Решение № 42 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5753/2007 г.

Решение № 42 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5753/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., Дв, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба на М. на о. - поделение 26 800 - гр. В. срещу решение от 28.06.2007 г. на В. окръжен съд, постановено по гр. д. № 1584/2006 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което иска да бъде уважен в размер на 5 327 лв., ведно със законната лихва или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касация А. Г. С. от гр. В., оспорва касационната жалба, с писмено становище по делото. М. на ф., в качеството на контролираща страна, също не взема становище. Върховният касационен съд, 3-то гражданско отделение, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е отменил изцяло решението на В. районен съд, постановено на 10.02.2006 г. по гр. д. № 7656/2003 г. и вместо него е постановил ново решение, с което е отхвърлил иска на М. на о., гр. С. против А. Г. С. за заплащане на сумата от 5 327 лв., представляваща установени с Акт за начет изх. № 49/22.04.2002 г. липси на свързочно и автомобилно имущество, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба - 9.09.2003 г. до окончателното и изплащане, на осн. чл. 302, ал. 3 ГПК. Отхвърлен е и иска за сумата от 454,76 лв., представляваща начислена по акта за начет законна лихва за периода от 20.12.2001 г. до 22.04.2002 г., като неоснователен. Касационната жалба срещу решението в частта досежно мораторната лихва, с оглед разпоредбата на чл. 218а, б. "а" е процесуално недопустима, поради което в тази част следва да се остави без разглеждане. В останалата част, жалбата следва да се разгледа по същество, доколкото е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Производството по делото е по реда на чл. 299 и сл. ГПК във вр. чл. 36 ЗДФК (отм.). Образувано е по акт за начет изх. № 49/22.04.2002 г., съставен от Д. "Ф." при М. на о. против А. Г. С., заемал длъжността "Н." в поделение 26800 - Д, гр. В. за сумата от 5 781,76 лв., от които 5 185 лв. - стойността на констатирана липси от свързочно имущество, 637 лв. - стойността на констатирани липси на автомобилно имущество и 454,76 лв. дължими лихви от датата на констатиране на липсите до датата на съставяне на акта за начет. В срока по чл. 300, ал. 1 ГПК (отм.) ответникът по касация е депозирал писмено възражение, с което е оспорил акта за начет. Във възражението същият е навел твърдения, че още при приемане на зачисленото му имущество са били налице липси, но прекият му командир е заповядал да подпише акта за приемане и сдаване без забележки, оспорил е също така приложените към акта за начет 3 броя раздавателно - приемателни ведомости, с които са приети 3 броя автомобила - съответно ЗИЛ-131 с В№ 6* с В № 67479 и УАЗ- 452 с В № 67441, ведно със свързочното оборудване към тях. В последствие е навел и възражения, че приемането на зачисленото му имущество, не е извършено по предвидения за това ред . Оспорил е и размера на констатирната щета като е посочил, че е липсващите вещи са оценени по цени за нови стоки, без да се отчете тяхното материално и морално остаряване. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че актът е съставен от компетентен орган по чл. 17 от ЗДФК (отм.), както и че при неговото изготвяне и връчване са спазени процедурните изисквания по ЗДВФК (отм.). За направените в акта констатации са представени писмени доказателства съгл. чл. 30, ал. 4 ЗДФК (отм.). С оглед на това е приел, че актът е редовен и направените с него фактически констатации следва да бъдат зачетени до доказване на противното. Съдът е изложил съображения, че твърденията на ответника за липси при приемането на имуществото, които не са били отразени в акта за приемане и предаване на имуществото, както и тези, че имуществото не му е било предадено по предвидения за това ред, не са доказани в процеса. Тези изводи на въззивният съд са правилни и са в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Същевременно съдът е приел, че възражението относно размера на щетата е основателно. За да направи този извод, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 32 от ЗДВФК (отм.) съобразно която размерът на вредата се определя към деня на причиняването й, а когато той не може да се установи - към деня на нейното откриване, по по - високата от пазарната или отчетната цена. Според въззивният съд, в нарушение на този текст, в акта за начет, размерът на щетата е определен по пазарни цени на липсващите вещи, като нови, а не с оглед действителната им пазарна стойност, отчитаща тяхното овехтяване. Въз основа на това, съдът е направил извод, че констатациите на акта относно размера на вредата са опровергани, като при това положение в тежест на ищцовата страна е да докаже техния действителен размер. Доколкото това не е сторено, съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен и го е отхвърлил. Тези изводи на въззивната инстанция не могат да бъдат споделени . Съгл. чл. 301 ГПК (отм.) констатациите по акта за начет се считат за истински до доказване на противното. Самото оспорване на размера на констатираната щета не опровергава тази констатация. При такова оспорване, в тежест на оспорилата ги страна (начетеното лице) е да установи действителния размер на щетата. Такава възможност в случая е била предоставена на ответника от въззивната инстанция като по искане на неговия процесуален представител с протоколно определение от 6.11.2006 г. В. окръжен съд е допуснал изслушването на две експертизи, имащи за предмет установяването на действителното състояние на липсващите вещи и съответстващата на това състояние пазарна цена. Доколкото ответникът по касация не е внесъл определения за изготвянето на експертизите депозит, такива не са били изслушани и неговите възражения са останали недоказани. С оглед на това, констатациите на акта за начет относно размера на щетата не могат да се считат за опровергани и искът за присъждане на сумата от 5 327 лв. по акта, следва да бъде уважен. Като е стигнал да противните правни изводи, въззивният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него касационната инстанция следва да постанови ново решение, с което искът на М. на о. - поделение 26800, гр. В. срещу А. Г. С. в размер на сумата 5 327 лв. дължима по акт за начет изх. № 49/22.04.2002 г. на М. на о., Дирекция "Ф", следва да бъде уважен. Сумата се дължи, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 9.09.2003 г. до окончателното й изплащане. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.