Решение № 3286 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14194/2008 г.

Решение № 3286 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14194/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефко Стоянов Димов от гр. Добрич против решението от 25.08.2008 г. по адм. х. дело № 2399 по описа за 2005 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против медицинско удостоверение № 232/3 (изх. № 11601) от 15.12. 2004 г. на ЦЕЛК - МВР. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и съществени съдопроизводствени нарушения - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи (ЦЕЛК-МВР) не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Софийския градски съд е медицинско удостоверение № 232/3 (изх. № 11601 от 15.12.2004 г.) на ЦЕЛК - МВР, с което не е призната причинна връзка между службата на Стефко Стоянов Димов като гл. сержант в I-во РПУ - Добрич и получения епилептичен припадък на 12.11.2003 г. по време на изпълняваната работа. Решението на Софийския градски съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), което задължава съда да пристъпи към решаване на спора, след като фактите по делото бъдат изяснени. Съдът законосъобразно е приел, че оспореното удостоверение е подлежащ на обжалване административен акт, но неправилно е отказал да подложи на преценка представената по делото медицинска документация под предлог, че не разполага със специални медицински познания. От фактическа страна е установено, че на 12.11.2003 г. по време на работа при изкачване на стъпала жалбоподателят е паднал назад по стълбите, ударил си е главата и е получил тежка черепно-мозъчна контузия (травма), наложила оперативно лечение. С оспореното медицинското удостоверение ЦЕЛК - МВР се е произнесла по наличие на причинна връзка между службата и получен епилептичен припадък, който съгласно изложените мотиви е причинил падането. Констатацията на ЦЕЛК - МВР за получен епилептичен припадък е оспорена от жалбо-подателя. Той твърди, че не е епилептик и се позовава на данните, отразени в здравния му картон. Позовава се и на разпореждане № 130 от 24.11.2003 г. на компетентното длъжностно лице на ТП на НОИ - Добрич, с което станалата злополука е приета за трудова. Преценката за здравословното състояние на лицето до момента на настъпване на злополуката изисква специални знания из областта на медицината, каквито съдът няма. Поради това е било наложително назначаването на съдебно-медицинска експертиза, която след проверка на медицинската документация да даде заключение по спорните факти във връзка със заболяванията на служителя до настъпване на злополуката и след това. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и делото да се върне на съда за ново разглеждане от друг състав, който да попълни делото с доказателства и да се произнесе по същество след изясняване на спорните обстоятелства. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,