Решение № 231 от 3.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 326/2012 г.

Решение № 231 от 3.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 326/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С решение № 428/25.11.11 г., постановено по В. Н. О. Х. Д. 567/11 г., ОС-Плевен /ПлОС/ е потвърдил присъда № 193/27.04.11 г., постановена по Н. О. Х. Д. 1333/10 г. по описа на РС-Плевен /ПлРС/. С последната К. Н. Н. е признат за виновен и осъден за пет извършени от него престъпления по чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и вр. чл. 54 НК за всяко от тях е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено общо най-тежко наказание, а именно-лишаване от свобода за срок от три години, търпимо при първоначален общ режим в затвор. Приспаднато е времето, през което Н. е бил задържан по настоящото производство с мярка за неотклонение Задържане под стража. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е наложено общо най-тежко наказание измежду присъдата по настоящото дело и Н. О. Х. Д. 1937/05 г. по описа на РС-Враца- три години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено Н. да изтърпи отделно наказание, наложено му по присъда № 195/16.06.95 г., постановена по Н. О. Х. Д. 307/93 г. по описа на РС-Враца, в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор. В предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /25.11.11 г. -22.01.12 г./, е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство от страна на осъдения чрез неговия защитник, като се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Моли се наказателното производство да бъде възобновено и или решението и присъдата на долустоящите съдилища да бъдат отменени и Н. -оправдан, или решението на въззивната инстанция да бъде отменено и делото-върнато за ново разглеждане, или да бъде намален размерът на наложените наказания. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и упълномощеният пред тази инстанция негов защитник поддържат искането с изтъкнатите в него аргументи, като основно наблягат на наличие на гражданскоправни отношения, в каквато връзка и на необходимост от оправдаване на искателя. Представителят на ВКП изразява несъгласие и моли да не се възобновява процесното наказателно производство. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по настоящото производство, намира за установено следното: Възраженията, отправени пред ВКС, са били предмет на разглеждане от ПлОС и той им е дал подробни отговори, с които върховната съдебна инстанция по наказателни дела се солидаризира изцяло. Преди това още първостепенният съдебен състав е имал предвид аргументи на защитата за наличие на обикновени гражданскоправни отношения, поради което може да се приеме, че ПлОС е дообогатил доводите. Казаното на първо място е свързано с поредно оплакване за некачествен обвинителен акт, в който според искателя не присъства точно формулиране на обвиненията. На стр. 6 от мотивите на второстепенния съд е взето отношение по този довод и същият е намерен за несъстоятелен. Обвинителният акт отговаря на правилата за изготвяне на такъв и в него са намерили отражение всички съставомерни елементи. Вярно е, че не се прави ясно разграничение между вменените на осъдения изпълнителни деяния на измамата-възбудил и поддържал заблуждение, което не е задълбочено обсъждано и в мотивировката на съдилищата по фактите. Същевременно обаче, самата приета фактология по престъпната дейност води до заключение, че макар и с встъпване в договорни отношения с кооперациите- пострадали от поведението на Н., той като представител на търговец е възбудил заблуждение у същите, предлагайки да изкупи селскостопанската продукция на цена, значително по-висока от цената, на която към 1998 г. е можело същата да бъде реализирана. Умисълът за това е експликиран с разпореждане с продукцията чрез продаването й на по-ниска цена от сключената такава с кооперациите. От друга страна без съмнение има някакви налични дребни разплащания с потърпевшите организации, което е демонстрация на другото изпълнително деяние- поддържане на заблуждение. На второ място отново се атакува неуточняването на член-кооператорите, предоставили собствено зърно за продажба, наред с кооперациите. И на този въпрос е даден отговор и той се споделя от ВКС. Кооперациите са били с установена фактическа власт върху всичката стопанска продукция и именно техните представляващи са се разпоредили с нея, бидейки въведени в заблуждение. Отношенията между тях и личната продукция на отделни член-кооператори правилно са преценени като решими по гражданскоправен път, без да касаят обвиненията. В този смисъл не са възприема тезата за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което да е основание за възобновяване на наказателното производство. На трето място, и в искането за възобновяване, и в съдебно заседание пред ВКС, се набляга на обстоятелството, което се охарактеризира като нарушение на материалния закон- взаимоотношенията между осъдения като пълномощник на [фирма] /спрямо последния наказателното производство е прекратено поради негова настъпила смърт в хода на процеса/ и представителите на кооперациите, да бъдат разглеждани само на основата на гражданскоправни отношения. На стр. 8 и 9 от мотивите на ПлОС е даден пространен отговор на този проблем, като при аргументацията му са наведени и направените състоятелни изводи на първостепенния съд. Най-важно в тази насока се явява становището, че плащането на земеделската продукция действително е задължение на фирмата, посочвана от договорите и анексите като купувач, но К. Н. е участвал във формирането на неверните представи, че ще бъде изплатена по-висока от цената, на която е реализирана след това продукцията. Затова законосъобразно е ангажирана наказателна отговорност по инкриминираните измамни действия и не е нарушен материалният закон с осъждането на искателя. На четвърто място е отправено оплакване за явна несправедливост на наложените на осъдения наказания. Тъй като няма довод в насока на това дали е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2 НК, всяка от измамите е квалифицирана по чл. 211 НК, а и не е приложена нормата на чл. 24 след направена по отношение на Н. кумулация, тази инстанция няма да се спира на въпроса по осъждане за отделни измами. В крайна сметка при отмерване на дължимото наказание съдилищата по фактите са съобразили множество облекчаващи несъставомерни субективни елементи, доминиращ сред които е продължителността на настоящото наказателно производство. Отчетени са и влошеното здравословно състояние на молителя и перфектното му процесуално поведение, все фактори, отбелязани в искането за възобновяване с претенция за редуциране на наказанието. Въз основа на тях е определяно лишаване от свобода в минималния, визиран в нормата на чл. 211 НК, размер от три години. Липсва основание за по-голяма снизходителност. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение