Решение № 46 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 438/2010 г.

Решение № 46 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 438/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]-гр. К. срещу решение № 464 от 23.12.2009 г. на Старозагорския окръжен съд, Втори граждански състав, постановено по в. гр. д. № 447 от 2009 г., с което е отменено решение № 210 от 26.03.2009 г. по гр. д. № 1725 от 2007 г. на Казанлъшкия районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Ц. И. П. иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на П. да премахне метален павилион № 1, поставен върху тротоара на [улица]в [населено място], на западната регулационна граница на УПИ I- за ЖС и КОО кв. 215, до западната фасада на обект "Кафе", представляващ обособена част от подблоково пространство на жилищната сграда, построена в УПИ I- за ЖС и КОО в кв. 215, кад. район 504 на [улица] по плана на [населено място]. В касационната жалба се твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответникът Ц. И. П. оспорва жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като разгледа жалбата в рамките на наведените касационни основания за обжалване на решението, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл. 109 от ЗС, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 1043 от 19.11.2010 г. на ВКС, Първо г. о. по настоящото дело. За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника Ц. П. да премахне процесния павилион, въззивният съд е приел, че павилионът отговарял на всички законови норми за строителство по време на изграждането му, поради което следва да се счита за законно изграден. Ответникът не можел да носи последиците от неправомерните действия на Общината- затова, че след влизане в сила на Плана за регулация и застрояване в кв. 215 на [населено място], павилионът останал извън УПИ I-за ЖЗ и КОО. Издаденото от Общината разрешение за строеж на ищцовото дружество [фирма] /за подобряване на западната фасада на сградата и пространството около нея/ като административен акт пораждало правни последици само за лицата, до които се отнасяло, и не можело да засегне правата на ответника, които същите компетентни органи са учредили законно в един по-ранен момент. Поради това реализирането на разрешението за строеж на ищеца не можело да стане в ущърб на ответника. Обобщено е прието, че държането на павилиона на посоченото място не представлява неоснователно действие от страна на ответника, поради което искът по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне този павилион е отхвърлен. По въпросите, по което е допуснато касационното обжалване /1. Какво е значението на вещноправния и градоустройствен статут на постройката, чието премахване се иска с предявения иск по чл. 109 от ЗС, за основателността на този иск и 2. Както е значението на издадените от административните органи разрешения за построяване и преустройство на сграда за правата на трети лица, когато построеното засяга и накърнява права на трети лица, които не са титуляри на издадените административни актове/ настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката, обективирана във влезлите в сила решение № 142 от 30.04.2009 г. по гр. д. № 123 от 2009 г. и решение № 327 от 28.10.2009 г. по гр. д. № 417 от 2009 г. на Старозагорския окръжен съд, постановени по идентични правни спорове, поради следното: Искът с правно основание чл. 109 от ЗС предоставя правна защита на правото на собственост или на ограничено вещно право срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост. То може и да не накърнява владението, но само да ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение или да създава опасност от такова въздействие. Ако източник на това неправомерно въздействие е строеж в съседен имот или непосредствено на границата на имота- собственост на ищеца по иска с правно основание чл. 109 от ЗС, заинтересованият собственик може да иска премахването на този строеж. Сам по себе си вещноправният и градоустройствен статут на намираща се в съседен имот или на границата на имота постройка не може да обуслови извод за основателност на иск по чл. 109 от ЗС, тъй като не този статут на постройката пречи на собственика на съседен имот да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Статутът на постройката има значение само в хипотезата, когато построеното пречи на упражняването на правото на собственост върху съседен имот. Сградата, която няма траен градоустройствен статут по действащия ПУП съгласно § 50 от ПЗР на З. (отм.) и § 17, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ и която засяга правата на собственика на съседния имот, подлежи на премахване по реда на чл. 109 от ЗС, дори ако към момента на построяването й е отговаряла на всички законови изисквания за строителство и не представлява незаконен строеж поради следното: Определен вид постройки могат да бъдат държани върху чужд имот само при определени условия и докато тези условия са налице. Павилионите могат да бъдат поставяни по реда на чл. 120, ал. 5 от З. (отм.), респ. чл. 56 от ЗУТ върху тротоари-общинска собственост, само по определена схема, одобрена от главния архитект на Общината и приета от Общинския съвет. Ако впоследствие при изменение на ПУП поставянето на павилиони на същото място вече не се предвижда и последваща схема за поставянето им не е приета и одобрена по предвидения в закона ред, всяко лице- собственик на съседен имот, може да поиска павилионът да бъде премахнат, ако пречи на това лице да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Обстоятелствата, че към момента на построяването на павилиона са били спазени всички законови изисквания, че са издадени съответните разрешения за строеж, че павилионът е изграден по одобрен типов архитектурен проект и поставен на съответното място по приета и одобрена Схема за поставяне на павилиони, не могат да бъдат противопоставени на собственика на съседен имот при последваща промяна на ПУП, която не предвижда запазването на този павилион. Поради това издадените към момента на построяването на павилиона от административните органи разрешения за поставяне и преустройство са непротивопоставими на трети лица в случаите, когато построеното засяга и накърнява техните права, основани на последващо изменение на ПУП и на застроителния план към него. Още повече, че издадените от административните органи строителни книжа, меродавни за законността на строежа, установяват съгласно дадените в Тълкувателно решение № 31 от 1983 г. на ОСГК на ВС разяснения само техническата възможност и/или благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид с оглед обществения интерес, но не могат да установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права на адресата на разрешението не засягат права на трети лица. В същия смисъл са и съображенията, изложени в поставените по реда на чл. 290 от ГПК след допускане на касационното обжалване по настоящото дело решение № 453 от 6.01.2011 г. по гр. д. № 815 от 2010 г. на ВКС, Второ г. о. и решение № 127 от 12.05.2011 г. по гр. д. № 484 от 2010 г. на ВКС, Второ г. о. С оглед горното разрешение на поставените по делото правни въпроси, обжалваното решение, в което е прието обратното /че след като павилионът отговарял на всички законови норми за строителство по време на изграждането му, то той следва да се счита за законно изграден и не подлежи на премахване независимо, че по действащия ПУП на населеното място не се предвижда поставянето и държането на павилиони до западната фасада на сградата-собственост на ищцовото дружество/ е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като по делото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия или повтарянето на такива, след отмяна на решението ВКС следва да постанови ново решение за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 250 лв., включващи 35 лв. държавна такса за предявяване на иска, 55 лв. държавна такса за касационно обжалване и 160 лв. възнаграждение за вещо лице. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение