Решение № 6805 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 225/2014 г.

Решение № 6805 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 225/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Гинка Христова Стоянова против решение № 4955/17.07.13 г. по адм. д. № 6905/12 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Георги Стефанов Гелов, представляван от адв. Ненчев, оспорва касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Ответниците, Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/-София, Антон Стоянов Гелов, Столична община и Анка Димитрова Ставрева не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: Оспорена от касатора Стоянова в първоинстанционното производство е Заповед № РД-18-24/02.03.12 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, за одобряване основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ кадастрална карта /КК/ и кадастрални регистри /КР/ за землището на с. Панчарево, район "Панчарево", Столична община в частта относно имот с идентификатор 55419.6717.1703 . В жалбата са изложени съображения, че поради неправилно отразяване границата с имот идентификатор 55419.6717.2569 квадратурата на първия била намалена със 195 кв. м. С постановеното по делото решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че при издаване на заповедта в обжалваната й част материалния закон е приложен правилно. Този правен резултат е възприет при съвкупната преценка на доказателствата по делото, вкл. неоспорени от страните писмени заключения /основно и допълнително/ на съдебно техническа експертиза, която е установила, че границите на имота оспорващата, негов собственик, не е обозначила с регламентирани трайни знаци, че за имота липсват влезли в сила кадастрален и регулационен планове и границите му са определени по съществуващите на място материализирани такива, в които е включена площта от 10 кв. м. съгласно влязло в сила решение на гражданския съд по иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/. Решението е правилно, постановено при липсата на касационни основания за отмяната му. Решаващият правен извод за неоснователност на оспорването е обоснован и в съответствие с материалния закон. Безспорно установено е, че границите на имота не са означени с регламентирани трайни знаци по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР и че за имота липсат одобрен кадастрален и регулационен план, предвид което изводът за приложимост на източника на данни за границите по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - материализирани на място граници, се явява законосъобразен. Установено от съдебнотехническата експертиза е, че 10-те кв. м. по уважената част от иска с правно основание чл. 108 ЗС, успешно проведен от касационната жалбоподателка спрямо ответниците, собственици на имот 55419.6717.2569, са включени в тези граници и разликата в площта на имота по кадастралната карта и документа за собственост, съответно 898 кв. м. и 900 кв. м., е в рамките на допустимите отклонения. Оплакванията за незаконосъобразност на оспорената заповед, видно от изложеното в жалбата, са били относно неправилно отразена граница с имот с идентификатор 55419.6717.2569, предвид което касационното оплакване относно границата с имот с идентификатор 55419.6717.1704 е без предмет, тъй като в тази необжалвана част кадастралната карта е влязла в сила. Неоснователно се поддържа наличието на одобрен за имота кадастър. Изрично в писменото заключение на съдебнотехническата експертиза, неоспорена от касационната жалбоподателка, се сочи, че изработеният през 1982 г. кадастрален план е неодобрен, т. е процедурата по създаването на този план не е приключила с влязла ва сила заповед на компетентия към този период административен орган. Следва обжалваното решение като постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК да бъде оставено в сила. Независимо от този резултат на ответника по касация Георги Стефанов Гелов не се следват разноски, тъй като страната не е доказала действително извършен в касационното производство разход. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение