Решение № 15452 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 973/2012 г.

Решение № 15452 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 973/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Съдебното производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кирил Каменов Константинов от гр. София, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 4551 от 24.10.2011 г., постановено по адм. дело № 3746 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - полицейски орган при 02-то Районно управление "Полиция" - СДВР не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 АПК, образувано по жалба на Константинов е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице рег. № 18300 от 13.04.2011 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР от служител - полицай при 02 РУП - СДВР, в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че Константинов е задържан със заповед рег. 18300 от 13.04.2011 г. на полицейски орган на 02 РУП - СДВР на същата дата в 6,05 часа по повод данни за извършено престъпление. Правилно първоинстанционният съд е приел, че макар за приложение на разпоредбата на чл. 63 ЗМВР да не се изисква наличие на достатъчно данни за престъпление, а само данни за такова, от доказателствата по делото е установено, че в случая са били налице и такива, доколкото още на същата дата касаторът е привлечен като обвиняем. Обоснован и правилен е изводът на съда, че заповедта съдържа реквизитите по чл. 63, ал. 2 от ЗМВР - посочени са фактическото и правното основание за задържането. За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 ЗМВР е да предотвратяват и разкриват престъпления. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение