Решение № 7914 от 16.9.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрисконсулт Марчева против Решение 253/16.07.2021 г., постановено по адм. дело 542/2020 г. по описа на Административен съд-Добрич. С него е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за периода 2014 2020 г. за кампания 2015 г. с изх. 02-080-2600/3814 5 от 15.09.2020 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по общо заявление за подпомагане за кампания 2015 с уникален идентификационен номер (УИН) 0801061584078, подадено от ЕТ "ГЕЛЕНА - Г. Димитров"-град Добрич, в 14 дневен срок от получаването й, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът ЕТ "ГЕЛЕНА - Г. Димитров", чрез адв. Калинчев взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд погрешно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава наличието на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Върховният административен съд състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче се основава на неправилна преценка на събраните доказателства, като е постановено в разрез с приложимите за казуса материалноправни норми. Административният орган е спазил указанията на съда, дадени в мотивите към решение по адм. дело 611/2018 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отменено предходното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Основните съображения на съда за отмяната на това УП и връщането на преписката на административния орган са непълните и неясни мотиви, от които не могат да се установят причините за извършеното намаление на площи. За разлика от него от съдържанието на новото УП може да се изведе ясно характерът на наддекларираните площи от 2, 06 ха и това са 0, 87 ха - непризнати двойно застъпени площи, и 1,19 ха приети като недопустими за подпомагане площи, попадащи извън окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2015 г. по чл.14 и чл.16а от Наредба 105 от 22.08.2006 г., одобрен със заповед РД 46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието, храните и горите, видно и от заключението на вещото лице. В поясненията към таблиците в акта точно и недвусмислено е записано кой специализиран слой е приложен и въз основа на кой акт е одобрен той, поради което не остава съмнение как са определени недопустимите за подпомагане площи и кои са причините за тяхното отпадане. След като е било установено процентно отношение на недопустимата площ към установената площ с повече от 3 % или повече от 2 ха( в случая 2, 06 ха), но не повече от 20 % от установената площ за подпомагане, то размерът на помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с двойния размер на установената разлика за код на дейност АК 2. В действителност при новото разглеждане на преписката органът правилно е приложил посочения код, отнасящ се до "Засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50 % от заявените по дейността площи" по Приложение 5 към чл. 9, ал. 1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. Законодателят в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Наредба 7/2015г. е предвидил една единствена предпоставка заявените за подпомагане парцели да са включени в специализиран слой на местообитанията на зимуващите видове гъски, съгласно приложение. Отчетена е и заповедта на министъра от 01.03.2016 г. специализиран слой, посочен в писмо с вх. 01-0400/69 от 20.04.2016 г. на министъра на земеделието и храните до ДФЗ, която е неприложима по отношение на подадени през 2015 г. заявления за подпомагане. Изчисленията, на които се е позовал съдът от приетата експертиза, със закръгляне на 50% спрямо одобрената от атакуваното УП е без да се включат санкциите по чл.19 от Делегиран регламент 641/2014 г. Вярно е и възражението на касатора, че в цитирания регламент няма чл.18, ал.2, с текст отнасящ се до разликата между общата установена площ и общата площ, декларирана за плащане по схемите за директни плащания, предвидено в дялове ІІІ, ІV и V от Регламент (ЕС) 1307/2013. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а жалбата срещу административния акт-отхвърлена. При този изход на спора и навременна претенция, както и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на касатора се следват разноски за ДТ, депозит за вещо лице пред първа инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,