Решение № 10879 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11686/2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН), чрез процесуален представител срещу решение 6541 от 04.11.2022г., постановено по адм. дело 6438/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 673/09.09.2021 г. на ad hoc заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация по преписка 207/2020 г., с което е установено, че Главна дирекция Изпълнение на наказанията е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до обект: Звено на Районна служба Изпълнения на наказанията , Пробационна служба с което е осъществил дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 5 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснато нарушение на процесуалните правила се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), редовно призован в приложено по делото становище, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, навежда доводи за неоснователност и недоказаност на същата, иска потвърждение на решението на първоинстанционния съд и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на поисканите от касационния жалбоподател разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е и правилно. С решението АССГ отхвърля жалбата на Главна дирекция Изпълнение на наказанията против решение 673/09.09.2021 г. на ad hoc заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация по преписка 207/2020 г. по описа на КЗД, с което е установено, че Главна дирекция Изпълнение на наказанията е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до обект: Звено на Районна служба Изпълнения на наказанията , Пробационна служба с което е осъществил дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 5 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. като приема, че решението на ad hoc заседателен състав е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Първоинстанционният съд споделя напълно установената от КЗД фактическа обстановка, както и изводите за извършена от ГДИН дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1 от същия закон. Изложени са мотиви, че за касатора като доставчик на обществени услуги и като ползвател на сградата, в която се намира процесното помещение, съществува задължение да осигури достъпна среда, включително за лица със затруднена двигателна подвижност. Като не е осигурил такава, жалбоподателят е допуснал неравно третиране по отношение на тези лица. При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, административния съд е постановил обосновано и законосъобразно съдебно решение при правилно приложение на материалния закон и при липсата на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно административния съд се е позовал на изискването за достъпност на архитектурната среда, което е въведено с чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, (ратифицирана със закон на 26.01.2012г., ДВ, бр. 12 от 10.02. г.). Съгласно тази норма държавите, ратифицирали конвенцията, са длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват всякакви пречки и прегради пред достъпността по отношение на: а) сгради, пътища, транспортни и-всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б) информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ. Обоснован е изводът на АССГ, че за ГДИН, като ползвател на сградата, в която се намира процесното помещение, съществува задължение за осигуряване на достъпна среда, включително за лица със затруднена двигателна подвижност. Като не е осигурил такава, жалбоподателят е допуснал неравно третиране по отношение на тези лица. Решението на КЗД в тази му част е законосъобразно, като съобразено с материалния закон и с целта му. Аргументи, свързани със собствеността на сградата (в случая частна държавна) и необходимостта от съгласуване с други субекти (Областна администрация) са ирелевантни за случая. Съобразени са и легалните дефиниции на достъпна среда , дадени в § 1, т. 2 от Наредба 4 от 01.07.2009г. (отм. ДВ бр.12 от 12.02.2021 г., в сила от 13.03.2021 г.), действаща към датата на решението на комисията, както и в сега действащата Наредба РД-02-20-2/26.01.2021г.,които са идентични. Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане". По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда", съгласно § 1, т. 2 от Наредба 4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. В конкретния случай не е спорно, че в обект - Звено на Районна служба Изпълнение на наказанията Пробационна служба , находят се на адрес: гр. Лом, обл. Монтана, [адрес] е липсвала изградена достъпна архитектурна среда за хора с двигателни увреждания. Тези обстоятелства са установени с протокол 12-11-2136 от 23.05.2019г., съставен от служители на КЗД при извършена проверка. Както в производството пред КЗД, така и при съдебното обжалване тези факти не са оспорени, с оглед на което настоящата инстанция намира за безспорно установена липсата на достъпна архитектурна среда в процесния обект, която затруднява достъпа на хора с намалена подвижност, независимо дали имат или нямат увреждания. Ето защо нарушението правилно е квалифицирано както от КЗД, така и от съда като пряка дискриминация по признак "увреждане", съобразно чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 5 от ЗЗДискр. В молба докладвана в съдебно заседание от ответната страна, с приложена докладна записка от 10.03.2023 г. е видно, че ГДИН е улеснил достъпа на лица с увреждания до обект - Звено на Районна служба Изпълнение на наказанията Пробационна служба , находящ се на адрес: гр. Лом, обл. Монтана, [адрес], като е монтирал звънец за известяване и поставил табела с международен знак на хора с увреждания. Обстоятелството, че към момента на съдебното производство са изпълнени дадените от КЗД преписания не води до обратен извод, тъй като от представеното доказателство се установява единствено, че касационният жалбодател е пристъпил към изпълнение на дадените му предписания. Настоящия съдебен състав споделя мотивите на съда относно присъдения размер на санкцията в размер на 500.00 лева. Целта на закона може да бъде постигната чрез индивидуализиране на наказанието в размер близък до предвидения в закона минимум. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон при постановяване на решението. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото, основателна е претенцията на ответната страна Комисията за защита от дискриминация, за присъждане на разноски, платими от касационния жалбоподател в размер на 100.00 (сто) лева, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение