Решение № 6542 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11921/2018 г.

Решение № 6542 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11921/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 27, ал. 1 Закона за управление на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на "БГАСИСТ" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. "Люлин" 4, бл. 422, вх. А, ет. 6, ап. 17, представлявано от управителя Н. Станчев, срещу решение № 4501/3.07.2018 г., постановено по адм. дело № 4061/2018 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение рег. № BG05 М90 Р001–1. 003–1668/3/27.03.2018 г. на заместник-министъра на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г., досежно отказаното верифициране на разходи по постъпило искане за плащане № 2 от Информационната система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН 2020), във връзка с изпълнението на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП) № BG05 М90 Р001–1. 003–1668–С01 с бенефициер "БГАСИСТ" ООД. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. Доводите на касатора са идентични с тези, наведени и с първоинстанционната жалба - за немотивираност на административния акт и противоречието му със ЗУСЕСИФ. Сочи се нарушение на разпоредбите чл. 45, ал. 1 АПК и чл. 63, ал. 1 ЗУСЕСИФ, задължаващи органа да изиска пояснения или разяснения от бенефициера по отношение на разходите, обхванати в искането за плащане. Оплакванията в касационната жалба касаят отчетените средства в размер на 12 947. 52 лв. за трудови възнаграждения и социални осигуровки за сметка на работодателя за лицето К. Колев, за което органът е счел, че е недопустим представител на целевата група. Сочи се, че предходният трудов договор на Колев в "БГАСИСТ" ООД е прекратен на 18.11.2015 г., а впоследствие е назначен по проекта на 1.11.2016 г., т. е. същият не е изпълнявал условието да не бъде назначен при същия работодател само с 18 дни. Този период е следвало да бъде съобразен, при което съразмерно с него да се намалят средствата за възнаграждение и обучение. Ответната страна - заместник-министърът на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма (ОП) "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г., чрез юрк. Динев, оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи, моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "БГАСИСТ" ООД срещу описаното решение на ръководителя на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси" в частта, с което е отказано верифициране на средства в размер на 14 707. 91 лева, представляващи отчетени разходи за трудови възнаграждения, социални осигуровки, проведено обучение, както и разходи за публичност и организация и управление по фактури с избраните изпълнители "Денивета" ЕООД и "Роял Консулт 2009" ЕООД. Пред АССГ е била спорна само отказаната сума от 12 947. 52 лева. Като фактическо основание за постановяване на оспорения отказ за верификация е посочено, че по отношение на изпълнението на дейност "Наемане на безработни и /или неактивни лица с увреждания за период от 12 месеца във фирма "БГАСИСТ ООД" е констатирано е, че К. Колев е постъпил на работа в "БГАСИСТ" ООД на 01.11.2016 г. (съгласно трудов договор № 27/27.10.2016 г.), като е работил при същия работодател през периода 15.11.2013 г. - 18.11.2015 г. Преценено е, че Колев не отговаря на условията за допустимост, т. к. съгласно Насоките за кандидатстване по процедурата не се допуска лица да бъдат назначени при същия работодател, при който са били заети на трудово правоотношение през някой от предходните 12 месеца от датата на сключване на договора. При това положение УО е определил разходите за възнаграждения за това лице като недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУСЕСИФ. По отношение на изпълнението на дейност "Предоставяне на обучение на четири новонаети по проекта лица по ключова компетентност 4 "Дигитална компетентност" съгласно Европейската квалификационна рамка", предявените за верификация разходи за обучение за К. Колев са приети недопустими, т. к. лицето не отговаря на критериите за допустимост по процедура "Ново работно място 2015". За обоснове извод за законосъобразност на оспорената част от посочения индивидуален административен акт АССГ е счел, че решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискуемата от закона форма, при спазване на производствените правила и на приложимите материалноправни разпоредби. Отговорил е на всички възражения на жалбоподателя, които е преценил, че същите не водят до извод за незаконосъобразност на акта. Счел е, че в рамките на развилото се производство по верификация УО е събрал релевантните доказателства и ги е преценил в тяхната съвкупност. Констатирал е, че в случая органът не верифицира две основни групи разходи, а именно: разходите за възнаграждения на лице, което не попада в допустимата целева група по проекта и разходите за обучение на същото лице. В тази насока съдът е съобразил приложимата нормативна уредба на общностно и национално ниво, при което е посочил, че за да се считат за допустими дадени разходи, те трябва да са в съответствие с правилата на схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и да отговарят на кумулативно поставените в чл. 57 ЗУСЕСИФ изисквания. Възприел е изводът на УО, че К. Колев не отговаря на изискванията да бъде включен в целевата група по проекта. Съобразил е, че съгласно одобрените, задължителни за бенефициера, Насоки за кандидатстване по схемата, не се допуска лица да бъдат назначени при същия работодател, при който са били заети на трудово правоотношение през някой от предходните 12 месеца от датата на сключване на договора. Констатирано е, че същото правило се съдържа и в изготвените по реда на чл. 26, ал. 8 ЗУСЕСИФ разяснения, като изрично е подчертано, че изчислението относно факта дали едно лице е било заето при същия работодател на трудов договор в предходните 12 месеца се прави индивидуално за всяко едно новонаето лице, като месеците се отброяват назад спрямо датата на сключване на трудовия договор с въпросното лице. При тази регламентация съдът е приел, че органът правилно е изчислил момента, към който се преценява забраната лицето да е било назначено при същия работодател. Посочил е, че в рамките на производството по верификация УО не е изискал допълнително представяне на обяснения от бенефициера, т. к. релевантните факти са били изяснени от представените документи, като са без значение обстоятелствата, предизвикали назначаването на лице по проекта, което не попада в допустимата целева група. Счел е, че не е налице и хипотезата, при която да се предвижда частично съответствие с поставените изисквания, само за определен период от срока на трудовия договор, каквото алтернативно е поискал жалбоподателят. С тези мотиви АССГ е отхвърлил жалбата, считайки оспореният индивидуален административен акт за законосъобразно постановен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд точно е издирил приложимите материалноправни норми и е преценил законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед тяхната регламентация. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по оперативната програма, представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ общо за всички оперативни програми. В случая като правно основание за постановения отказ са посочени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУСЕСИФ, съгласно които, за да се считат разходите за допустими, същите следва да се отнасят за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и да се извършват от допустими бенефициери съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2, а съгласно т. 2 - разходите следва да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Един от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ са Насоките за кандидатстване по съответната процедура, които са одобрени със Заповед № РД-01-567 от 26.06.2015 г. на ръководителя на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси". Съгласно този акт, задължителен за жалбоподателя по силата на т. 2. 4 от сключения ДПБФП, не се допуска лица да бъдат назначени при същия работодател, при който са били заети на трудово правоотношение през някой от предходните 12 месеца от датата на сключване на договора. Правилен е изводът на съда, че в случая е нарушена цитираната забрана. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на касатора и е достигнал до правилни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Не се оспорва от дружеството, че лицето К. Колев е бил назначен в "БГАСИСТ" ООД преди по-малко от 12 месеца от сключване на трудовия договор по проекта. Този факт се потвърждава от представените в рамките на проверката доказателства, анализирани в тяхната съвкупност и взаимосвързаност. Не намира законодателна подкрепа тезата на жалбоподателя, че разходите за периода от 18 дни, оставащи до изтичането на 12 месечни срок, следва съразмерно да се приспаднат от общите разходи за трудови възнаграждения и осигуровки за отчетния период. Правилно АССГ е съобразил приложимата за случая нормативна уредба, която не предвижда хипотеза на частично намаляване на разходите за верифициране до размера на установеното съответствие, което в случая е от 11 месеца и 12 дни. Материалноправните разпоредби, уреждащи процесните правоотношения са императивни. Те имат фискален характер, поради което е недопустимо разширителното им тълкуване. Неправомерното разходване на публични средства представлява формално (на просто извършване) нарушение, поради което обстоятелствата, свързани с неравностойното положение на участниците по проекта или с причините довели до назначаването на лице, което не отговаря на условията за допустимост, не са елемент от фактическия му състав и не може да е смекчаващо обстоятелство. Неоснователни са касационните доводи, обосновани от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който касае правомощията на административните органи, упражнявани в условията на оперативна самостоятелност и е неприложим в производството по верифициране на допустими разходи, извършването на плащанията и налагането на финансови корекции. Целта на ЗУСЕСИФ е средствата от ЕСИФ да се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за бенефициера и при осигуряването на публичност и прозрачност (чл. 2, ал. 1 ЗУСЕСИФ). Тази цел се постига със специалните разпоредби на Глава пета "Финансово управление и контрол", правомощията по които управляващите органи упражняват при обвързана компетентност. При констатиране на недопустимост на разходите по постъпилото от бенефициера искане за плащане, единствената законосъобразна възможност е органът да откаже тяхното верифициране. За пълнота, с оглед оплакванията на касатора, поддържани и пред АССГ в с. з., следва да се посочи, че верифицирането (одобряването) на извършените разходи по изпълнението на проекта е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. Отказът да се верифицират суми не се основава на наличие на нередност, нито представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция. Предвид изложените съображение решението на УО, в частта, с която е отказано верифициране и изплащане на разходи в размер на 12 947. 52 лева по направеното искане за окончателно плащане във връзка с изпълнението на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05 М90 Р001–1. 003–1668–С01 с бенефициер "БГАСИСТ" ООД е законосъобразно. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя което съдът определя на 100 (сто) лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданско-процесуалния кодекс. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение