Решение № 15726 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 978/2013 г.

Решение № 15726 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 978/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 121, ал. 1, т 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 и чл. 106, ал. 2 и 4 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Образувано е по касационната жалба на директора на Агенция"Митници", гр. София, ул. "Г. С. Раковски" № 47, чрез процесуалния представител Даниела Енева, против решение № 6389 от 27.11.2012 г., постановено по адм. дело № 215/2010 г. на Административен съд София-град, първо отделение, 43 състав. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правят се възражения за прихващане на изплатените суми на ответника на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл от присъденото му по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетение за което се прилагат доказателства. Иска се прихващане и на изплатеното на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл обезщетение. Оспорва се и момента от който се дължат лихви върху присъденото обезщетение. Претендира се юристконсултско възнаграждение. Ответника Юри Атанасов Гудев от гр. Свиленград, ул. "Крайречна" № 47, чрез пълномощника си адв. Атанас Пендаро от САК в писмен отговор по касационната жалба от 17.01.2013 г. и в съдебно заседание я оспорва като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а съдебното решение оставено в сила. Претендират се разноски по делото пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от страна за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащо на оспорване съдебно решение я намери процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна. С оспореното решение, решаващия съд, в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е осъдил Агенция "Митници" /АМ/ да заплати на Юри Гудев обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 5978 лв. в едно със законната лихва от датата на предявяване на иска /08.01.2010 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер 1213 лв. и е отхвърлил иска до пълния размер на сумата от 7320 лв. Касационната жалба в частта и относно прихващането на изплатеното на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл на Гедув обезщетение е основателна. Обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДС, е изплатено предвид конкретната причина за прекратяване на правоотношението на Гудев-съкращаване на длъжността. След признаване от съда на това прекратяване за незаконосъобразно, е налице припокриване на основанията за обезщетяване по чл. 104, ал. 1 и това по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Присъждането и получаването и на двете такива би довело до неоснователното обогатяване на уволнения държавен служител, респективно до репариране на на една и съща вреда за него, два пъти. В конкретния казус със влязлото в сила съдебно решение е установено, че уволнението на държавния служител е незаконосъобразно и точно поради тази причина нему се дължи едно единствено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, от което следва да се прихване вече изплатеното му по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Разликата в двете обезщетения е че те се дължат при незаконосъобразно уволнение това по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, а това по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл при законосъобразно такова. Недопустимо е да бъдат получени и двете обезщетения, които са свързани с различни фактически и правни основания за едно и също уволнение. По изложените съображения изплатеното с фиш от месец февруари 2010 г. на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл обезщетение в размер на 1226,80 лв. следва да се приспадне от изплатеното по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и решението в тази му част да бъде отменено, а искът до уважения размер да бъде отхвърлен. Касационната жалба в частта и относно прихващането на изплатеното обезщетение на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл от това изплатено на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се явява неоснователна. Основанието за изплащане на това обезщетение е неспазването от страна на органа по назначаването на задължителния срок за предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл. Неспазване на този срок е лишило Гудев от възнаграждението което му се следва за това време и той следва да получи обезщетение за така причинената му имуществена вреда. Това обезщетение няма каквато и да е било връзка с това което се дължи по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, поради което не може да се приеме за основателно възражението за прихващане. Касационната жалба в частта и досежно началната дата на присъдените лихви от решаващия съд се явява основателна. Въпреки, че в диспозитива на решението не е посочена начална дата на присъдените лихви, а само е посочено, че лихвите върху обезщетението се дължат от датата на предявяване на иска, от мотивите на същото е видно, че съдът е приел за такава 08.01.2010 г. По този въпрос съдът е изложил противоречиви мотиви. Веднъж обсъждайки Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. гр. дело № 3/2004 г. е прието, че вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от влизането в сила на съдебното решение с което се отменя незаконосъобразния административен акт. От този момент ответникът изпада в забава и се дължи обезщетение в размер на законната лихва определена от Министерския съвет. В конкретната хипотеза с решение № 8270 от 11.06.2012 г., постановено по адм. дело № 9838/2011 на Върховния административен съд, пето отделение е оставено в сила решение № 2419 от 19.05.2011 г., постановено по адм. дело № 8758/2011 г. на Административен съд София-град с което уволнението е признато за незаконосъобразно и е отменено. Въпреки това по-нататък в решението е прието, че лихвата се дължи от датата на предявяването на иска, а именно 08.01.2010 г. В случая фактически се присъждат лихви преди възникване на паричното задължение, което става изискуемо и ликвидно на 11.06.2012 г. с влизането в сила на решението на Върховния административен съд с което уволнението се признава за незаконосъобразно. По изложените съображения началната дата на присъдената лихва се явява 11.06.2012 год. и съдебното решение в тази му част следва да бъде отменено, а претенцията за присъждане на лихва от 08.01.2010 г. отхвърлена. При служебната проверка на оспореното решение на основание чл. 218 от АПК, касационната инстанция установи, че освен констатирания порок досежно прихващането на обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл и началната дата на присъдената лихва, същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. И двете страни претендират за присъждане на разноските направени от тях по делото пред настоящата инстанция. При посочения резултат от касационната проверка, настоящия състав намира за частично основателна претенцията на Агенция "Митници" за присъждане на юристконсултско възнаграждение. При спазване на разпоредбата на чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Юри Гудев, следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 100 лв. Претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, следва да бъде отхвърлена с оглед изхода от делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,