Решение № 12165 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9059/2016 г.

Решение № 12165 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9059/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от В. Б. Н., гр. В., ул. "В." ..№..., чрез адвокат Р. А., против решение № 6735/07.06.2016 г. по адм. дело № 6102/2015 г. на ВАС (Върховен административен съд), трето отделение, с искане то да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, или вместо него да бъде постановено друго решение, с което да се уважи жалбата, както и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски на двете инстанции. Касационната жалбоподателка твърди, че съдебното решение е нищожно, недопустимо, постановено при нарушение на материалния закон, извършени са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, липса на анализ на правнорелевантната материя и не аргументирано - необосновано - пороци, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209 от АПК. В жалбата са развити подробни съображения поотделно за така заявените пороци. Навеждат се и нови доводи, които не са били предмет на обсъждане в първоинстанционното производство. В открито съдебно заседание пред петчленния състав на ВАС касационната жалбоподателка се явява лично и с пълномощника си, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Допълнително е представена и Писмена защита. От ответника - Министъра на правосъдието, гр. С., чрез надлежно упълномощени двама процесуални представители - В. Д. и Р. К., е постъпил писмен Отговор, в който се моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. В открито съдебно заседание пред петчленния състав на ВАС се явява единия от процесуалните представители - юрисконсулт Домузчиева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение - в сила, тъй като не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в минималния размер на 300 лева. От заинтересованата страна Л. С. С., гр. В. е постъпил писмен Отговор, в който се моли касационната жалба да бъде отхвърлена. В открито съдебно заседание пред петчленния състав на ВАС се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат Л. оспорва касационната жалба и заявява, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и моли да бъде оставено в сила. Допълнително по делото са постъпили Писмени бележки от друг адвокат-пълномощник, с приложено към тях редовно оформено пълномощно. От заинтересованата страна И. - Л. К. Е., гр. С. е постъпил писмен Отговор, в който се моли касационната жалба да бъде отхвърлена. В открито съдебно заседание пред петчленния състав на ВАС пълномощникът Л., който се явява още и за останалите заинтересовани страни: Х. В. Г., гр. П., Д. С. С. - С., гр. В. и П. Л. И., гр. Р., оспорва касационната жалба и заявява, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което моли да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и по същество неоснователна. Не са налице нарушения на материално и процесуално правните норми. ВАС - трето отделение е осъществил съдебния контрол по чл. 168 от АПК, въз основа на основанията, посочени в чл. 146 от АПК и изводите, които е изложил относно законосъобразността на обжалваната заповед № СД-04-116/14.04.2015 г. на министъра на правосъдието в обжалваната част, са правилни и законосъобразни. При анализ на всички приложени по административната преписка писмени доказателства и извършената съдебна проверка по реда на чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗЧСИ е установено, че при провеждане на конкурса са спазени всички изисквания на Наредба № 1/06.02.2006 г., която е издадена от министъра на правосъдието след вземане мнение на Камарата на ЧСИ, като са спазени и условията и реда за провеждане на процедурата, и подбора на кандидатите за заемане на вакантните места за ЧСИ в съответните съдебни райони. В тази връзка, правилно е преценена установената фактическа обстановка, която сочи, че жалбоподателката Н. е била допусната до участие в конкурса за съдебен район В., като от приложения протокол съставен на основание чл. 12, ал. 4 от Наредбата, оценката, която е получила на устен изпит е 2,80 под много добър 4.50 и в съответствие с чл. 12, ал. 5 от Наредбата, законосъобразно не е класирана и не са й възложени правомощия за изпълнението съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЧСИ. Самата оценъчна дейност на конкурсната комисия по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 не подлежи на съдебен контрол и помощният орган в случая не е необходимо да излага съображения за извършеното оценяване. В този смисъл съдът не може да контролира правилността на получената оценка и контролът за законосъобразност по чл. 11, ал. 2 от ЗЧСИ, който приключва процедурата по Г. V от Наредбата, обхваща единствено спазването на предписания ред и условия за провеждане на изпита. В този смисъл атакуваната заповед на министъра е валиден административен акт, издаден от компетентен орган и въз основа на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 за резултата от класирането министърът е издал заповед, с оглед получения незадоволителен резултат на устния изпит на жалбоподателката. След като същата не е издържала успешно устния изпит и не е класирана от конкурсната комисия в процедурата по провеждането на конкурса, фактът, че не е включена в списъка на лицата, ползващи се с необходимото обществено доверие, не обосновава порочност и незаконосъобразност на финализиращия процедурата по провеждане на конкурса краен административен акт. Всички твърдения, че не са спазени правилата за провеждане във връзка с устния изпит в рамките на определения график за явяване и съставен списък на допуснатите до участие по реда на чл. 12, ал. 1 и 2 от Наредба № 1, са необосновани и не кореспондират с приложените писмени документи. При осъществяване на правомощията си по чл. 11 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 13, ал. 2 от Наредбата, министърът на правосъдието при условията на обвързана компетентност е възложил правомощия на лица, които са класирани, а оценката на кандидатите от устния изпит по чл. 12, ал. 2 и 3 от Наредба № 1, с оглед строго специфичния и субективен характер не се обхваща от съдебния контрол по АПК. В тази връзка начина и методиката за оценяване от всеки чл. от комисията, който дава самостоятелна оценка и крайната оценка е средно аритметична от устния и писмения изпит са спазени и решението на ВАС, с което е приел, че оспорената заповед на министъра не страда от пороци, които да налагат отмяната й, е правилно, обосновано и в съответствие със закона и приложимите правни норми. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че с оглед датата на пощенското клеймо - 07.07.16., входираната на 11.07.2016 г. във Върховния административен съд касационна жалба на В. Б. Н. се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на 23.06.2016 г., и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 6735 от 07.06.2016 г. по адм. дело № 6102/2015 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б. - Трето отделение ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Б. Н. срещу Заповед № СД-04-116 от 14.04.2015 г., издадена от министъра на правосъдието в частта, с която са възложени правомощия по изпълнението на частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - В. на лицата Х. В. Г., Д. С. С. - С., П. Л. И., И. - Л. К. Е., Л. С. С. и с втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА жалбоподателката В. Б. Н. от гр. В., да заплати на Министерство на правосъдието сума в размер на 300,00 (триста) лв. - юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като при издаването на оспорената заповед са спазени изискванията, регламентирани в чл. 10 от ЗЧСИ (Закон за частните съдебни изпълнители) и тези в Наредба № 1 от 06 февруари 2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители. По-конкретно съдът е констатирал, че са спазени нормативните изисквания на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 ЗЧСИ - конкурсът за частни съдебни изпълнители е насрочен със заповед на министъра на правосъдието и е проведен от назначена от последния комисия в съответствие с чл. 10, ал. 2 ЗЧСИ по ред, определен с Наредба № 1 от 06.02.2006 г. В съответствие с чл. 3, ал. 1 от Наредбата са проведени писмен и устен изпит, като след приключването им комисията е класирала по райони кандидатите, получили най-малко оценка много добър (4.50) на писмения изпит и най-малко много добър (4,50) на устния (чл. 12, ал. 5 от Наредбата). На писмения изпит е изтеглен вариант първи на теста, от общо изготвени два варианта, съобразно изискването на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 06.02.2006 г., като от протокола от 14.02.2015 г. на конкурсната комисия е видно, че след изтегляне от участник в конкурса на първи вариант на теста, членовете на комисията са отворили и показали и втори вариант на теста. За неоснователно е прието оплакването на жалбоподателката за нарушение на чл. 4 от Наредбата защото не се предвижда министърът на правосъдието да делегира правомощията си по организацията на конкурса на заместник- министър. В случая конкурсът е насрочен със Заповед № ЛС-И-1077/20.10.2014 г. на министъра на правосъдието и всички заповеди по движението на конкурса са издадени от министъра на правосъдието, съгласно предписанията на ЗЧСИ и Наредбата. Съдът е счел, че оплакванията на жалбоподателката срещу Заповед № ЛС-И-1077 от 20.10.2014 г., както и срещу заповедта за нейното изменение не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство. За неоснователни са приети и възраженията за допуснати нарушения във връзка с насрочване и провеждане на устния изпит от конкурсната комисия. В случая в съответствие с правомощието си да организира провеждането на конкурса по чл. 4 от Наредба № 1 от 06.02.2006 г., със Заповед № ЛС-И-1077 от 20.10.2014 г. министърът на правосъдието е наредил провеждането на устния изпит не по - рано от десет дни след обявяване на резултатите от писмения изпит, по график, който заедно със списъка следва да се обявят с решение на конкурсната комисия пет дни преди началото на устния изпит на интернет страницата на министерството (чл. 12 от Наредбата). В тази връзка съдът е посочил, че определянето на конкретна дата за провеждането на устния изпит от помощния орган е действие, което е израз на организационна дейност, необходима и подчинена именно на издадената от министъра заповед за насрочване и провеждане на конкурса, а този начин на насрочване и провеждането на устния изпит не се е явило пречка В. Н. да се яви на него, тоест тя е участвала и на този етап от конкурсната процедура, но поради получената от нея оценка по - ниска от много добър (4,50) не е участвала в класирането (чл. 12, ал. 5 от Наредба № 1 от 06.02.2006 г.). По подробно развити съображения съдът е приел за неоснователно и твърдението на жалбоподателката, че до конкурса са допуснати лица, които не са подали лично заявление за участие в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредбата. По отношение на оплакването, че не са налице мнения на КСЧИ за общественото доверие, с което класираните кандидати се ползват, съдът е посочил, че при провеждане на конкурса, завършил с оспорената заповед, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗЧСИ и чл. 6, ал. 8 от Наредбата, са изпратени писма рег. № 92-17-72/26.01.2015 г., № 92-17-72/11.02.15 г. и № 92-17-72/19.03.2015 г. до Председателя на Съвета на Камарата на ЧСИ с искане Съветът на камарата да даде мнение до министъра на правосъдието за общественото доверие, с което се ползва всеки кандидат. Освен тези писма, по повод постъпил сигнал от Н. Т. и искане от М. Д. са изпратени писма с рег. № 94-М-107/27.03.2015 г. до съответните институции и работодатели на класираните кандидати, с искане в срок до 06.04.2015 г. да предоставят информация относно общественото доверие, с което се ползват класираните кандидати. В отговор на отправените запитвания са постъпили писма от ВСС, Висшия адвокатски съвет, Камарата на ЧСИ и от други институции и работодатели, от съдържанието на които се установява, че класираните кандидати се ползват с обществено доверие, поради което няма пречка да им бъдат възложени правомощия по изпълнението. На следващо място за неоснователно е прието твърдението на жалбоподателката за нарушение на закона при съставянето на конкурсната комисия. В тази връзка съдът е посочил, че Заповед № СД-04-30/06.02.2015 г. на Министъра на правосъдието за назначаване на комисия за провеждане на конкурс е издадена на основание чл. 10, ал. 2 от ЗЧСИ и чл. 7 и сл. от Наредбата, като е отправено писмено искане до председателя на ВКС (Върховен касационен съд) и до Камарата на ЧСИ за определяне на представители, които да бъдат включени в състава на конкурсната комисия. Във връзка с постъпилите в МП (Министерство на правосъдието) писма от ВКС и от Камарата на ЧСИ, посочените представители са включени като редовни членове в състава на Комисията. Съдът е споделил тезата на заинтересованата страна Л. С., че няма изискване представителя на МП да е служител на трудов договор в МП, тъй като подходът на законодателя в конкретния случай е да използва термина "представител", а не "служител". За неоснователно е прието и оплакването, че представителите на КЧСИ са определени от нелегитимни органи на КЧСИ, доколкото компетентният съд, пред който се оспорва избора на органи на КЧСИ, не е спрял изпълнението на акта, с който са избрани тези органи, а и трите адм. дела (№ № № 3355/2015 г., 2025/2015 г. и 2925/2015 г. са прекратени с влезли в сила определения, тоест органите на КЧСИ, излъчили членове на конкурсната комисия, са легитимни. За неоснователно е прието оплакването за наличие на въпроси с повече от един верен отговор. В тази връзка съдът е отбелязал, че дейността по оценяването не подлежи на съдебен контрол, като преценката за законосъобразност може да бъде извършена единствено относно това доколко оценките са поставени в съответствие с нормативните изисквания, уреждащи начина на формирането им. Съгласно чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата, оценките са от слаб 2 до отличен 6, като всеки чл. от комисията дава самостоятелна оценка и крайната оценка е средно аритметичната, а тези условия, видно от приложения протокол, както от писмения, така и от устния изпит, са спазени. При извършената съдебна проверка за законосъобразност на оспорената Заповед № СД-04-116 от 14.04.2015 г. в обжалваната й част, съгласно чл. 168 АПК на основанията, посочени в чл. 146 АПК, тричленният състав на ВАС е приел, че тя е валиден акт, издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Конкурсът е проведен при спазване на процедурата, регламентирана в ЗЧСИ и приложимата Наредба № 1 от 06.02.2006 г., и от конкурсна комисия, съгласно предписанието на посочените нормативни актове и в съответствие с приетите от тази комисия Технически правила. Въз основа на изготвения протокол по чл. 13, ал. 1 от Наредбата за резултата от класирането, министърът на правосъдието, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЧСИ, е издал заповед за възлагане на правомощия по изпълнението, в това число за съдебния район на Окръжен съд П. (В. е вярното), в която част заповедта е предмет на контрол в настоящото производство. Предвид оценката, която е получила В. Н. на устния изпит (под много добър (4,50) и в съответствие с чл. 12, ал. 5 от Наредба № 1 от 06.02.2006 г., законосъобразно не е класирана и не са й възложени правомощия по изпълнението. При осъществяване на властническите си правомощия по чл. 11 ЗЧСИ, във вр. с чл. 13, ал. 2 от Наредбата, преценявайки наличието на материалноправните условия и предпоставките за издаване на административния акт, министърът е издал заповедта за класираните кандидати за района на Окръжен съд В., ползващи се с необходимото обществено доверие и заповедта в оспорената й част е законосъобразна. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, тричленният състав на ВАС - Трето отделение е достигнал до законосъобразни правни изводи. Изложените съображения се споделят напълно и от касационната инстанция, поради което не е необходимо да се повтарят отново и в касационното решение. Във връзка с оплакванията в касационната жалба на В. Б. Н. на първо място следва да се посочи, че съдебното решение не е нищожно. По принцип нищожно е това решение, което не отговаря на изискванията за валидност. В случая обаче тези условия не са налице, защото решението е постановено от законен състав; в законоустановената писмена форма и съдържание по чл. 172а от АПК, включително подписи; в рамките, а не извън правораздавателната власт на съда; разбираемо е напълно - има мотиви, от които се установява действителната воля на съда. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), "разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им", а съгласно чл. 157, ал. 2 от АПК "съдията-докладчик се определя съобразно поредността на постъпването на оспорванията в съда чрез електронно разпределяне или чрез друг начин за случайно разпределяне на делата, посочен в приети от съответния съд и разгласени публично вътрешни правила". В конкретния случай видно от приложения на лист 1 Протокол за избор на докладчик от 28.5.2015 г. 11.12.26 ч., административно дело № 6102/2015 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по жалбата на В. Б. Н. е било разпределено на Р. Л. - съдия в Трето отделение, което отделение е определено по материя да разглежда такъв вид дела, като делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.01.2016 г. С разпореждане на Председателя на трето отделение от 28.09.2015 г. (също приложено по делото) във връзка със заповед № 1392/11.09.2015 г. на председателя на Върховния административен съд за утвърждаване на постоянно действащи състав по колегии и поради преминаването на съдия Р. Л. в друг състав, е разпоредено да бъде заместена от съдия М. Р.. В това действие няма нищо нередно и незаконосъобразно, а е допусната замяната, защото новият съдия идва точно на определено място, а именно на мястото на този, който по обективни причини вече не е в този постоянно действащ тричленен състав на Трето отделение. Няма нарушение на законовите изисквания, както счита касационната жалбоподателка. Неоснователно е и възражението, че съдия П. Г. - чл. на състава, постановил обжалваното решение е трябвало да приложи разпоредбата на чл. 22, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 от ГПК и да се самоотведе, като е разбрал, че Г. С. К., който бил обвинен за поръчител на убийството на бургаския бизнесмен С. С., а съдията бил свидетел по това дело, е заинтересованата страна по адм. дело № 6102/2015 г. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие, а според ал. 2 - съдът е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 -5. Както се вижда точка 6 не попада сред хипотезите, при които съдията е длъжен сам да се отстрани. Преценката дали да се отстрани от разглеждане на делото или не, е субективна и всеки съдия сам си преценява дали са налице някои особени обстоятелства. Тази преценка не може да се контролира от по-горната съдебна инстанция. В случая никоя от страните по спора, включително и жалбоподателката В. Н. не се е възползвала от възможността, предвидена в чл. 23 от ГПК да поиска отстраняване на съдията. Отделно от всичко изложено във връзка с отвода на съдия П. Г. следва да се отбележи, че лицето Г. С. К. не е заинтересована страна по адм. дело № 6102/2015 г. и не е участвал в съдебните заседания, нито е изразявал становище по спора. Напротив, видно от определение № 10104 от 01.10.2015 г. по делото, тричленният състав на ВАС - Трето отделение е конституирал като заинтересовани страни по делото: Х. В. Г., Д. С. С. - С., П. Л. И., И. - Л. К. Е., Л. С. С., тоест лицата, на които с оспорената заповед са възложени правомощия по изпълнението на частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - В.. С това определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на В. Б. Н. срещу Заповед № СД-04-116 от 14.04.2015 г., издадена от министъра на правосъдието в частта й, с която се оспорва възлагането на правомощия по изпълнението на частен съдебен изпълнител на посочените в заповедта лица с район на действие за Окръжен съд - Б., Окръжен съд - В. Т., Окръжен съд - В., Окръжен съд - В., Окръжен съд - Д., Окръжен съд - К., Окръжен съд - Л., Окръжен съд - П., Окръжен съд - П., Окръжен съд- П., Окръжен съд - Р., Окръжен съд - Р., Окръжен съд - С., Окръжен съд - С., Софийски градски съд, Окръжен съд - С., Окръжен съд - Х., Окръжен съд - Ш. и Окръжен съд - Я. и е прекратил производството по делото в тази част. В тази си част определението на съда е било излишно, защото в самата си жалба жалбоподателката В. Б. Н. изрично е заявила, че моли заповедта да бъде отменена в частта, с която се възлагат правомощия по изпълнението на частен съдебен изпълнител с район на действие за Окръжен съд - В., следователно за останалите райони същата не е подавала жалба, за да бъде тя оставена без разглеждане. В крайна сметка лицето Г. С. К. не е заинтересована страна по адм. дело № 6102/2015 г. и не е имало причина за отвод, както счита касационната жалбоподателка. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че всички съдии от трето отделение е следвало да приложат разпоредбата на чл. 22, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 от ГПК и да се самоотведат, а делото да се докладва за ново разпределение по чл. 9, ал. 1 от ЗСВ на друго отделение, защото процесуален представител на четирима от заинтересованите страни е адвокат П. И., която е бивш В. А. съдия, работила в екип със съдия П. Г., дълги години е била в състав и с председателя на трето отделение съдия В. Пунева, която без електронно разпределение е определила втория докладчик по делото - съдия М. Р.. Изложените по-горе съображения за самоотвода се отнасят и за това оплакване. Преценката е лична и субективна, а никоя от страните не е поискала отстраняване на съдиите по реда на чл. 23 от ГПК. С оглед изложеното до тук, съдебното решение на тричленния състав на ВАС не страда от твърдяния в касационната жалба порок за нищожност. Същото не е и недопустимо както се твърди в касационната жалба. По принцип едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице, защото жалбата на В. Б. Н., с която е бил сезиран съда е била процесуално допустима за разглеждане по същество - подадена е в срок; от надлежна страна; при наличие на правен интерес; насочена е срещу административен акт, който засяга правната сфера на участника в конкурса. Всъщност въпроса за допустимостта на жалбата е решен от тричленния състав на ВАС с определение от 03.12.2015 г., което е изцяло в полза на жалбоподателката, защото с него е оставено без уважение направеното чрез адв. П. И. възражение за недопустимост на жалбата. Вярно е, че адв. П. И. е пълномощник на Х. В. Г., Д. С. С. - С., П. Л. И. и Л. С. С., но не е пълномощник на И. - Л. К. Е., но от този факт не следват никакви негативни последици за жалбоподателката. Напротив, постановеното определение в което е отразено, че адв. П. И. е процесуален представител и на И. - Л. К. Е. (между другото точно с такова съдържание е молбата от 12.10.2015 г., тоест погрешно е включено и името на И. - Л. К. Е.), както се каза по-горе, е в интерес на жалбоподателката. Само за пълнота следва да се посочи на това място, че всички заинтересовани страни, включително и И. - Л. К. Е. са упълномощили адв. Н. Л. да ги представлява по адм. дело № 6102/2015 г. до окончателното му приключване пред всички инстанции видно от пълномощно, приложено на лист 125 от делото. Съдебното решение би било недопустимо, ако жалбата е била оттеглена или е бил направен отказ от оспорването (което процесуално действие на страната на практика десезира съда), а съдът се е произнесъл по съществото на спора. Такава хипотеза обаче не е налице и с оглед всички изложени до тук съображения, постановеното от тричленния състав на ВАС решение не е недопустимо. С. З. № СД-04-116 от 14.04.2015 г., издадена от Министъра на правосъдието Х. И., на основание чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители и Протокол от 12.03.2015 г., изготвен на основание чл. 12, ал. 5 и ал. 6 и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1/06.02.2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители от конкурсната комисия, назначена със заповед № СД-04-30/06.02.2015 г. на министъра на правосъдието и във връзка с писмо рег. № 92-17-72/20.03.2015 г. от председателя на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители и предоставена информация от съответните институции и работодатели на класираните кандидати относно общественото доверие, с което се ползват класираните кандидати, са възложени правомощия по изпълнението на частен съдебен изпълнител с райони на действие, измежду които и процесния обжалван район за Окръжен съд - В. на: 1. Х. В. Г., 2. Д. С. С. - С., 3. П. Л. И., 4. И.- Л. К. Е., 5. Л. С. С.. Съдът правилно е приел, че в тази част заповедта е предмет на проверка в образуваното производство, поради което не се отразява на законосъобразността на решението написаното на стр. 8 "район на Окръжен съд П.". Това е очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК. В първоначалната жалба на В. Б. Н. се съдържат няколко възражения за нарушения на реда за провеждането на конкурса, които тричленният състав е обсъдил в своето решение. Още в определението си от 03.12.2015 г. съдът е разпределил доказателствената тежест на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 170, ал. 1 АПК, поради което всякакви оплаквания за нарушаване на процесуалните правила са неоснователни. И това е така, защото не всички оплаквания, твърдения или възражения са относими към законосъобразността на оспорения административен акт. Доводи, които нямат отношение към спора, не е необходимо да се доказват и респективно да се събират доказателства за тях. Неотносими доказателства съдът не е длъжен да събира. По-конкретно, като не е открил производство по оспорване на официален документ, съдът не е нарушил нито чл. 193 от ГПК, нито чл. 171, ал. 5 от АПК. Административната преписка се състои освен от приложените документи по делото - 471 броя листа, още и от две отделни папки с документи - класьор № 1 и класьор № 2. Същите са относими към спора, и евентуална липса на някои, изобщо не се отразява на правните изводи, които могат да се направят, а и са направени въз основа на това, което е приложено. Затова се явява неоснователно оплакването в касационната жалба за нарушение от страна на съда на чл. 9, ал. 3, чл. 152, ал. 4 и чл. 163, ал. 3 от АПК. Освен това, с определение от 25.03.2016 г. тричленният състав на ВАС е оставил без уважение искането на жалбоподателката да бъде задължен ответника да представи писмени документи, визирани в молбата й от 23.03.2016 г. и е отменил протоколното си определение от 25.01.2016 г., с което на жалбоподателката са били допуснати двама свидетели. Това определение е мотивирано в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 254, ал. 1 от ГПК и мотивите се споделят и от касационната инстанция. С неизслушването на показанията на двамата свидетели делото не остава неясно, не представлява отказ от правосъдие и не се нарушава принципа на дирене на обективната истина, както твърди касационната жалбоподателка. Напротив делото е изяснено напълно от събраните многобройни писмени доказателства. Не представлява нарушение на никакви правила обстоятелството, че съдът не бил предоставил възможност на жалбоподателката да изрази становище по писмените становища на заинтересованата страна Л. С. и на писмените бележки от адв. П. И., нито съдът има задължение да изпраща преписи на останалите страни по делото. Процесът е устен, а не писмен и всяка страна се запознава с делото, което е на разположение в адвокатска стая или в деловодство. Само за пълнота следва да се посочи, че административният процес се различава от гражданския процес и от наказателния процес, тоест в административното производство има други правила, различни от тези, които са характерни за гражданското и за наказателното производство. Отделно от това, видно от протокола от открито съдебно заседание, проведено на 22.02.2016 г., по искане на пълномощника на жалбоподателката, съдът е продължил срока за изразяване на становище по представените от ответника писмени доказателства, което процесуално действие е изцяло в полза на жалбоподателката. Не е ограничено правото на защита на жалбоподателката от факта, че по искане на пълномощника на Министерство на правосъдието, делото е било пренасрочено за по-ранна дата, а именно от 25.01.2016 г. за 12.10.2015 г., защото за датата 12.10.2015 г. жалбоподателката В. Б. Н. не е била редовно призована, не се е представлявала, поради което съдът не е дал ход на делото и го е отложил, следователно не са извършвани никакви процесуални действия без нейно участие. Като краен извод от всичко изложено до тук, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение съответства и на материалния закон, защото не противоречи на разпоредбите на Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и на приетата на основание чл. 10, ал. 1 от ЗЧСИ Наредба № 1 от 06 февруари 2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители. Както се каза по-горе, в първоначалната жалба на В. Б. Н. се съдържат няколко възражения за нарушения на реда за провеждането на конкурса, които тричленният състав е обсъдил в своето решение. Каза се също, че изложените съображения се споделят и от касационната инстанция. Изводите на съда кореспондират на събраните доказателства. Всички заповеди са подписани лично от Министъра на правосъдието и не се е наложило делегиране на правомощия. Очевидно жалбоподателката обаче не прави разлика между делегиране на правомощие и заместване на титуляра поради обективна причина - отпуск, командировка и други, но не е тук мястото да се развива тезата за разграничението между двата института. Правилно съдът е приел, че заповед № ЛС-И-1077 от 20.10.2014 г. на Министъра на правосъдието за насрочването на конкурса с писмен и устен изпит и нейното изменение, не са предмет на разглеждане в производството по адм. дело № 6102/2015 г. И това е така, защото тази заповед, с която на практика се открива процедурата е друг, отделен административен акт и по правилата на АПК, подлежи на самостоятелно обжалване. По принцип в едно административното дело се разглежда и респективно обсъжда законосъобразността само на един административен акт, а в случай, че с една жалба се оспорват два различни акта, колкото и да са свързани помежду си, съдът е в правото си да раздели производството и по същата жалба да се образува друго административно дело с друг предмет. В конкретния случай всички дела по оспорване на тази начална заповед са били прекратени с влезли в сила определения на ВАС - Трето отделение и всякакви оплаквания, касаещи тази заповед, не следва да се преценяват в производство по обжалване на друг, краен акт за приключване на конкурса. Неоснователно е пространното оплакване в касационната жалба, касаещо първи и втори вариант на теста, както и закъснението при провеждането на писмения изпит. Следва да се отбележи, че доводи направени едва в писмена защита, а не първоначално в жалбата, съдът не е бил длъжен да обсъжда, защото са направени след изтичане на 14-дневния срок за обжалване и са преклудирани. Освен това, жалбоподателката няма правен интерес от такова оплакване, защото на писмения изпит тя е получила оценка много добър 4.50, именно поради която тя е била допусната до втората фаза на конкурса - устния изпит. Относно твърдяните нарушения на материалния закон при провеждането на устния изпит, съдът е изложил мотиви, които се споделят напълно. Жалбоподателката очевидно не е доволна от оценката си - 2.80, но оценка на експертна комисия никога не е била допустима за съдебен контрол, независимо в каква процедура се извършва оценяването. В тази връзка следва да се констатира, че в касационната жалба се навеждат нови доводи, които не са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, поради което са недопустими за обсъждане направо в касационното производство. Това е така, защото касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите, а освен това с такова произнасяне страните недопустимо се лишават от една съдебна инстанция, а това би представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Обявяване на устния изпит, неподходящи графици, неводене на звукозапис, неподписването от чл. на комисията на протокола от класирането, неприсъствието на петима кандидати при изпитването на всеки един от кандидатите, липсата на въпросите и отговорите на кандидатите, неизвършване на проверка за самоличността на кандидатите и други описани в касационната жалба не са наведени своевременно. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че не е допуснато съществено нарушение ако до конкурса са допуснати лица, които не са подали лично заявление за участие. Освен изложените от съда съображения следва да се добави още, че съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 06.02.2006 г., кандидатите за частни съдебни изпълнители подават лично или от упълномощено лице чрез Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители писмено заявление до министъра на правосъдието за участие в конкурса в 20-дневен срок от датата на публикуване на заповедта на министъра. В конкретния случай всички кандидати - заинтересовани страни са подали заявление, но при входирането им на нито едно от тях, включително и на самата жалбоподателка не е отразено при приемането им дали е подадено "лично" или чрез "упълномощено лице". При липсата на регламент за такова отразяване, такъв факт е невъзможно да бъде доказан не само с писмени документи, но и със свидетелски показания. За в бъдеще (de lege ferenda) законодателят би могъл да прецизира нормата, която явно предизвиква спорове и затруднения, но на този етап при тази регламентация, няма основание да се приеме, че документите са подадени от друго лице, а не от кандидата за частен съдебен изпълнител. Всъщност факта от кой точно е подадено заявлението не е толкова важен, важното е при писмения изпит, респективно при устния да се яви лично лицето - кандидат за частен съдебен изпълнител, който тогава показва своите знания по материята, която ще работи. Само за сведение следва да се посочи, че към заповед № ЛС-И-1077/20.10.2014 г. като неразделна част е Приложение № 1 - Списък на темите, нормативната база и литературата, по които ще се проведе писмен и устен изпит за частни съдебни изпълнители. Пак само за прецизност следва да се отбележи, че жалбоподателката В. Б. Н. се е явила на устен изпит на датата 06.03.2015 г. Нито един от заинтересованите страни не е бил изпитван на тази дата, поради което тя не е имала конкуренция с тези лица и е необяснимо, как твърдяните от нея нарушения относно провеждането на устния изпит биха се отразили на тяхната оценка спрямо нейната. За сведение: Х. В. Г. е изпитван на 11.03.2015 г., Д. С. С. - С. е изпитвана на 07.03.2015 г., П. Л. И. е изпитвана на 10.03.2015 г., И. - Л. К. Е. е изпитвана на 08.03.2015 г. и Л. С. С. е изпитван на 09.03.2015 г. Твърденията в касационната жалба, че заинтересованите страни не отговарят на условията за кандидатстване и допускане до конкурс по чл. 6 от Наредбата, също са нови. Липса на дипломи за висше образование, трудови книжки, юридически стаж, свидетелство за съдимост и други не само че са нови и несвоевременно наведени, но и се отнасят за законосъобразност на други предходни заповеди за допускане и недопускане до участие, издадени от административния орган - Министъра на правосъдието, които в конкретния случай не са били предмет на обсъждане от тричленния състав на ВАС. Т. не са решения на комисията, която подготвя издаването на административния акт, а властнически акт на Министъра на правосъдието. По-конкретно това са заповед № СД-04-27 от 24.01.2015 г. за одобряване на Списък на кандидатите, допуснати до участие след отстраняване на нередовностите и заповед № СД-04-28 от 24.01.2015 г. за одобряване на Списък на кандидатите, недопуснати до участие. Съдът не е бил длъжен служебно да се произнася в мотивите си дори и да не е сезиран, както счита касационната жалбоподателка, позовавайки се на чл. 9 от АПК. Предвиденото в този текст "служебно начало" е в съвсем друга насока. Споделят се изложените в първоинстанционното решение съображения относно исканите мнения на Камарата на частните съдебни изпълнител (КЧСИ) за общественото доверие, с което класираните кандидати се ползват. А неспазването на 7-дневния срок по чл. 6, ал. 8 от Наредбата, не е съществено нарушение на процедурата. На това място следва да се посочи, че не е достатъчно за извод за незаконосъобразност на един административен акт факта, че е било допуснато някакво нарушение, а то трябва да е съществено. Нееднократно в съдебната практика и в множество теоретични разработки на различни автори от областта на юридическата материя е правено разграничение кога нарушението е "съществено" и кога е "несъществено" предвид липсата на легално определение на тези понятия, и по-конкретно, че нарушението е "съществено" тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му повлиява и се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по съвсем друг начин. В случая даването на мнение и то от друг орган след срока, по никакъв начин не може да промени класирането на кандидатите, които са се явили и са били оценени и на писмен и на устен изпит. Относно състава на конкурсната комисия, следва да се отбележи, че касационната инстанция е на становището на тричленния състав на ВАС, а позоваването на други становища по други дела, по друг закон - (Закон за нотариусите и нотариалната дейност) е неотносимо за конкретния случай. Няма нормативна забрана представителят на Министерството на правосъдието да е съдия от Върховния касационен съд. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЧСИ дава правото на министъра на правосъдието да определи кой да бъде негов представител като председател на конкурсната комисия, като не го е ограничил в избора му до служители - длъжностни лица в самото министерство било на трудов договор, било назначени със заповед като държавни служители. Затова и Заповед № СД-04-30 от 06.02.2015 г. на Министъра на правосъдието Х. И. не е незаконосъобразна. От страница 23 до края на касационната жалба са изложени твърдения за нарушения от страна на съда поради необсъждането им, но както се каза по-горе, оплаквания и възражения заявени в писмена защита, а не първоначално в жалбата, се явяват преклудирани и съдът не е имал задължението да ги разглежда по същество. С оглед всичко изложено, всички оплаквания в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите в проведеното на 06.10.2016 г. открито съдебно заседание разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата в приложимата й за случая редакция преди изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - I колегия,