Решение № 5800 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9156/2012 г.

Решение № 5800 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9156/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Делото е образувано по касационна жалба от Альоша Валентинов Минин - председател на Общински съвет Вълчедръм, ул. "България" № 18 - 20, обл. Монтана, чрез пълномощника си Феодор Генински от АК гр. Монтана, против решение от 30.05.2012 г. по адм. дело № 245/2012 г. на Административен съд гр. Монтана. Излагат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения по съществото на спора. Иска се отмяна на решението. Касационният жалбоподател Общински съвет Вълчедръм, редовно призован, не се представлява. Получена е писмена защита от адв. Генински, с която се поддържа касационната жалба. Ответникът - прокурор при Районна прокуратура гр. Лом, редовно призован, не се представлява. Ответникът - Благой Михалакиев Катеринкин, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят в процеса на Върховната касационна прокуратура в мотивирано становище дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно и същото следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - отхвърлена. Върховният административен съд, настоящия състав на трето отделение, на основание чл. 218 от АПК, като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от активно легитимирана страна, в срока посочен в чл. 211 от АПК, против съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Неоснователни са твърденията на касатора, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон. С обжалваното решение, постановено по делото, образувано пред административния съд по протест на прокурор при Районна прокуратура гр. Лом е прогласена нищожността на Решение № 341 по протокол № 46 от заседанието на Общински съвет Вълчедръм, проведено на 25.03.2011 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местно самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 8, ал. 1, 2 и 4 и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 10, ал. 2, 3 и 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ е дал съгласие за провеждане на процедура за отдаване под наем, чрез търг с тайно наддаване на общински имот № 046001 в землището на с. Бъзовец, ЕКАТЕ 07209, язовир с площ 55,39 дка и начин на трайно ползване за срок от 5 години - "за риборазвъждане". За да постанови съдебния акт, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за водите /ЗВ/, според която публична общинска собственост са водите и водните обекти, в това число естествените извори, езера и блата, които са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11 от ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗВ управлението на водните обекти публична общинска собственост се извършва само чрез отдаване на концесия. Съдът, отчитайки изменението на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС /ДВ, бр. 15 от 18.02.2011 г., в сила от 22.02.2011 г./, съгласно който "свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет. Части от имоти - публична общинска собственост, които са предоставени за управление по реда на чл. 12 могат да се отдават под наем, при условие че не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които съответният имот е предоставен за управление", правилно е направил извода, че ЗВ е специален, поради което общите разпоредби на ЗОбС и НРПУРОИ не могат да намерят приложение при управление и разпореждане с водни обекти които са публична общинска собственост. С този свой извод съдът правилно е установил, че Общински съвет Вълчедръм е взел протестираното решение при липса на материалноправна компетентност и в нарушение целта на закона. Освен това съдът съвсем законосъобразно и правилно е направил извода, че разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС като обща такава не може да дерогира специалната разпоредба на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите /ЗК/, съгласно която на концесия по реда на ЗК се предоставят обектите от обществен интерес - обекти, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост. Съдът позовавайки се на легалното определение на обекти и/или услуга от обществен интерес дадено с разпоредбата на чл. 2 от ЗК правилно е стигнал до извода, че протестираното решение противоречи и на материалноправните норми и на този закон. При тези констатации е наложен обоснованият извод на съда, че протестираното решение на общинския съвет е прието при липса на материална компетентност, което води до нищожност на акта, както правилно е приел административният съд. С позоваването на общинския съвет в оспореното решение на правно основание от закон, който е неприложим в конкретния случай, порокът в решението е толкова съществен, че води до неговата нищожност, както правилно е постановил съдът с обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт. Изводът на съда не е опроверган от касатора пред настоящата инстанция, поради което обжалваното решение е законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение