Решение № 12047 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5846/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЗП Г. Георгиев , чрез процесуален представител адв. В. Димитров против Решение 715/26.02.2025 г., постановено по адм. дело 612/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на Г. Георгиев против Постановление ИЗХ24067339/10.07.2024 г. на Дирекция Инспекция по труда - Стара Загора. Изложени са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваният акт да бъде отменен и правният спор да бъде решен по същество. Ответникът Дирекция Инспекция по труда Стара Загора, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Лекина, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност на решението на административния съд. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесното решение Административен съд - Стара Загора е отхвърлил оспорването на земеделския производител срещу постановения административен акт. За да достигне до посочения правен резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 01.07.2024 г. във фермата на ЗП Г. Георгиев , в [населено място] настъпва инцидент, при който Ж. И. М. намира Г. И. паднал в малкия обор. Установява се, че лицето било пребледняло, поради което същата е сигнализира на тел. 112, като впоследствие разбира, че на следващия ден е починал. Жалбоподателят в първоинстанционното производство не оспорва обстоятелството, че Г. И. е работил при него около 10 дни и е помагал в храненето на животните, като в замяна му осигурявали храна и цигари. На 02.07.2024 г. инспектор от Дирекция Инспекция по труда извършва проверка в животновъдния обект във връзка със спазване на разпоредбите по КТ и ЗББУТ, касателно случилата се с Г. И. злополука на 01.07.2024 г., като събира относимите писмени обяснения от жалбоподателя, свидетели и е съставил доклад за посочените обстоятелства. Въз основа на събраните данни Дирекция Инспекция по труда Стара Загора намира, че земеделският производител Г. Георгиев е приел Г. И. на работа като животновъд , с място на работа във фермата, при йерархична зависимост от работодателя и с уговорено трудово възнаграждение. Въз основа на установените факти, инспектор от Дирекция Инспекция по труда Стара Загора е издал Постановление ИЗХ24067339/10.07.2024 г. за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между Г. Г. в качеството си на работодател регистриран земеделски стопанин и Г. И. като работник животновъд към 01.07.2024 г., с работно място животновъден обект в [населено място], общ. Раднево, обл. Стара Загора., с йерархична зависимост от работодателя и с трудово възнаграждение. На същата дата е издаден и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 24-2400113 за нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ приемане на работник без сключване на трудов договор в писмена форма. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че оспореното Постановление ИЗХ24067339/10.07.2024 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила и материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. В преценката за законосъобразност пред съда на издаденото постановление се обсъждат всички факти, относими към съществуването на трудово правоотношение, констатирани в постановлението по чл. 405а, ал. 2 КТ. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съществуването на трудово правоотношение е правен извод, който е вследствие преценка на фактите - налице ли е организация на работа от работодателя, със съответните ежемесечни графици, работно време - дневни и нощни смени и почивки, предоставено униформено работно облекло, извършвана охрана на обекта съобразно условията на договора, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена преценка за времето на работата и организацията на охранителния процес. Съдът правилно е обосновал правните си аргументи относно неоснователност на първоинстанционната жалба с приетите по делото фактически обстоятелства, установени от събраните по казуса доказателства. В своите писмени обяснения жалбоподателят, както и свидетели са признали съществените елементи на трудовия договор - мястото на работата на лицето животновъдния обект в [населено място], трудовите функции хранене и обслужване на животните както и подчинеността при организация на работния процес. Относно възнаграждението в натура под формата на храна, съдът правилно е приел, че това обстоятелство не променя възмездния характер на престирането на труд. Неспазването на изискването за заплащане в пари и в размер не по-нисък от минималната работна заплата представлява нарушение на императивни разпоредби на трудовото законодателство, но не води до превръщане на правоотношението в гражданско. Също така, обосновано е прието, че при наличие на фактическите елементи на трудовия договор не може да се приеме, че страните са били обвързани с граждански договор, дори да липсва определено работно време или уговорен резултат. Разпоредбата на чл. 405а КТ предвижда, че когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, съществуването на трудово правоотношение се обявява с постановление, като може да се доказва с всички доказателствени средства, определя се началната дата, като постановлението се издава и при смърт на работника, настъпила до установяване на нарушението. Твърденията в касационната жалба, че не е възникнало трудово правоотношение поради липса на работно време, договорен резултат или формален договор, не променят установеното от административния орган и потвърдената от съда фактическа обстановка. Липсата на работно време, почивки или срок на договора не препятства признаването на трудово правоотношение, тъй като при неизпълнение на задължението за сключване на трудов договор тези елементи се заместват по закон. Също така не се кредитират и оплакванията в касационната жалба за липса на мотиви на административния акт. Постановлението съдържа описани факти, доказателства и правни основания, въз основа на които е квалифицирано нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ. Като е достигнал до извод за наличие на трудово правоотношение между страните, при направения просторен анализ на относимите по случая факти, съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт. С оглед на така изложените съображения и поради липсата на сочените касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3, предл. първо и трето АПК, съдебното решение, като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото, такива му се дължат. При съобразяване с фактическа и правна сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника - юрисконсулт при разглеждане на делото, обема и качеството на осъществената процесуална дейност, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100, 00 лв. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,