Решение № 7322 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9689/2012 г.

Решение № 7322 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9689/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Феруница" ЕООД - гр. Благоевград, подадена от управителя на дружеството Николай Иванов Кадурин, против решение № 963 от 27.06.2012 г. по адм. дело № 290 от 2012 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУПДВ № 16 от 3.02.2012 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът не е съобразил промяната в чл. 194, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за водите, считано от 4.04.2008 г., при която б. "б" е заличена и с това е отпаднала таксата за ползване на воден обект за дейността "риборазвъждане". Обосновава се и с довода, че режимът за водовземане и режимът за дейността "аквакултури" са регламентирани по различен начин в Закона за водите и поради това и таксите за тези дейности са различни. Ответникът по жалбата - директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград, редовно призован, не се явява и представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Оспореното решение на Административния съд - Благоевград, е неправилно в частта, с която е приета дължимост на такса за водовземане за периода след 8.04.2008 до 31.12.2010 г. С изменение на чл. 194, ал. 7 от ЗВ - добавяне на т. 4, е отпаднало задължението за плащане на таксата в случаите на чл. 46, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, касаещи аквакултури и свързаните с тях дейности. Предвид законовата промяна е налице основание за освобождаване от заплащане на процесната такса за водовземане след влизането в сила на изменението. Решението в обжалваната му част следва да бъде отменено поради материална незаконосъобразност. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на разглеждане от административния съд е бил акт за установяване на публично държавно вземане № 16 от 03.02.2012 г., с който са установени дължимите такси на "Феруница" ЕООД - гр. Благоевград, за водоползване и ползване от воден обект - р. Бяла Места - I категория повърхностни води, с цел на водоползването - риборазвъждане, за периода 18.03.2008 - 31.12.2010 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград, за сумата от 11 136,12 лева. Съдът е разгледал възраженията на дружеството срещу акта и е отхвърлил жалбата. Изложил е мотиви, че освобождаването от такса за водовземане по чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ е относимо към издадено разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, с което на титуляра се предоставя единствено правото на ползване на съответния воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, но не и правото на водовземане от същия този обект. Следователно в случай на издадено разрешително за водовземане с цел на използването за аквакултури и свързаните с тях дейности титулярът на разрешителното следва да заплаща такси за водовземане. В настоящия случай на жалбоподателя е издадено разрешително за водовземане на основание чл. 44, ал. 1 и 2 от Закона за водите, а не за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, поради което дължи такса за водовземане. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдът е изяснил фактическата обстановка, като е направил подробен анализ на представените доказателства. Не е спорно по делото, че на касационния жалбоподател е било издадено разрешително за водоползване и ползване на воден обект № 400317 от 20.06.2005 г. при посочената цел на водовземането - риборазвъждане, и със срок на действие до 20.06.2011 г. Като основание за издаването му е вписана разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и 2 и чл. 46, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Спорно по делото е дали при определяне на таксата за водоползване по отношение на касационния жалбоподател следва да се приложи разпоредбата на чл. 194, ал. 7, т. 4 от Закона за водите, съгласно която такса за водовземане от повърхностни и подземни води не се заплаща в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, т. е. при аквакултури и свързаните с тях дейности. В разпоредбите на чл. 44 и 46 от Закона за водите е уреден разрешителният режим при упражняване на дейностите водовземане и ползване на воден обект (водоползване). Разрешителните по чл. 44 от Закона за водите се издават за извършване на водовземане, като съгласно дефиницията в ал. 2 водовземане означава отнемане на води от водните обекти и отклоняването им от тях. Разрешителното за ползване на воден обект по чл. 46 от Закона за водите се издава за извършване на дейностите, посочени в ал. 1, т. 1 до 10. Различието в двата начина на използване на водите се изразява в това, че в случая на водовземане водите се отнемат или отклоняват, а в случая на водоползване водният обект се използва във вида, в който съществува, за изрично посочените в закона дейности. Издаденото разрешително на касационния жалбоподател е за водоползване поради това, че за осъществяване на риборазвъждането се извършва речно водохващане, а не отклоняване на водите. Първоначалната редакция на чл. 194, ал. 1 от Закона за водите (ДВ, бр. 65 от 2006 г.) предвижда в т. 1 заплащане на такса за водовземане и по т. 2, б. "б" - такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. С ДВ, бр. 36 от 2008 г. са направени две изменения в чл. 194 от ЗВ. Отпада б. "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 от закона, с което отпада задължението за плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури. Второто изменение е приетата нова т. 4 на чл. 194, ал. 7 от ЗВ, съгласно която такса за водовземане по т. 1, б. "а" и "б" не се заплащат в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а именно - за аквакултури и свързаните с тях дейности. Следователно с въведените две промени в разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите отпада задължението за заплащане на такса за водовземане и на такса за ползване на воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. С оглед на това не намират опора в закона изводите на съда, че "освобождаването от такса за водовземане по чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ е относимо към издадено разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, с което на титуляра се предоставя правото на ползване на водния обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, но не и разрешително за водовземане от същия този обект". Таксата за водовземане, респ. освобождаването от такава такса, не може да е относима към разрешително за ползване на воден обект. Това са два различни вида разрешителни и те водят до заплащане на различни такси. Що се отнася до аквакултури и свързаните с тях дейности, те са освободени от заплащане и на двата вида такси: на такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ и на такса за ползване на воден обект - поради отпадането на б. "б" от чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗВ (изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.). От анализа на правната уредба следва, че касационният жалбоподател отговаря на посочените в закона основания за освобождаване от такса за използване на водите: той дължи такса за водоползване и целта на водоползването е риборазвъждане, което изцяло попада в дефиницията на понятието "аквакултури" съгласно Закона за рибарството и аквакултурите. След изменението на Закона за водите с ДВ, бр. 36 от 2008 г., в сила от 8.04.2008 г. (съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията), касационният жалбоподател не дължи таксите за водовземане за периода от 8.04.2008 до 31.12.2010 г. Като е приел противното, административният съд е приложил неправилно материалния закон. Решението му следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция. Обжалваният акт за установяване на публично държавно вземане № 16 от 3.02.2012 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" е незаконосъобразен и следва да бъде отменен по изложените по-горе съображения. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,