Решение № 4158 от 5.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11890/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 112, ал.1, т. 4 от Закона за здравето/ ЗЗ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Горанов от [населено място], община [община], обл. Русе, подадена чрез адв. М. Маринов против Решение 251/02.10.2023г., постановено по адм. дело 478/2022г. по описа на Административен съд Русе, с която е отхвърлена жалбата му против експертно решение /ЕР/ 90518 от заседание 68 от 18.08.2022г. на Националната експертна лекарска комисия София, специализиран състав по Нервни, Очни болести и Сърдечно съдови заболявания /ССЗ/, в частта с която е потвърдено експертно решение 90803/28.03.2022г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Канев гр. Русе, за определен краен процент трайно намалена работоспособност 60 %. В касационната жалба се излагат съображения, от които може да се направи извод, че се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се претендира първоинстанционният съд да е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отменил свое протоколно определение, с което е била назначена поисканата от жалбоподателя съдебно медицинска експертиза. Касаторът моли решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС Русе, за изясняване на обстоятелствата от компетентността на специални знания. Ответникът по касационната жалба Териториално поделение на НОИ гр. Русе, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Намира оспореното първоинстанционно решение за правилно и съобразено с материалния закон, а съдебното производство за протекло без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Националната експертна лекарска комисия, в писмен отговор претендира неоснователност на касационната жалба. Сочи, че заличаването на допусната от съда съдебно медицинска експертиза не е довело до неизясняване на делото от фактическа страна и намира, че това процесуално действие не е попречило на съда да установи, че при произнасяне на административния орган не са били допуснати нарушения на производствените правила. Иска се да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - ТЕЛК Общи заболявания първи състав към УМБАЛ Канев АД гр. Русе, Агенция за хората с увреждания, РД Социално подпомагане гр. Русе, Мегапрофил ИГ ЕООД, не са изразили становища. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по наведените доводи, касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Русе е отхвърлена жалбата на Т. Горанов от [населено място], община [община], обл. Русе против експертно решение /ЕР/ 90518 от заседание 68 от 18.08.2022г. на Националната експертна лекарска комисия София, специализиран състав по Нервни, Очни болести и Сърдечно съдови заболявания /ССЗ/, в частта с която е потвърдено експертно решение 90803/28.03.2022г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Канев гр. Русе, за определен краен процент трайно намалена работоспособност 60 %. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен състав на НЕЛК, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Тези изводи съдът е направил, с оглед приложените по делото писмени доказателства, от които е счел спора за изяснен от фактическа страна. Изложените в касационната жалба доводи за постановяване на оспореното решение при неизяснена фактическа обстановка не се споделят от настоящият касационен състав. Първоинстанционният съд правилно е преценил същността на правния спор и кои са относимите за неговото изясняване факти и обстоятелства. В тази връзка не е допуснал съществено процесуално нарушение като е отменил свое определение, с което е било допуснато изготвянето на поисканата от жалбоподателя съдебно медицинска експертиза, доколкото поставените със същата въпроси не биха довели до изясняване на релевантните факти и обстоятелства за законосъобразността на оспорения пред първоинстанционния съд акт. От събраните писмени доказателства съдът е приел за безспорно установено, че с ЕР на ТЕЛК от 26.03.2019г. на Т. Горанов е била определена трайно намалена работоспособност 70% със срок 2 години. С оглед изтичане на срока на това решение жалбоподателят е подал молба за преосвидетелстване. Със следващо ЕР от 06.04.2021г. (всичките на ТЕЛК към УМ БАЛ Канев") му била определена ТНР 55%. ЕР било обжалвано в следствие на което с ЕР на НЕЛК 90129 от заседание 33/14.07.2021г. състав по Нервни, Очни болести и ССЗ отменил издаденото решение и го върнал за ново освидетелстване с мотиви, че не е изяснено състоянието на [заличен текст] и ниската функция. С ЕР 90803 от заседание 60/28.03.2022г. на ТЕЛК - Първи състав при УМБАЛ Канев гр. Русе е оценил ТНР на 60%. Посочена е водеща диагноза [диагноза]"; Общо заболяване: [заболяване]; придружаващи заболявания: [заболяване], [заболяване]". Определен е срок - 2 години. Това решение е оспорено пред НЕЛК. В резултат на оспорването е издадено ЕР 90518 от заседание 68/18.08.2022 г. на Национална експертна лекарска комисия София, с което е отменено ЕР на ТЕЛК и е издадено ново по отношение срока на инвалидността, като срокът е определен на пожизнен на осн. чл. 69, ал.4 от Наредба за медицинската експертиза и в тази част същото е влязло в сила, като неоспорено. В останалата му част, касаеща определения процент ТНР - 60% решението на ТЕЛК е потвърдено, предвид което решението на НЕЛК, в тази му част се оспорва пред първоинстанционния съд. Към доказателствата по делото са приложени амбулаторни листи от 10.09.2018г., 26.02.2021г. и 17.03.2022г. След като е анализирал всички писмени доказателства събрани в хода на административното и съдебното производство, първоинстанционният съд е намерил оспорения пред него административен акт за издаден в съответствие с материалния закон. Цитирана е нормата на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, съобразно която НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация. Въз основа на същата разпоредба съдът е посочил, че произнасянето на административния орган следва да бъде осъществено въз основа на анализ само на писмени доказателства, което задължение на органа е намерил за спазено. Съдът е обърнал внимание и е обсъдил приложения по делото амбулаторен лист от 17.03.2022г. от офталмолог, резултатите от който медицински преглед са цитирани в ЕР 90803 от заседание 60/28.03.2022г., и въз основа на които НЕЛК е извършила проверка за съответствие на определения процент ТНР 60 %. Въз основа на анализ на конкретно посочените показатели по отношение зрението на жалбоподателя, ревизираната съдебна инстанция е достигнала до извод, че при определяне на конкретната оценка на процента на трайно намалена работоспособност, административния орган, в съответствие с представената медицинска документация е приложил относимите материалноправни норми и е определил по част 5, раздел 1 от Приложение 1 от НМЕ - 60% при функция на очите - 0/0,6 с корекция и по част 5, раздел 2 от Приложение 1 от НМЕ - 35% за [заличен текст] и [заличен текст]. Поради [заличен текст], срокът е определен на пожизнен. Съдът е посочил, че в съответствие с т. III от Методиката за определяне на отправните точки за оценка на вид и степен на увреждане в проценти от Приложение 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ общият процент е определен на 60%. Този извод, касационният състав намира за правилен и съответен на събраните по делото писмени доказателства и относимите правни разпоредби. Следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд е подкрепил своите изводи с принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване, регламентирани в нарочна Наредба, приета на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. В действителност приложима към конкретния случай, с оглед датата на извършеното освидетелстване от ТЕЛК, е Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), приета с ПМС 120 от 23.06.2017 г., обн. ДВ, бр. 51 от 27 юни 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., със съответните й изменения. Според чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, в приложимата редакция: "Видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания." Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка, съгласно приложение 1 (чл. 63, ал. 1 НМЕ). При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение 2 (ал. 3 на чл. 63). Увреждания, които не са посочени като отправни точки и не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, не се вземат предвид при определяне процента на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) -, ал. 4 на чл. 63 НМЕ. Видно от оспореното ЕР на НЕЛК след преглед на наличната медицинска документация Специализираният състав при НЕЛК е потвърдил ЕР на ТЕЛК по всички поводи, включително и по оценка на работоспособността - 60 % ТНР. Този извод изцяло се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. Видно от последно извършения на освидетелстваното лице офталмологичен преглед същият е [заличен текст] и [заличен текст] Последните показатели при съобразяване част 5, раздел 1 на приложение 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, дават 60 % ТНР. Жалбоподателя претендира, че при оценка на работоспособността е следвало първоначално определения процент намалената неработоспособност по тази отправна точка, да бъде завишен с оглед наличната увреда и в [заличен текст]. В тази връзка сочи, че съобразно т. 3 от Методиката, когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като към най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане и ако той не е 100 на сто, се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания. В случай на определена 100 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане съпътстващите увреждания не се добавят в оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение заедно със съответната отправна точка и процент. Следва да се посочи, че така цитираната от жалбоподателя разпоредба е претърпяла промени във времето, като относимата към настоящият случай редакция, обн. в ДВ бр.79 от 8 Септември 2020г., гласи: Когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение." Предвид относимата редакция на Методиката, правилен и законосъобразен се явява общият процент ТНР 60%, равен на дадения най- висок процент на една от наличните отправни точки. По отношение другата отправна точка, касаеща нарушения в [заличен текст], съобразно ч. 5, р.2 на жалбоподателя законосъобразно е определен 35 % ТНР. Последният процент е по- нисък и същия следва да се посочи в решението на експертния орган, но не се кумулира към вече определения по висок процент 60% ТНР по другата отправна точка и не влияе на общия процент ТНР. При тези съображения правилен и съобразен с относимите материалноправни разпоредби се явява изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на сопорения акт. Първоинстанционния съд е обсъдил наведения пред него довод за допуснати грешки в полетата трудова заетост" и състояние до експертизата", но същите са приети като технически и нерефлектиращи върху изводите и законосъобразността на обжалвания административен акт. Така изложеното изцяло се споделя и от настоящият касационен състав. Съобразно разпоредбата на чл. 64 на НМЕ, критериите за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) са еднакви независимо от повода, за който се освидетелства лицето (пенсиониране, социално подпомагане, освобождаване от такси и данъци и др.). Споделят се доводите на ревизираната съдебна изнстанция, относно възможността за промяна на първоначално определения размер на ТНР към по- нисък. В тази връзка следва да се посои, че първото експертно решение с което на жалбоподателя е определен процент ТНР- 70 % е със срок на действие 2 години. След изтичане на този срок следва да се извърши нова оценка, която в случая е базирана на актуалното състояние на лицето, обективирано в последно издадения амбулаторен лист. Видно от описаното в същия обективно състояние на [заличен текст], органът е извършил законосъобразна преценка за дължимия на лицето процент трайно намалена работоспособност. Този процент е различен не с оглед появата на [заличен текст], а предвид обективно описаното състояние на [заличен текст], което се различава от това описано в представените при предходното освидетелстване документи. По изложените съображения касационният състав намира че атакуваният съдебен акт се явявава правилен, обоснован и постановен при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Настоящият състав счита, че твърдените от касатора аргументи за неправилност на оспореното решение са неоснователни. При този изход на спора, касационните ответници имат право на разноски. Такива са били предявени от Националната експертна лекарска комисия, предвид което жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на същата разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,