Решение № 8584 от 27.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5008/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция Изпълнение на наказанията , гр. София (ГД ИН ) и от Началника на Затвора - [населено място], чрез общ процесуален представител, срещу решение 728 от 29.02.2024 г., постановено по адм. дело 847/2022 г. по описа на Административен съд - Стара Загора (АС-Стара Загора), с което е отхвърлена жалбата на ГД "ИН" и на началника на затвора [населено място] за обявяване на нищожността на Решение 543/25.11.2022г. на КЗД по преписка 20/2015г., поправено с Решение 327/08.09.2023г. на КЗД. С касационната жалба решението на АС Стара Загора се оспорва с доводи за необоснованост касационно основание по чл.209 т.3 от АПК, без да се сочат конкретни съображения в подкрепа на касационното основание. Касаторът развива и доводи за нищожност на оспореният административен акт на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), поради допуснати тежки нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва, че имуществената санкция на ГДИН в размер на 500 лв. е наложена на основание чл.80 ал.2 вр. с ал.1 от Закона за защита от дискриминация ( ЗЗДискр.), без да е издадено наказателно постановление по реда на ЗАНН в съответствие с предписанието по чл.84 ал.3 от ЗЗДискр. В съдебно заседание касаторите се представляват от гл.юрк. Василева, която поддържа касационната жалба. Моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд по съображения, развити в касационната жалба и в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация, в депозирано по делото писмено становище, чрез процесуален представител - юрк. Н. Кръстева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че КЗД се е съобразила изцяло с дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, поради което и решение 543/25.11.2022г. на КЗД не противоречи на влязлото в сила решение 313 от 15.08.2019 г. по адм. дело 356/2019 г. по описа на АС-Стара Загора, потвърдено с решение 4983/28.04.2020г. по адм. дело 13721/2019г. на ВАС. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност, в случай, че от насрещната страна са поискани разноски над нормативно определеният минимум за адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото. Ответната страна Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител юрк. Николова моли решението да бъде оставено в сила в отхвърлителната за Министерство на правосъдието част и да бъде уважена жалбата на ГД ИН . Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационните жалбоподатели. Ответната страна М. Г. Х. в писмен отговор, чрез назначен служебен адвокат С. Стойчев, както и лично в съдебно заседание, представляван от адвоката си, моли съда да се произнесе с решение, с което да остави без уважение и да отхвърли като неоснователна и необоснована подадена от ГД ИН и началника на Затвора - [населено място] касационна жалба и да потвърди обжалваното решение на АС Стара Загора като правилно. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело 847/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на ГД ИН и Началника на Затвора - [населено място], подадена чрез пълномощника им юрк. С. Стоянова, против Решение 543 от 25.11.2022г. на КЗД по преписка 20/2015 г. Жалбата срещу решението на КЗД е подадена след изтичането на 14-дневния срок за обжалването му, поради което и съдът е приел за допустимо единствено обективираното в жалбата на Главна дирекция Изпълнение на наказанията и началника на Затвора [населено място] искане за обявяване за нищожност на Решение 543/ 25.11.2022г. по преписка 20/ 2015г. на КЗД. С оспореното пред първоинстанционния съд решение на КЗД е установено, че в периода 05.11.2011г. 05.11.2014г. началникът на затвора в [населено място] е осъществил непряка дискриминация по признак лично положение , по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. спрямо М. Г. Х., като не му е осигурил хранителен режим, съобразен с изповядваната от него религия, установено е, че от страна на ГД ИН е осъществено неравно третиране спрямо Х., по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по признак лично положение като не му е осигурявана съобразена с изискванията на изповядваната от него религия [заличен текст] храна, несъдържаща свинско месо и свински продукти, като същевременно е осигурявана такава на лишените от свобода [заличен текст] в затворите в градовете София и Варна, наложена е на ГД"ИН", на основание чл. 80, ал. 2 във връзка с чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр., имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за допуснатото нарушение на антидискриминационното законодателство, както и е установено, че ГД ИН посредством неосигуряване на М. Х., изтърпяващ наказание доживотен затвор без замяна в [населено място] затвор, възможност за осъществяване на телефонна връзка с институции в периода 13.03.2010г.-13.03.2013г., го е третирала по-неблагоприятно, в сравнение с лишените от свобода, изтърпяващи наказание в Затвора в гр. София, с което е извършила спрямо М. Х. нарушение на чл. 4 ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗДискр. по признак лично положение за периода 13.03.2010г. - 12.03.2013г. От събраните доказателствени материали по делото решаващият съд е извел извод, че обжалваното пред него Решение 543 от 25.11.2022г. на Комисията за защита от дискриминация, е акт, постановен от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл.47 от ЗЗДискр. (в случая упражнени по чл. 47, т.1 и т.3 от ЗЗДискр.), с надлежно формиран състав Петчленен разширен заседателен състав, съобразно изискването на чл. 48, ал.3 от ЗЗДискр., предвид твърдения за дискриминация по два признака. С така постановеното решение съставът на КЗД е формирал вътрешно убеждение по предмета на спора, намерило външен израз в атакувания административен акт. Първоинстанционният съд е намерил оспореното решение на КЗД за издадено в предвидената от закона писмена форма и при спазване на регламентираните в чл. 66 от ЗЗДискр. изисквания досежно неговото съдържание, като нито едно от условията за външно оформяне на акта /наименование, подписи, дата, мотиви и др./ не е нарушено по начин, който да води до липса на волеизявление. Според АС Стара Загора не са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да имат за последица липса на валидно волеизявление. Съдът е установил че административното производство е образувано по допустима жалба, с оглед сезирането на КЗД в срока по чл.52, ал.1 от ЗЗДискр. и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, възпрепятстващи образуването на производството и разглеждането на жалбата по същество. Обосновал е становище, че от страна на КЗД е извършено пълно, обективно всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, първоинстанционният съд е приел, че съдебната проверка обхваща единствено съществуването на онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. Обосновал, че според константната съдебна практика основание за обявяване - прогласяване на нищожност, са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. Отбелязал, че такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т. е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност, което основание не е установено. Обосновал, че нищожни се явяват актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона форма, приравняващо се на липса на форма въобще, а оттам и на липса на волеизявление, както и издадените без каквото и да е нормативно основание /т.е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми, с характер на основни правни принципи, каквито тежки пороци на формата на обжалваното решение на КЗД не са установени в производството. Решаващият съд подробно обосновал и извод за липса на предпоставките по чл.177 ал.2 от АПК, приемайки, че не е налице твърдяното от жалбоподателите противоречие между оспорения административен акт и обективните предели на силата на пресъдено нещо на решение 331 от 15.08.2019г. на АС Стара Загора, постановено по адм.д. 356/ 2019г., тъй като са спазени указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона към установените в мотивите на съдебното решение факти, от които страните по него са обвързани и липсват новонастъпили факти, които органът да е следвало да вземе предвид при новото си произнасяне. Относно възражението за неспазване правилата на ЗАНН при налагане на имуществената санкция на ГДИН на основание чл.80, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗДискр., предвид липсата на съставен АУАН съгласно изискването на чл.84 от ЗЗДискр. решаващият съд е изложил мотиви, че тази разпоредба е относима към установяването на административни нарушения, които не са свързани със самия предмет на производството за защита от дискриминация по същество /т. е. с въпроса извършена ли е дискриминация или не/, а касаят неспазване на процедурните правила или други задължения във връзка с производството пред КЗД, за които не се провежда процедурата по Глава Четвърта, раздел I от ЗЗДискр., поради което и при спазване на предвидения процесуален ред е наложена посочената имуществена санкция, без да е необходимо провеждане на производство по реда на ЗАНН. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно АС Стара Загора се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, съгласно която влязлото в сила съдебно решение има действие за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Според ал. 2 на чл. 177 от АПК, актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение са нищожни, като всеки заинтересован може да се позове на нищожността им или да поиска от съда да я обяви. В съответствие с фактите по делото административният съд е приел, че в процесния случай изрично в оспореното пред съда Решение 543/ 25.11.2022г. на КЗД е посочено, че е постановено въз основа на Решение 4983 от 28.04.2020г. по адм. дело 13721/2019г. по описа на Върховния административен съд на Република България, с което е оставено в сила решение 313 от 15.08.2019г., постановено по адм. дело 356/ 2019г. по описа на Административен съд Стара Загора, за отмяна на предходно постановено решение 255/12.04.2019г. на КЗД и връщане на преписката на КЗД за ново произнасяне по жалба вх. 44-00-4595/ 11.11.2014г. и по жалбата, обективирана в искова молба с вх. 5389/21.03.2013г., подадени от М. Х. и при съобразяване с указанията, дадени с влязлото в сила решение на съда. В мотивите и на двете съдебни решения (Решение 313 от 15.08.2019 г. по адм. дело 356/2019 г. по описа на АС- Ст. Загора и Решение 4983 от 28.04.2020 г. по адм. дело 13721/2019 г. на ВАС) са изложени съображения, че сочените от жалбоподателя М. Х. и приети за установени от КЗД факти съществуват, но са неправилно квалифицирани като извършена спрямо Х. непряка дискриминация по признак религия чрез бездействие на компетентната администрация да му осигури хранителен режим в затвора в [населено място], съответен на религиозните му убеждения. Изрично в Решение 4983/ 28.04.20202г. на ВАС на РБ е прието, че наведените от жалбоподателя фактически основания в жалбата до КЗД се квалифицират като искане да бъде установено, че за периода 05.11.2011г. до 05.11.2014г. като [заличен текст], изтърпяващ наказание в затвора в [населено място], посредством осигуреният му хранителен режим в този затвор, е бил третиран по-неблагоприятно в сравнение с лишените от свобода в други затвори в страната, вкл. този в гр. София, в които администрацията е осигурявала храна, несъдържаща свинско месо и свински продукти, съобразена с изповядваната от лишените от свобода религия. Съобразени са указанията на съда по приложението на закона, че за да се обвърже дискриминационното отношение със защитения признак религия е необходимо да се твърди, че лицето е поставено в по-неблагоприятно положение в сравнение с лишените от свобода от същия затвор, които са атеисти или изповядват друга религия. Обосновани са изводите на решаващия съд за липсата на противоречие между издаденото решение на КЗД от 25.11.2022г. и обективните предели на силата на пресъдено нещо на решение 331 от 15.08.2019г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм.д. 356/ 2019г., поради което и не са налице основанията за прогласяване на нищожността на решението на КЗД, на основание чл.177 ал.2 от АПК. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че при повторното си произнасяне по възобновеното производство по преписка 20/ 2015г. КЗД се е съобразила в пълнота с дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, поради което и на основание чл.218 ал.2 изр.2 от АПК препраща към мотивите на първата инстанция. Правилно АС Стара Загорае приел и че решението на КЗД е валидно и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и в частта му, с която на ГДИН, на основание чл.80 ал.2 вр. с чл.80 ал.1 от ЗЗДискр.е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на антидискриминационното законодателство. Разпоредбата на чл.84 от ЗЗДискр., изискваща провеждане на процедурата по реда на ЗАНН за неуредените въпроси в раздел II от закона -Административнонаказателни разпоредби, вкл. съставяне на актове за установяване на нарушения от определени от председателя на комисията членове на комисията и налагане на наказанията с решение на Комисията за защита от дискриминация, които могат да се обжалват по реда на АПК, се отнася до установяването на административни нарушения, които не са свързани със самия предмет на производството за защита от дискриминация дали е извършена дискриминация или не, а касаят неспазване на процедурните правила или други задължения във връзка с производството пред КЗД, за които не се провежда процедурата по Глава четвърта, Раздел първи от закона (например за неизпълнение на задължения по чл.55 ал.2 от ЗЗДискр.). Проведеното в казуса производство пред КЗД е производство за установяване наличието или не на дискриминация, проведено по реда на глава четвърта от специалния закон, поради което и с акта на КЗД по чл.65 от ЗЗДискр., след като е установено извършеното нарушение, установен е нарушителя и засегнатото лице, е определен и вида и размера на санкцията ( чл.65 т.3 от ЗЗДискр.) с решението на КЗД. Поради това и решението на КЗД в посочената му част е издадено от компетентен орган, в съответствие с материалния закон и не страда от пороци, водещи до нищожност, както правилно е прието в решението на АС Стара Загора. Предвид изложеното, не се установяват сочените от касационните жалбоподатели основания за нищожност и отмяна на атакуваното решение на АС - Стара Загора и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноските остават за страните, както са направени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,