Решение № 76 от 11.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 713/2009 г.

Решение № 76 от 11.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 713/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Главният прокурор е направил искане за възобновяване на нохд № 292/2009 г. по описа на Районен съд - гр. Севлиево, отмяна на постановената на 14.07.2009 г. присъда в частта, отнасяща се до определянето на типа на затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наложените на осъдения Т. А. Т. наказания лишаване от свобода, както и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане по реда на чл. 306, ал. 1 НПК. Възразява се наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Пред ВКС искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Защитата на осъдения Т. изразява становище за основателност на направеното искане. За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид и следното: С присъда № 204 от 14.07.2009 г. по нохд № 292/2009 г. СРС осъдил подсъдимия Т на основание чл. 195, ал. 1, т. т. 3,4 и 7 във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 55 НК (за деяния, извършени в периода от 1 до 21.04.2009 г.) на 10 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи първоначално в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим - чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът привел в изпълнение присъда по нохд № 288/2007 г. на СРС, влязла в сила на 25.09.2007 г., като определил наказанието от 6 месеца лишаване от свобода Т. да изтърпи първоначално в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим - чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, считано от 23.04.2009 г. Неоспорена от страните посочената присъда влязла в сила на 29.07.2009 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. Очевидно е, че осъденият Т. не попада в кръга, очертан в чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като не е осъден за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления, а два пъти, което предпоставя неправилност на съдебния акт в частта по първоначалния режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и типът на затворническото заведени, в което осъденият трябва да се настани първоначално. ВКС няма правомощие да отстрани допуснатото нарушение на закона, което обаче първоинстанционният съд може да стори по реда на чл. 306, ал. 1 НПК. Водим от горното на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС I-во наказателно отделение