Решение № 8118 от 23.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1828/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ София град, чрез гл. юриск. Атанасова, срещу Решение 27949 от 20.12.2024г., постановено по адм. дело 9588/2023г. по описа на Административен съд София град(АССГ). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Е. А. В. от гр.София срещу Решение 1040-21-543 от 13.09.2023г. на Ръководител ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане РВ-3-21-01401047 от 02.08.2023г. на длъжностно лице по чл.114 ал.3 КСО в същото поделение на НОИ. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Е. А. В., чрез адв. Илиев, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени акта на касатора Директор ТП на НОИ София-град, първостепенният съд е приел, че последният не е безспорно установил липсата на реално упражнявана дейност от Власис при осигурителя Балканкомерс 18 ЕООД, а напротив, установена е стопанска дейност на търговското дружество, респ. и за лицето, за което са били подадени надлежно данни по чл.5 ал.4, т.1 от КСО. Настоящият състав намира тези изводи за необосновани. Видно е от събраните в хода на административното производство, респ. и на съдебното дирене, писмени доказателства, че Власис е работил по трудов договор, сключен с Балканкомерс 18 ЕООД на 19.04.2019г. за длъжност мениджър покупко продажби , като правоотношението е било прекратено, считано от 24.09.2021г. За твърдението на ответника по касация, че същият е упражнявал реално трудова дейност по възложената му трудова функция, пред първоинстанционния съд има събрани доказателства за извършвана стопанка дейност на търговеца, което е видно и от приетото по делото заключение на в.л. Даданска. В жалбата си до съда, а и в хода на съдебното дирене, от страна на В. въобще не са били въведени твърдения каква точно дейност е осъществял в ЕООД-то, респ. какви са били опредметените резултати от нея, въпреки трудностите за установяване на документалните следни от нея. От представените общо 11 болнични листа, установяващи състояние на временна неработоспособност за периоди, възлизащи сумарно на общо 284 календарни дни за времето на работа на лицето при този осигурител с диагнози: [заличен текст], като някои диагнози са поставени повече от един път, се установява, че служителят напрактика не е изпълнявал функцията си в близо една трета от периода на съществуване на правната връзка. Подобно е било положението и при следващия работодател Велпромснаб ЕООД, където са представи други пет болнични листа, установяващи състояние на временна неработоспособност за периода от по 30 дни всеки с идентични диагнози, а самите листи са били издадени от едно лечебно заведение МЦ Д-р Х. ЕООД. В този смисъл и при тези персистиращи здравословни проблеми на [заличен текст], не става ясно как В. е изпълнявал трудовата си функция, нито как е заместван в периодите на продължителните му отсъствия от работното място по здравословни причини, респ. кой е извършвал дейността, ако такава е била налична. Това е особено видимо за периода след дата 11.01.2021г. , когато е настъпила смъртта на едноличния собственик и управител на ЕООД-то Х. К., през който период В. е продължавал да имал разрешени отпуски, респ. трудовото правоотношение с него е било прекратено, въпреки че е липсвало лице, което надлежно да волеизявява за търговеца, поради което в крайна сметка по искова молба на Прокуратурата с представеното и в преписката Решение 346 от 05.04.2022г. по т.д. 2726/2021г. ЕООД-то е било прекратено. В този смисъл и въпреки издадените задължителни предписания до осигурителя за заличаване на подадените данни и за В., то поради неучастието на осигуреното лице, то в настоящото такова следва да се преценят релевантните за спора факти, но по линия на правната връзка осигурителен орган осигурено лице. Този извод следва и независимо от факта, че Ръководител ТП на НОИ София град при осъщественото задължително административно обжалване не се е занимал с оплакванията на касационна жалбоподател по отношение на издадените задължителни предписания към този осигурител. Следва да се отбележи в по-общ план, че понятието осигурително правоотношение е доктринално, с висока степен на правна абстракция, а поради спецификата си трудно да се изгради единно понятие за осигурително правоотношение с постоянен персонален субстрат (страни на правоотношението) и с единно и неизменимо предметно съдържание. Поради това и в социалната действителност осигурителното правоотношение съществува чрез своите видове, следствие от богатото и сложно съдържание на основните конституционни права на обществено осигуряване. С оглед на последното и като изходи от субектния състав на осигурителното правоотношение са налице: осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигурителя и осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното/ самоосигуреното лице. Посочените по-горе задължителните предписания са издадени в резултат на констатациите на контролния орган при извършената проверка, като В. не е бил страна в производството по издаването им, а извършването на проверка по разходите на ДОО е отделно и самостоятелно административно производство, приключило с административен акт. При тези факти ответният Ръководител, а и издалият разпореждането орган са приели, че е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2, т.2 от КСО, както и че въпреки наличието сключен трудов договор не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение, защото В. не е осъществявал трудова дейност, предвид факта, че дружеството е с изключително намаляла търговска дейност през по-голямата част от посочения период, а приходите е следвало да покрият и плащанията за заплатите, определени на максималния осигурителен доход, при невнесени осигурителни вноски за наетите три лица. Настоящият касационен състав намира, че първостепенният съд е дал необоснован отговор на тезата на В., като се е позовал само на неучастието(неконституирането на същия) в производството по издаване на задължителните предписания от 10.03.2022г. към осигурителя. Това е така, защото настоящото производство, с което са вменени за възстановяване общо 21 210,63 лева, получени от фондовете на ДОО на основание чл.114 ал.2, т.2 КСО, имплицитно включва и установяването на нови данни, имащи значение за определяне правото, размера или срока за плащане на различните обезщетения. Именно тук осигуреното лице, ако е било лишено от възможността в производството по издаване на задължителните предписания към осигурителя, да установи реалното полагане на трудова дейност за този напрактика немалък период. В този смисъл тезата на ответника по касация, че е отговарял за развитие на фирмата на международните пазари за търговия на строителни материали, а впоследствие и внос-износ на дезинфектанти, правени проучвания и съпоставки на цени за намиране на пазарни ниши и отваряне на склад в чужбина, има ниска степен на убеждаващо въздействие, с оглед липсата на дори индиции, че подобна дейност е обмисляна в търговското предприятие на К.. В тази връзка следва да се посочи, че въпреки тясната връзка не е налице идентитет между трудовото и осигурителното правоотношения, като всяко има собствен живот , а от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря то, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност. Наличието на трудово правоотношение е основна предпоставка за възникване и на осигурително правоотношение, но това не е достатъчно. Законовата дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и. С оглед на тази правна рамка ясно е изискването на закона (КСО) лицето реално да осъществява трудова дейност, поради което и лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него е налице подписан трудов договор, са подавани данни в НАП и внасяни осигурителни вноски. Въпреки сключения трудов договор в случая не може да се приеме за установено извършването на действия по изпълнението му от страна на Е. В., тъй като и в хода на административно производство, а и при съдебното дирене, не се установи по безспорен начин, че той в периода от сключване на договора е упражнявал посочената в него трудова функция на мениджър покупки/продажби , а това е последица и от липсата съществена икономическа и финансова активност на самия работодател, касателно не само въпроса с обявяване на годишните финансови отчети за периода, но и липсата на доказателства за извършвана дейност от конкретните негови трима служители в този период, за които лица са подавани данни към НОИ за осигурителен доход равен на максималния осигурителен доход. Или следва да се сподели изложеното от касатора, че при настъпването на осигурителните рискове, В. не е имал качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е отговарял на условията за да придобие правото на парично обезщетение при временна неработоспособност от фондовете на ДОО за процесния период, респ. неправилно е определено последващо и правото на лицето да получи плащания от фондовете на ДОО при осигурителя Велпромснаб ЕООД, въз основа на извършеното осигуряване при Балканкомерс 18 ЕООД. Консеквентно, атакуваното съдебно решение следва да се отмени, а вместо него се постави друго, с което жалбата на Власис срещу решението на касатора се отхвърли, като неоснователна. По разноските. С оглед изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски, на касатора се дължат разноски в размер на общо 400 лева за: юрисконсултско възнаграждение по 100 лева за двете съдебни инстанции и за платената ДТ за касационно обжалване в размер на 200 лева, които следва да се заплатят на юридическото лице, в структурата на което се намира ТП на НОИ София град на основание § 1 т.6 ДР на АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение