Решение № 4113 от 19.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Вършец против решение 455 от 04.11.2022 г., постановено по адм.д. 277/2021 г. по описа на Административен съд гр. Монтана. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кооперация РПК Напред - гр. Вършец, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Монтана отменя заповед 135/07.05.2021 г. на кмета на Община Вършец, с която, на основание чл. 225а ЗУТ, е наредено на С. Димитрова, в качеството й на председател на РПК Напред - гр. Вършец да премахне незаконен строеж Сграда от метална конструкция и сандвич панели (разширение към сграда с идентификатор 12961.422.603.2), с площ от 70 кв. м., построена в част от поземлен имот с идентификатор 12961.422.603 по Кадастралната карта на гр. Вършец от 2008 г., както и в част от поземлен имот с идентификатор 12961.422.600 по КК на гр. Вършец, представляващ второстепенна улица (тупик) и осъжда Община Вършец да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган кмета на Община Вършец, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът констатира, че описаният в заповедта строеж, с посочените размери в план, не е индивидуализиран, тъй като същият не представлява метална конструкция и сандвич панели и не представлява сграда (разширение към сграда с идентификатор 12961.422.603.2), нито строежът е с площ от 70 кв.м. Приема, позовавайки се на изготвената комплексна експертиза, че част от описаният строеж обозначен с точки МВСN попада и е неразделна част от сграда с идентификатор 12961.422.603.2 (наречена основна сграда) и описаното в административния акт разширение се включва към площта на основната сграда. Приема от фактическа страна, че РПК Напред, която се явява правоприемник на ХВК Славянка, на който е отстъпено право на строеж за строеж на павилион за производство и продажба на закуски върху 126 кв.м. в имот пл. 471, кв.46 по плана на гр. Вършец (Акт 38/16.09.1983 г. за държавна собственост л.13, т.2), че посочената в обжалваната заповед сграда от метална конструкция и сандвич панели (разширение към сграда с идентификатор 12961.422.603.2) с площ от 70 кв.м. не е отделен обект от основната сграда с идентификатор 12961.422.603.2, няма самостоятелно предназначение и има функционална обвързаност със сградата с идентификатор 12961.422.603.2 Павилион за закуски. Излага съображения, че строежът е допустим по Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), които норми са в сила към момента на изграждане на основната сграда и описаното в заповедта разширение. Посочва, че за описания в заповедта строеж, съгласно представените по делото доказателства и заключението на вещите лица има отстъпено право на строеж и строителни книжа. Излага съображения, че строежът е допустим по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ с оглед установената година на построяване, поради което прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, с оглед установената по делото фактическа обстановка. Като правно основание в обжалваната заповед е посочена нормата на чл. 225а ЗУТ. Релевантни факти за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, съгласно тази норма, се съдържат в чл. 225, ал. 2 ЗУТ, като от изложените в заповедта фактически основания за издаването й следва извод, че конкретното правно основание за издаването й е чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, което не е посочено в обжалвания административен акт. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че процесния строеж пристройка към сграда не е самостоятелен, а е функционално свързан със сграда с идентификатор 12961.422.603.2. В тази насока съдът излага подробни мотиви, който на основание чл. 221, ал. 2 АПК, напълно се споделят от настоящата инстанция. Установено е, че на правоприемника на кооперацията през 1983 г. е учредено право на строеж от 126 кв.м. върху част от имот 471 за построяване на павилион за производство и продажба на закуски, като са съставени акт образец 16 и строежът е въведен в експлоатация. В тази връзка възражението на касатора, че е налице несъответствие в датите относно учредяването правото на строеж, издаването на акт образец 15, акт образец 16 и протокола за въвеждане на строежа в експлоатация, е неоснователно. Доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност, в това число и приложената кореспонденция между страните, налага извод, че за сградата е изготвяна строителна документация актове образец 15 и 16, както и че строежът е въведен в експлоатация, като Акт образец 16 е одобрен на 04.01.1985 г. Фактът дали строежът е реализиран в срок не е предмет на настоящото производство. Представени са доказателства, че имот пл. 471 е застроен с производствено-търговски комплекс за производство и продажба на топли закуски, а удостоверение от 16.11.1999 г. (л. 101, том. І), издадено от отдел ТСУ при Община Вършец удостоверява размера на оценката на правото на строеж от 186 кв. м. в имот пл. 471, ведно с построената в този имот сграда за производство на закуски и търговски обект. Приетата по делото единична съдебно-техническа експертиза установява, че общата площ на двете помещения е 157, 13 кв. м., от които 69,40 кв. м. е процесното помещение и е неразделна част от сграда с идентификатор 12961.422.603.2 (наречена основна сграда) и описаното в административния акт разширение е включено към площта на основната сграда. Това се потвърждава и от заключението на комплексната експертиза. При тези доказателства правилно първоинстанционният съд приема, че посоченото разширение е част от сграда с идентификатор 12961.422.603.2. В случая е учредено право на строеж върху 126 кв. м., строежът е построен и въведен в експлоатация, за което са издадени съответните строителни книжа, поради което и не е налице правното основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за постановяване на заповедта. Освен това е установено, че сградата е една, не се различава пристрояване и общата площ на застрояване е 157.13 кв. м. , а предмет на заповедта са 70 кв. м. , от което следва, че ако се приеме, че е налице разширение, което не е доказано и което установяване е в тежест на издателя на административния акт, то същото е в размер на 31 кв. м. Следователно не е ясно коя част от сградата с квадратура от 31 кв. м. е незаконна като построена без одобрени строителни книжа, поради което незаконното строителство не е индивидуализирано, което обосновава извод за противоречие на административния акт с материалния закон. В случая заповедта е издадена и в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като при липса на индивидуализация на незаконния строеж, с административният акт и неговото изпълнение ще се засегнат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. След като заповедта е незаконосъобразна на посочените по-горе основания, то в случая търпимостта на строежа е ирелевантна. Доводите в касационната жалба, че не е установено кога е извършено строителството, са неоснователни. По делото са приложени и събрани доказателства, че строеж е извършен през 1983 -1985 г., като такива които да ги опровергават не са ангажирани. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направена служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 221, ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди Община Вършец да заплати на РПК Напред сума 1300 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Претендираната от ответника сума от 1827,80 лв. е за производството пред първоинстанционния съд и с обжалваното решение Община Вършец е осъдена да заплати направените по делото разноски като липсва направено искане за изменение на решението в частта за разноските, поради което в тази част същото се явява неоснователно. Искането за спиране на производството по делото от РПК Напред , е неоснователно, тъй като спора за собственост е ирелевантен за наличие или липса на незаконно строителство, поради което същото следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,