158,28 лева. Дори и само за този месец тази сума да не е била достатъчна за издръжката му, касатора има лица които са задължени по смисъла на чл. 140 от СК да му осигурят такава. Видно от социалния доклад, в гр. Враца живее синът на касатора, който е работещ. При така установените факти, Административен съд - Враца правилно е отхвърлил жалбата на Васил Лалов Радулов срещу заповед № В-833 от 3.05.2012 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Враца, потвърдена с решение № РД-01-90 от 28.05.2012 г. на директора на РД "СП" Враца, като издадена при правилно приложение на нормите на материалния закон. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,