Решение № 988 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3411/2007 г.

Решение № 988 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3411/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от адв. К процесуален представител на К. С. Д., действуващ като Едноличен търговец с фирма Е. "К" и М. Б. Д., против въззивно решение № 570/30.3.2007 г. по гр. д. № 131/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, VIII-ми гр. с. Обстоятелствата по делото са следните: К. С. Д., действуващ като Едноличен търговец с фирма Е. "К" и М. Б. Д., са предявили против "Е" - АД, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на основание договор за доброволна делба на недвижим имот от 03.10.2003 г., представляващ три обекта, подробно описани, със специално предназначение, находящи се в триетажна сграда в поземлен имот. Твърди се също така, че ищците са лишени от владението върху обектите в посочения имот без правно основание. С решение от 27.10.2006 г. по гр. д. № 240/2006 г. Асеновградският районен съд, трети граждански състав, е отхвърлил предявените искове. С решение № 570/30.03.2007 г. по гр. д. № 131/2007 г., по въззивна жалба от ищците, Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че ищецът е собственик на процесните обекти, но не е доказано владението на ответника върху тях без правно основание. Изводите на съда са обосновани с разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което е прието, че обектите се владеят от ответника на правно основание. Основавайки се на същата разпоредба съдът е стигнал до извод, че обезщетение за ползване не се дължи. Срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е подадена касационна жалба от процесуалния представител на ищците - адв. Г, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Навежда се довод, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на спор за собственост за процесните обекти, поради което съдът е следвало да признае с решението си правото на собственост на ищците. Навежда се и довод, че разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗЕ не е правно основание за ползване на обектите от ответника, а само сервитутно право. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Постъпила е и писмена защита от процесуалния представителна касационните жалбоподатели. Ответникът по касация е депозирал писмено становище. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмените защити на страните по спора и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на Пловдивския окръжния съд е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е стигнала до извод, че собственик на процесните обекти в имота са ищците. Този извод се подкрепя от ангажираните по спора доказателства. Законосъобразни са обаче изводите на окръжия съд, че ревандикационният иск е неоснователен с оглед разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от Закона за енергетиката. Визираната разпоредба е императивна и представлява ограничаване правото на собственост по смисъла на правните норми от глава V, раздел II от посочения закон. Неоснователен е доводът на касаторите, че съдът е следвало в решението си да се произнесе по установителната част на ревандикационния иск. Последният е самостоятелен иск и подлежи на уважаване само когато са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 108 ЗС. В случая обаче това не е налице предвид изложеното по-горе. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда досежно и претенцията по чл. 59 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗЕ по ясен и категоричен начин прогласява безвъзмездност при ползването на части от сгради, каквито са и процесните обекти. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, а решението на въззивната инстанция - в сила. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на I г. о.