Решение № 154 от 30.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 121/2009 г.

Решение № 154 от 30.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 121/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по жалба на подсъдимия Д. Г. Д. от гр. С., чрез неговия защитник - адвокат Д., против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по в. н. о. х. д. № 599/2008 г. По същество се сочи се, че е допуснато нарушение на закона. Искането е за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 304/23.12.2008 г., Пловдивският апелативен съд, 3-ти наказателен състав, е изменил присъда № 118/9.10.2008 г., постановена по н. о. х. д. № 642/2007 г., на С. окръжен съд, като е преквалифицирал деятелността на подс. Д. Г. Д. от такава по чл. 212, ал. 5 НК, в такава по чл. 256, ал. 2, пр. 3 НК и е намалил размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, от две години, на една година. Потвърдил е присъдата в останалите й части. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията се свеждат до твърдението за незаконосъобразност на съдебният акт, поради липса на извършено престъпление от подсъдимия. При приетите за установени от предходните съдилища фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед на ограничителните основание по чл. 348 НПК, направеният извод от въззивната инстанция, че подс. Д. Д. е осъществил състава на престъплението, завършило във фазата на опита, по чл. 256, ал. 2, пр. 3 НК, е напълно законосъобразен. Приложен е законът, който е трябвало да бъде приложен. Подс. Д., през периода 15.08.2005 г. - 10.09.2005 г., в гр. Ст. З., като едноличен собственик на "К. Ю." ЕООД, чрез съставяне и използване пред ТДД - С. З. на счетоводни документи с невярно съдържание, направил опит да получи без правно основание от държавния бюджет, неследваща се парична сума, в особено големи размери - 190 738.06 лв., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. Изводите за виновността му в осъществяване от обективна и субективна страна, именно на състава, на това посочено престъпление, са подкрепени от събраните доказателства по делото - частично от обясненията на подс. Д., показанията на свидетелите Р., от приложените многобройни писмени доказателства, подробно изброени в мотивите на съдебния акт, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза назначена в хода на съдебното следствие пред първоинстанционният съд и на техния сериозен и задълбочен анализ. При така установените факти и обстоятелства заключението, че се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК, е напълно законосъобразно. Деянието е точно квалифицирано от тази инстанция и е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. Налице е както обективната, така и субективната страна на състава, на това престъпление. Данните по делото са безспорни, че сделките с "Т. ...." ЕООД, "В. ." ООД и "Б. .." ЕООД, на обща стойност 1 070 136.90 лв., не са били осъществени от "К. Ю." ЕООД. Включвайки ги като доставки в дневниците за покупки и описвайки ги като търговски оборот с право на пълен данъчен кредит в Справките - декларации, подс. Д. е изготвил документи с невярно съдържание, които представил пред ТДД С. З., с цел да получи данъчен кредит от държавния бюджет за фирмата си. Именно за това и подал молба от 10.09.2005 г., пред ТДД С. З., за възстановяване на ДДС, на основание чл. 77, ал. 2 ЗДДС. Второинстанционният съд, на стр. 2 - 5 от мотивите си, подробно и задълбочено е обсъдил е обсъдил направените също такива възражения, включително и за изготвянето и представянето на документите с невярно съдържание пред ТДД, придружени с молба за възстановяване на ДДС - чл. 256 НК и в тази връзка е изложил убедителни съображения, подкрепени от събраните доказателства, защо не ги възприема. Подаването на тази молба, големия размер на искането за възстановяване, липсата на данъчна история на фирмата, наложили извършване на данъчна ревизия, при която подсъдимият не представил оригиналните документи, доказващи извършените покупки, както и такива доказващи материалната обезпеченост на същата за извършване на търговска дейност. Била извършена насрещна проверка в ТДД Г. и ТДД В. Т., не били открити оригинални документи от доставчиците на "К. Ю.", а в информационните масиви липсвали данни за фактурите обект на проверката. Тези безспорни обстоятелства позволяват да се направи еднозначен извод, че приложените документи - Дневниците за покупки и описаните там фактури, както и Справките-декларации, към молбата за признаване на данъчен кредит за възстановяване, са изцяло неверни. Именно за това й с ДРА № 1339/28.12.2005 г., не е било признато право на приспадане, на данъчен кредит и ДДС за възстановяване. Съставът на Върховният касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съдилища, с направената корекция относно правната квалификация, относно постановяване на осъдителна присъда по посоченият текст от НК. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Д. е извършил престъплението по този текст от НК. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Д. Д. е извършил престъплението по чл. 256, ал. 2, пр. 3 НК. За това няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаването му. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение