Решение № 120 от 30.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 33/2011 г.

Решение № 120 от 30.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 33/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 534/2010 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив е подадена касационна жалба от подсъдимия А. Р. К. В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия лично и защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно, а наказанието на подсъдимия справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 13.12.2010 г. постановено по внохд. № 534/2010 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, е потвърдена присъда по нохд. № 2441/2010 г. на Окръжен съд-гр. Пловдив. С посочената присъда подсъдимия А. К. е признат за виновен в това на 26.05.2010 г. в[населено място], при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на стойност 520,96 лв. от владението на св. Дюпра, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4НК вр. с чл. 198, ал. 1 НК вр. с чл. 29, ал. 1б "а" и " б" НК и при условията на чл. 58А, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия К.: Единственото оплакване е за явна несправедливост на наказанието. Защитата на подсъдимия възразява, че инстанционните съдилища са дали превес на предишните осъждания на подсъдимия, а не на данните за личността, надценили са обществената опасност на извършеното и са подценили личната такава на дееца. Доводите са неоснователни. Производството по делото е по глава Двадесет и седем НПК, като подсъдимия е признал фактите по обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение: -семейното му положение, това че се грижи за малолетните си деца, недобрите характеристични данни за него, проявената самокритичност и предишните осъждания извън тези определящи квалификацията на извършеното. Наказанието е определено при условията на чл. 54 НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства, намалено по чл. 58а, ал. 1 НК с една трета и фактически под предвидения в закона минимум. Така определеното наказание е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни, а жалбата на подсъдимия неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение