Решение № 4493 от 27.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция Земеделие-Плевен, чрез процесуален представител, срещу решение 484/21.10.2022г., постановено по адм.д. 593/2022г. по описа на Административен съд Плевен/АС-Плевен/. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Ответната страна- А. Ибрахим, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения за неоснователност на касационната жалба са изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС-Плевен е отменил Заповед РД-05-01-14/24.06.2022г. на директора на ОДЗ-Плевен, с която на основание чл.107, ал.1, т.7 във вр. с чл.108 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с А. Ибрахим, на длъжност Началник, с ранг V старши, с място на работа Областна дирекция Земеделие-Плевен, Главна дирекция Аграрно развитие, ОСЗ- Левски и ИРМ-Белене, поради това, че държавния служител е назначен при неспазване на условията на чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл-не отговаря на минималното изискване за заемане на длъжността Началник, ръководно ниво 7А от КДА, длъжностно ниво КДА 7, съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, непритежава минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност и горепосоченото нарушение съществува и към момента на прекратяване на служебното правоотношение. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа визираните в нормата на чл.108 ЗДСл. реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила, но при липса на материалноправните основания за постановяването й, и при неспазване целта на закона Съдът е счел, че към датата на назначаване на Ибрахим на длъжността- 14.02.2014г. в длъжностната характеристика, предвид използвания израз и други, не е било налице ограничение за заемането й по отношение на лица с висше образование в определена професионална област, в т.ч. с професионална квалификация магистър по история каквато притежава А. Ибрахим. АС-Плевен е приел, че към датата на назначаване служителката е с образование, ранг и стаж съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията в приложимата редакция към тази дата, съответно е отговаряла на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит. Според съда не е спорно, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение Ибрахим е с изискуемите степен на образование, ранг и стаж, които са облекчени в сравнение с изискуемите към датата на назначаването й, доколкото изискуемият стаж е по-кратък. В обобщение съдът е намерил, че доколкото към датата на назначаване и към датата на прекратяване на служебното правоотношение Ибрахим отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование, ранг и професионален опит, по отношение на оспорената заповед липсват предвидените в чл.107, ал.1, т.7 ЗДСл предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение. Съдът е достигнал до извод, че е налице несъответствие на оспорения акт с целта на закона, доколкото прекратяването на служебното правоотношение на Ибрахим е предприето на основание, което не се обхваща от законовата норма, правомощието на АО за освобождаване на служителя не е упражнено добросъвестно. Решението е правилно. Възприетото от административния орган правно основание за издаване на оспорената заповед е чл.107, ал.1, т.7 ЗДСл вр. чл.7, ал.1,т.6 и чл.108 ЗДСл. В чл.107, ал.1, т.7 ЗДСл е въведено основание за прекратяване служебното правоотношение на държавните служители без предизвестие от органа по назначаването, според което органът има право да прекрати съществуващо служебно правоотношение на държавен служител при установяване, че държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл.7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението; Съгласно чл.7, ал.1, т.6 ЗДСл за държавен служител може да бъде назначено лице, което: отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Видно е, че за осъществяване фактическия състав на посоченото по-горе основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл.107, ал.1, т.7 ЗДСл трябва да са налице следните елементи: 1.служебно правоотношение между страните; 2.държавният служител да е назначен при неспазване на някое от условията по чл.7; 3. нарушението да съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. От приетите по делото доказателства се установява, че в настоящия случай не са били налице всички елементи от посочения по-горе сложен фактически състав, за прекратяване на служебното правоотношение по чл.107, ал.1, т.7 ЗДСл. По делото не е спорно обстоятелството, че А. Ибрахим със заповед от 14.02.2014г. на директора на ОДЗ-Плевен, на осн. чл.10д, ал.4 ЗДСЛ и чл.82, ал.1 (след провеждане на конкурс) е преназначена на длъжност Началник, с ранг III младши, Областна дирекция Земеделие-Плевен, Главна дирекция Аграрно развитие, ОСЗ- Левски и офис Белене. Съгласно чл.82, ал.1 ЗДСл(в приложимата редакция) държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й. Горното означава, че служителката към 14.02.2014г. е отговаряла на условията за назначаване, включително на изискванията за заемане на длъжността по т.10-т.10.4 от длъжностната характеристика за длъжността Началник в ОСЗ-Левски, ГД Аграрно развитие, ОДЗ-Плевен а именно: образование, минимална образователна степен, професионална област, минимален професионален опит и допълнителна квалификация. Следователно в процесния случай държавния служител е назначен при спазване на условията по чл.7 и ЗДСл и към момента на прекратяване на правоотношението нарушение на условията по чл.7 ЗДСл не е налице. Казано по друг начин не се установява по делото държавният служител да е назначен при неспазване на някое от условията по чл.7 и това нарушение да съществува към момента на прекратяване на правоотношението. На следващо място мотивите, изложени в оспорената заповед от същия административен орган, който е сторил и проверката през 2014г. за да преназначи Ибрахим след спечеления от нея конкурс, съпоставени с останалите документи- част от административната преписка по издаване на оспорения АА, включително изложеното в т.1 от протокол 1/07.06.2022г. на комисия, назначена със Заповед от 06.06.2022г. на директора на ОДЗ Плевен и документите удостоверяващи изискуемите изисквания за степен на завършено образование, ранг и професионален опит на А. Ибрахим към относимите времеви моменти за процесния казус, налагат еднозначен извод за превратно упражняване на власт от началника на ОДЗ-Плевен, както правилно е приел първостепенния съд. Предвид горното правилен е извода на първостепенния съд за материална незаконосъобразност на оспорения акт и несъответствие на този акт с целта на закона. Съобразно изложеното настоящият съдебен състав приема, че не е налице посоченото от касатора основание по чл.209, т.3 АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което същия трябва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от ответната страна, на А. Ибрахим следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1500лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокат П. Пешев. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение