Решение № 420 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6453/2019 г.

Решение № 420 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6453/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Попова против решение № 1897 от 20.03.2019 г. по адм. дело № 51/2019 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена заповед № РМЛ 17-РД09-267/11.10.2017 г., издадена от кмета на район "Младост", Столична община в производство по чл. 99 и сл. АПК, с която на основание чл. 16, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е индивидуализиран УПИ VIII-366- "за ЖС и магазини", кв. 42, м. "ЖГ – Камбаните- Младост 4", с площ от 2876,3 кв. м, представляващ ПИ с идентификатор 68134.4090.1411 с площ от 2877 кв. м. по КККР на гр. С. със собственици "Б. Р. И." ЕООД и П. Попова и С. Н. като наследници на С. Н.. Жалбоподателката поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не съдържа мотиви. Моли съдебният акт да бъде отменен, като й се присъдят направените по делото разноски. Ответникът – кметът на район "Младост", Столична община не оспорва касационната жалба. Поддържа, че решението на административния съд е неправилно, тъй като не са налице основания за отмяна на заповедта. Ответникът "Б. Р. И." ЕООД, гр. С. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът С. Н. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Крайният извод за административния съд за отмяна на заповед № РМЛ 17-РД09-267/11.10.2017 г., издадена от кмета на район "Младост", Столична община, като постановена в противоречие с материалния закон, е правилен, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. Заповедта е постановена на основание чл. 104 АПК, в производство по чл. 99 и сл. АПК. Възобновяването на производството по издаване на индивидуален административен акт е извънреден способ за контрол върху влезли в сила административни актове, които не са обжалвани пред съда. Като засягаща стабилитета на административния акт, процедурата по възобновяване е строго регламентирана в АПК и може да бъде проведена само в нормативно установените срокове и на посочените в чл. 99, т. 1-т. 7 АПК основания, по инициатива на административния орган, на прокурора, на омбудсмана и по искане на страна в производството в случаите на чл. 99, т. 2-т. 7 АПК (чл. 100 АПК). В случая заповедта е издадена без да са налице материалноправните предпоставки за възобновяване, предвидени в чл. 99, т. 2 АПК. Съгласно цитирания текст влязъл в сила административен акт, който не е оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не подлежи на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В обсъжданата хипотеза, изброените по- горе условия не са изпълнени. Представеното на административния орган в друго производство (по заявление на Ненов за издаване на заповед по чл. 16, ал. 5 ЗУТ, сега ал. 6) решение на ОСЗГ – Овча купел от 22.06.2012 г., с което на наследници на С. Н. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 5301 кв. м., находяща се в строителните граници на с. С., в м. "Банска река", представляваща части от имот пл. № 2416 и 2418, кад. лист № 723 от кадастралния план, изработен през 1950 г., не представлява ново обстоятелство или ново писмени доказателство по смисъла, изяснен по- горе. Този акт е постановен преди издаване на заповед № РМЛ 16-РД09-18/20.01.2016 г. на кмета на район "Младост", Столична община, отменена на основание чл. 99, т. 2 АПК, в частта, в която "Б. Р. И." ЕООД е признат за собственик на УПИ VIII-366- "за ЖС и магазини", кв. 42, м. "ЖГ – Камбаните- Младост 4", с площ от 2876, 3 кв. м., представляващ ПИ с идентификатор 68134.4090.1411 с площ от 2877 кв. м. по КККР на гр. С., поради което не представлява ново обстоятелство или ново доказателства по смисъла, изяснен по- горе. Ето защо първоинстанционният съд правилно приема, че предпоставките за възобновяване на производството, предвидени в чл. 99, т. 2 АПК, не са осъществени и оспорената заповед на кмета на район "Младост", Столична община следва да бъде отменена. При издаване на заповедта са допуснати и други съществени нарушения на административнопроизвоствените правила, както и на материалния закон, които не са констатирани от административния съд. Като постановена на основание чл. 104 АПК, заповедта следва да бъде издадена при спазване изискванията на глава пета от АПК, регламентираща производството по издаване на индивидуален административен акт (чл. 103, ал. 4 АПК). В случая заповедта е издадена в нарушение на посочените процесуални правила, тъй като производство по реда на глава пета АПК пред административния орган не е проведено. Оспореният административен акт противоречи и на материални закон. Заповедта е издадена с правно основание чл. 16, ал. 6 ЗУТ, във връзка с чл. 16, ал. 4 ЗУТ, без да са осъществени посочените в текстовете материалноправни предпоставки. Липсват данни за изпълнение на изискванията на чл. 16, ал. 4 ЗУТ по отношение на Попова и Ненов. Не са изследвани и предпоставките на образуване на съсобствен урегулиран имот съгласно чл. 16, ал. 5 ЗУТ и не са определени идеални части на съсобствениците. Изложеното налага заключението, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Ето защо като достига до заключение в този смисъл, съставът на Административен съд С.- град постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Съдебният акт е съобразен с указанията, дадени с решение № 16113/20.12.2018 г. по адм. дело № 7356/20018 г. на Върховния административен съд, като в съдебния акт по същество, постановен при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд излага подробни съображения за отсъствието на предпоставките за възобновяване по чл. 99, т. 2 АПК. Освен това, като постановена при условията на чл. 104 АПК, заповедта подлежи на оспорване на всички, предвидени в АПК, основания, а доводите на касационната жалбоподателка в обратния смисъл са неоснователни. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,