Решение № 4338 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 292/2016 г.

Решение № 4338 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 292/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. М., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. Търново, срещу решение № 469 от 1.12.2015 г. по адм. дело № 268 по описа за 2015 г. на административния съд - В. Т. в частта му, с която е отменен ревизионен акт, с който са определени задължения за данък върху добавената стойност и за корпоративен данък, както и в частта, с която са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената част, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на "Вини-99" ЕООД срещу оспорения ревизионен акт в посочената част, както и в частта на съдебните разноски и присъждане на такива. Ответната страна по касационната жалба - "Вини-99" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. У. Т.. Претендира присъждане на съдебни разноски, представляващи такива за държавна такса и възнаграждения за вещо лице. Не претендира присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - В. Т. е бил сезиран с жалба от "Вини-99" ЕООД срещу ревизионен акт № Р-11-1402037-091-01 от 14.01.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. В. Търново, поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-04001115018186-003-01 от 27.01.2015 г., потвърден с решение № 139 от 30.03.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. В. Търново. Той е издаден в резултат на проведена ревизия по прилагането на ЗДДС и на ЗКПО. С него не е признато правото на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02, м. 07 и м. 11.2012 г.; м. 02 и м. 11.2013 г. в общ размер на 36 817.40 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 7 402.15 лв. Административният орган е приел, че не са налице доказателства за реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, съответно данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69 ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказал претендираното право. С него са определени и допълнително задължение за корпоративен данък за 2012 г. и за 2013 г. в общ размер от 18 758.57 лв. и лихва за забава в размер на 2 814.72 лв., като на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО не са признати разходите по фактурите, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, коригиран е финансовият резултат на дружеството в посока увеличаването му, като са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в посочения размер и е начислена лихва за забава. С ревизионния акт за поправка е поправена очевидна фактическа грешка по повод размера на лихвата за забава за 2013 г. Освен това за 2013 г. за част от определения за внасяне корпоративен данък, а именно такъв в размер на 5 901.80 лв., който представлява деклариран с ГДД, но невнесен данък от ревизирания субект, съдът е приел, че е не е налице основание за отмяна на същия. Не са ангажирани доказателства за внасяне на същия в републиканския бюджет както в административното производство, така и в съдебното производство, поради което жалбата е отхвърлена в тази част. От този субект, като страна - жалбоподател в съдебното производство не е депозирана касационна жалба в тази част на спора пред касационната инстанция. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по повод издадените фактури от "П. К." ЕООД (2 броя с предмет "карбамид"), от "Илстрой 2008" ЕООД (1 брой фактура с предмет "бетонни колове"), от "Бул Т. ....." ЕООД (1 брой фактура с предмет "бетонни колове") и от "Темизел" ЕООД (2 броя фактури с предмет "бетонни колове"). Събраните доказателства са изрично посочени в същите, а именно административната преписка, както и писмени доказателства представени от жалбоподателя - приемо-предавателен протокол от 24.02.2012 г. и 28.02.2012 г. между "Вини-99" ЕООД и "П. К." ЕООД, пътен лист № 107464 от 24.02.2012 г. и № 107465 от 28.02.2012 г., товарителница № 008491 от 24.02.2012 г. и № 008492 от 28.02.2012 г., нот. заверено пълномощно от М. Т. П., в качеството му на управител на "П. К." ЕООД по отношение И. П. Д., негов представител. Събраните гласни доказателства са разпит на свидетелите И. П. Д. в посоченото качество и А. Б. М., на длъжност счетоводител в "Темизел" ЕООД. По делото са изслушани съдебно-графологична експертиза и съдебно-икономическа експертиза. Първата е по повод оспорване на 2 броя товарителници с изпращач "Илстрой 2008" и приемо-предавателен протокол от 25.07.2012 г. Задачата на втората експертиза подробно е описана в мотивите на съдебния акт. Административният съд изрично посочва в мотивите си, че е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест както по повод оспорването на ревизионния акт, така и по повод на представените от него писмени доказателства поради оспорването им от процесуалния представител на административния орган, за което е постановил определение по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. За точност на изложението следва да се посочи, че съдът е обсъдил подробно всеки един от посочените доставчици, чрез установеното в административното и в съдебното производства относно правнорелевантните факти, обосноваващи законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Позовал се подробно на теоретични изводи и анализи, както и на национална съдебна практика и такава на СЕС. Д. механизмът за осъществяване на облагането с данъка върху добавената стойност изисква установяването, че доставките са реално осъществени и това е бил основният спорен момент, за да се приеме, че незаконосъобразно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, правилно съдът е обсъждал събраните доказателства, включително приобщените с протокол от 30.09.2014 г. доказателства от проведена ревизия на същия ревизиран субект, приключила с прогласяване нищожност на издадения ревизионен акт. Това е и основното касационно възражение за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, които се изразяват в необсъждане поотделно и съвкупно на събраните доказателства по отношение на доставките от всеки един от посочените доставчици, изброяване само на събраните писмени доказателства, неотчитане на проведеното неуспешно доказване на истинността на оспорените писмени доказателства, събрани в съдебно-административно производство и неправилно кредитиране на съдебно-икономическата експертиза. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като на първо място следва да бъдат споделени съображенията на съда относно направеното възражение за нищожност на ревизионния акт. По повод облагането по реда на ЗДДС. Законовоустановените материалноправни предпоставки, за да се приеме, че законосъобразно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит се явяват реализирани по повод на доставките от посочените доставчици "П. К." ЕООД, "Илстрой 2008" ЕООД, "Бул Т. ....." ЕООД и "Темизел" ЕООД. Представени още в ревизионното производство са фактурите, платежни документи по повод осъществено плащане по тях, извлечения от счетоводни сметки, оборотни ведомости, инвентаризационни описи, главни книги, договори, приемо-преваталени протоколи, транспортни документи - пътни листове, товарителници. От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е установено, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно. Фактът на осъществено плащане по процесните фактури не се оспорва, както и на начисляване на данъка. По делото са представени доказателства във връзка с транспорта на стоките - пътни листове и товарителници, в случаите когато е за сметка на "Вини-99" ЕООД ("П. К." ЕООД, "Илстрой 2008" ЕООД, "Темизел" ЕООД). Установено е от съдебния експерт - счетоводител, че при ревизирания субект има собствени МПС, като и лица, които са осъществявали трудова дейност като шофьори. Също така от събраните гласни доказателства, разпит на цитираните лица в посоченото им качество, се установява механизма на осъществяване на същите, с доставчик първото и последното от дружествата - доставчици. По повод кадровата и техническа обезпеченост на последните, както и относно произхода на предмета на доставките, не се дължи произнасяне, което е във връзка с установената национална практика и тази на СЕС относно упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Преценката на представените частни документи поради оспорването им следва да се съобрази с това обстоятелство. Следва да се посочи, че предмета на доставките е свързан с основната дейност на ревизираното лице, като по делото е установено чрез изслушаната съдебно-счетоводна експертиза реализиране на същия чрез последващи облагаеми доставки, по които доставчик е ревизираният субект. Съдебният експерт е изложил подробно по повод на кои договори и с коя търговска фирма това е осъществено - "Да интернешънъл" ЕООД. По повод облагането по реда на ЗКПО. С оглед на приетото от административния съд по повод облагането по реда на ЗДДС, което се споделя от настоящия състав, то правилна е преценката на съда и относно неправилното преобразуване на финансовия резултат на дружеството по чл. 26, т. 2 от ЗКПО и определянето на допълнително задължение за корпоративен данък за 2012 г. и за 2013 г. Осъществените разходи от ревизирания субект се явяват действително осъществени и счетоводно отчетени, респ. се явяват документално обосновани, поради което посочената правна норма неправилно е приложена от административния орган, в какъвто смисъл е решаващият извод на съда, за да отмени акта в тази му част. По повод определения и деклариран, но невнесен данък съдът е изложил също точни мотиви. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски на касатора на следва да се присъждат, както и на ответната страна. Същата не претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, а съдебните разноски направени в първоинстанционното производство са й присъдени. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение