Решение № 29 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4279/2007 г.

Решение № 29 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4279/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК, ДВ бр. 59/2007 г. Образувано е по касационни жалби на П. Т., Ф. Т. и Е. Т., от една страна и на "П" ЕАД, гр. В. и ЗПАД "Булстрад", гр. С., от друга срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна /АС/ по гр.д. № 101/2007 г. в отделни негови части. Ищците П., Е. и Ф. Т. обжалват въззивното решение в частта, с която са отхвърлени над уважените размери от съответно 15 000 лв. /за първата/ и по 12 000 лв. /за останалите/ исковете им за обезщетение за неимуществени вреди с пр. осн. чл. 200 от КТ. Оплакванията им са за неправилност - незаконосъобразност, и искането - за отмяна на въззивното решение и решаване на спора с уважаване на исковете в пълния им размер от по 40 000 лв. Ответникът по иска "П. БМФ" и присъединилото се към жалбата му трето лице - помагач ЗПАД "Булстрад" обжалват въззивното решение в частта, с която исковете са уважени с оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, и искане за отмяната му и решаване на спора с отхвърляне на иска или евентуално - с намаляване на присъдените обезщетения. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането им е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбите по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното: С обжалваното въззивно решение са уважени в посочените по-горе размери предявените от ищците Т срещу ответника "П. БМФ" искове с пр. осн. чл. 200 от КТ. Присъдените обезщетения са за неимуществените вреди, които ищците са претърпели от смъртта на техния наследодател /съпруг и баща/, настъпила при трудова злополука. Според АС белезите на тр.злополука по чл. 55 от КСО се установяват по делото. Злополуката не е декларирана по реда на чл. 57, ал. 2 от КСО, но няма пречка за установяването й в общото исково производство по чл. 200 от КТ, в преюдициален порядък като част от предмета на спора. Размерът на обезщетенията е определен по справедливост, след преценка на обстоятелствата по случая - трудоспособната възраст на починалия - 46 г., внезапната му смърт и причинените от мъчителния начин на настъпването и узнаването й душевни болки и страдания у ищците, като негови най-близки хора. По жалбата на "П. БМФ"ЕАД и ЗПАД "Булстрад" срещу решението в частта за уважаване на исковете: Жалбата е неоснователна. Обоснован и законосъобразен е изводът на АС, че смъртта на наследодателя на ищците Т е настъпила при трудова злополука по см. на чл. 55, ал. 1 от КСО - вследствие на удавяне по повод работата му като "рулеви" на моторен танкер "Батова", където е както местоработата му, така и мястото му за почивка по време на осъществяването й. Удавянето е с характеристиката на внезапно травматично увреждане на здравето, довело до смъртта на работника. Няма данни работникът да е увредил здравето си умишлено, което би изключило отговорността на работодателя за злополуката - чл. 55, ал. 3 от КСО. Не се установява също, че работникът е допринесъл за увреждането с употреба на алкохол - според експертизата по делото, констатираното при аутопсията на трупа на пострадалия /в силно напреднало разложение, според ползваната експертиза I-157/2002 г./ наличие на 2,58 промила етилов алкохол, съответства на отделяния при трупно гниене и не сочи несъмнено, че такъв е бил приет приживе към момента на смъртта. Други доказателства за установяване на алкохолна употреба като причина за падането от борда и удавянето на пострадалия, ответникът по иска не е ангажирал. По иск с пр. осн. чл. 200 от КТ трудовата злополука се установява от съда като част от предмета му. Недекларирането на злополуката по реда на чл. 57 от КСО не е пречка за установяването й в исковото производство, в което се претендират гражданскоправни последици - обезщетение за вредите от нея. Специалният административен ред за квалифициране на злополуката като трудова - чл. 60 от КСО, е от значение за установяването и зачитането й при търсене на пенсионните и осигурителни последици от нея, вкл. в отношенията между осигурител и работодател, но не е задължителен по иска с пр. осн. чл. 200 от КТ. Поради изложеното решението на АС, с което искът по чл. 200 от КТ е приет за основателен, без отговорността на работодателя да е намалена на осн. чл. 201 от КТ, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на П., Е. и Т. Т. срещу въззивното решение в частта, с която исковете им са отхвърлени: Жалбата е частично основателна. Смъртта на наследодателя на ищците е настъпила по особено мъчителен за тях начин - от изчезването му от борда на танкера на 13.03.2002 г. до намирането на трупа му на 4.06.2002 г. те живели в напрежение и мъчително очакване на сведения за съдбата му; семейството било привързано и сплотено и внезапната смърт на бащата и съпруга била понесена трудно - като "шок, стрес, кошмар" /св. К, Д./. При тези данни по делото според ВКС на всеки от ищците следва да се присъди обезщетение от 20 000 лв. Въззивното решение в отхвърлителната част следва да се отмени до посочения размер, като вместо него се постанови ново за присъждане на разликите. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.