Решение № 15318 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13448/2016 г.

Решение № 15318 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13448/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. Търново срещу решение № 315 от 20.10.2016 г., постановено по адм. дело № 167/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т. (АСВТ), с което е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № Р-04001515002862-091-001 от 07.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена с решение № 61 от 22.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП и Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на М. Г. М. разноски по делото в размер на 4 100 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е приел, че решение № Р-04001515002862-098-001 от 07.09.2015 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка е издадено от некомпетентен орган. Касаторът излага и конкретни съображения за неправилно тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 3 ДОПК. Поддържа, че в случая е налице хипотезата на трайна невъзможност на М. В. да изпълнява служебните си задължения. Моли да бъде отменено решението и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 6 168.94 лв. Ответникът - М. Г. М., чрез адв. Тодоров е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните, извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е бил РА № Р-04001515002862-091-001 от 07.12.2015 г., издаден от И. Й. К. на длъжност началник сектор, в качеството на възложил ревизията и Б. Б. Л. - ст. инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с решение № 61 от 22.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В конкретния случай ревизията е започнала на основание ЗВР № Р-04001515002862-020-001 от 24.04.2015 г., издадена от И. Й. К., като възложител на ревизията, с която ревизията е възложена на М. С. В., старши инспектор по приходите като ръководител на ревизията и Х. П. Д. - инспектор по приходите. С решение № Р-04001515002862-098-001 от 07.09.2015 г. И. Й. К., на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК, е иззел разглеждането и решаването на ревизията на М. Г. М. от М. В., в качеството ръководител на ревизията и от Х. Д., в качеството й на ревизор и е възложил същата на Б. Б. Л., в качеството на ръководител ревизията и на Д. К. И., в качеството й на ревизор. Въз основа на това решение от И. К. са издадени ЗИЗВР № Р- 04001515002862-020-003 от 07.09.2015 г., с която е определено, че ревизията на жалбоподателя следва да бъде извършена от Б. Б. Л. Ч старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията Д. К. И. - старши инспектор по приходите, а впоследствие и ЗИЗВР № Р-04001515002862-020-004 от 08.09.2015 г., с която е продължен срокът за приключване на ревизията. Ревизионен доклад (РД) № Р-04001515002862-092-001 от 21.10.2015 г., с предложенията за установяване на задължения е издаден от Б. Б. Л. и Д. К. И.. РА е издаден на 07.12.2015 г. от И. Й. К. - началник сектор "Ревизии", в качеството на орган възложил ревизията и старши инспектор по приходите Б. Б. Л., в качеството на ръководител на ревизията. За да постанови спорното решение първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице незаконосъобразно изземване на компетентност по реда на чл. 7, ал. 3 ДОПК в хипотезата на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения с решение, издадено от некомпетентен орган, а именно И. Й. К., началник сектор "Ревизии", възложил ревизията. Според решаващия състав представените по делото болнични листове на М. С. не обуславя обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, доколкото тази невъзможност трябва да е трайна, а не временна. По делото не са представени никакви доказателства, че за Х. Д. е настъпила трайна невъзможност да участва в производството. Първоинстанционният съд е приел, че РА е нищожен като издаден от некомпетентен орган - Б. Б. Л., старши инспектор по приходите в качеството му на ръководител на ревизията. Решението е правилно. В случая няма спор по фактите и същите правилно са установени от първоинстанционния съд, а именно: Ревизионното производство е възложено със ЗВР № № Р-04001515002862-020-001 от 24.04.2015 г., издадена от И. Й. К., началник сектор "Ревизии", съгласно Заповед 532 от 25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП - В. Т.. С тази ЗВР са определени органите по приходите, които да извършат ревизията - М. С. В. - старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Х. П. Д. - инспектор по приходите. ЗВР е изменена със ЗИЗВР № Р-04001515002862-020- 002 от 10.08.2015 г. (с продължаване на срока), ЗИЗВР № Р-04001515002862-020-003 от 07.09.2015 г. (с промяна на ревизиращия екип) и ЗИЗВР № Р-04001515002862-020-004 от 08.09.2015 г. (за продължаване на срока), като всичките заповеди за изменение са издадени от органа по приходите, издал ЗВР. РД е издаден на 21.10.2015 г. от Б. Б. Л. и Д. К. И.. РА е издаден на 07.12.2015 г. от И. Й. К. - началник сектор "Ревизии", в качеството на орган възложил ревизията и старши инспектор по приходите Б. Б. Л., в качеството на ръководител на ревизията. Пред първоинстанционният съд са представени три броя болнични листове, според който М. С. В. е в отпуск поради временна неработоспособност за периода 14.08.2015 г. - 27.10.2015 г. Със заповед № 655 от 02.09.2015 г. директорът на ТД на НАП - гр. В. Търново на основание чл. 11, ал. 3 ЗНАП е изменил своя предходна заповед № 540 от 16.07.2015 г., определяща органите по приходите, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи (ръководители на ревизии) за периода 16.07.2015 г. - 16.01.2016 г. като на мястото на М. С. В. възлага тези правомощия на Б. Б. Л.. С решение № Р-04001515002862-098-001 от 07.09.2015 г., издадено от И. Й. К., началник сектор "Ревизии", на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК е иззето разглеждането и решаването на ревизията на М. Г. М., от М. С. В. (в качеството й на ръководител на ревизията) и от Х. П. Д. (в качеството й на ревизор), и е възложил правомощията на Б. Б. Л. (в качеството на ръководител на ревизията) и на Д. К. И. (в качеството й на ревизор). Като фактическо основание за изземването на правомощията на ръководителя на ревизията и на другия чл. на ревизиращия екип на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, е посочено следното: "Б. Б. Л.-СИП е назначен да изпълнява функциите на ръководител ревизии със Заповед № 665 от 02.09.2015 г. на директора на ТД на НАП В. Т.. М. С. В. - СИП и Х. П. Д. са в трайна невъзможност за изпълнение на служебните си задължения". Въз основа на това решение И. Й. К. е издал заповеди за изменение на ЗВР. Неоснователни са доводите в жалбата, че заповедта на териториалния директор, с която по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК И. Й. К., началник сектор "Ревизии", е определен да издава ЗВР го оправомощава и да постановява решения по чл. 7, ал. 3 ДОПК за изземване разглеждането и решаването на преписка от компетентния орган по приходите в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗНАП изпълнителният директор и териториалният директор упражняват правомощията по чл. 7, ал. 3 ДОПК и могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители от агенцията да упражняват техни правомощия. По делото липсват доказателства за възлагането на И. К., началник сектор "Ревизии", на правомощия да издава решения по чл. 7, ал. 3 ДОПК от изпълнителния директор или териториалния директор. Заповедта на териториалния директор, с която му се възлагат правомощия да издава заповеди за възлагане на ревизии, не го оправомощава да постановява решения по чл. 7, ал. 3 ДОПК за изземване разглеждането и решаването на преписка от компетентния орган по приходите, доколкото това не е изрично посочено. Правилно съдът е приел, че болничните листове, издаден на В., не установява трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, а временна такава. Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че по делото не са представени никакви доказателства, че за Х. Д. е настъпила трайна невъзможност да участва в производството. Издаването на заповед № 655 от 02.09.2015 г. от директора на ТД на НАП, с която на основание чл. 11, ал. 3 ЗНАП, е изменена заповед № 540 от 16.07.2015 г., като функциите на ръководители на екипи (ръководители на ревизии) за периода 16.07.2015 г. - 16.01.2016 г. са възложени на Б. Б. Л. на мястото на М. С. В., би следвало да е обусловена от заповед за заместване, издадена по реда на чл. 84, ал. 1 ЗДСл. При наличието на такава заповед изменението на първоначалната ЗВР от органа, който я е издал, би било достатъчно, за да обуслови издаването на РА от компетентен орган при условията на заместване без да се налага изземване по чл. 7, ал. 3 ДОПК. В случая такава заповед за заместване не е представена. Първоинстанционният съд правилно е приел, че решението по чл. 7, ал. 3 ДОПК е издадено от орган без материална компетентност и при липса на основания за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/ преписка. Следователно органът по приходите подписал РА, в качеството ръководител на ревизията въз основа решението за изземване на правомощия и последвалите ЗИЗВР, е некомпетентен. Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. Като е достигнал до изводи идентични с горните, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По делото не са представени доказателства за направени разноски от ответната страна, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,