Решение № 2668 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11720/2020 г.

Решение № 2668 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11720/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "М-Актив" ЕООД, гр. Самоков против решение № 730/17.07.2020 г., постановено по адм. дело № 206/2020 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж от 18.11.2019 г., постановен от главния архитект на община Самоков за обект: "жилищна сграда с магазин (възстановяване) в ПИ с идентификатор 65231.906.312, УПИ III, кв. 419 по плана на гр. Самоков. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено като на дружеството се присъдят и направените по делото разноски. Ответникът – главен архитект на община Самоков оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София – област е постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че оспореният отказ е постановен от компетентен орган, в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заключението на административния съд за съответствие на отказа на главния архитект на община Самоков с материалния закон е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. Незаконосъобразно е преценено, че жалбоподателят "М–Актив" ЕООД, подател на заявлението за одобряване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж за обект: "жилищна сграда с магазин (възстановяване) в ПИ с идентификатор 65231.906.312, УПИ III, кв. 419 по плана на гр. Самоков, няма качеството на възложител по смисъла на чл. 144, ал. 1 ЗУТ, както и че частите на инвестиционния проект следва да бъдат подписани и от останалите съсобственици на имота съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. По делото е установено, че жалбоподателят "М – Актив" ЕООД е собственик на 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор 65231.906.312 по КККР на гр. Самоков, целият с площ от 81 кв. м., както и на целия първи етаж от построената в имота двуетажна сграда със застроена площ от 81 кв. м., който представлява самостоятелен обект в сграда – търговски обект (магазин) с идентификатор 65231.906.312. 1. 1, заедно с 1/2 ид. част от мазетата и общите части на сградата (нот. акт № 3, нот. дело № 3/2013 г.). Установено е също, че сградата в имота е погинала при пожар. При тези факти следва да се приеме, че дружеството – жалбоподател има качеството на възложител съгласно чл. 144, ал. 1 ЗУТ. По смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ възложители са собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В случая жалбоподателят е собственик на 1/2 идеална част от имота, в който ще се извърши строителството, а като титуляр на право на собственост на самостоятелен обект в същия имот притежава и право на строеж за този обект. С погиването на сградата правото на строеж не се погасява съгласно чл. 66, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС) и с оглед липсата на уговорка в друг смисъл, поради което след като за обекта вече е учредено право на строеж и инвестиционният проект предвижда етапно строителство на първия етаж на погиналата сграда, т. е. строителството е в обема на правата на дружеството, нов договор с останалите съсобственици по реда на чл. 183, ал. 1 ЗУТ не е необходим. Следователно заявлението за одобряване на инвестиционния проект е подадено от възложител по смисъла на закона, от когото са подписани и частите на инвестиционния проект. Ето защо не са налице констатираните от административния орган и възприети от съда нарушения на изискванията на чл. 144, ал. 1 ЗУТ и на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, а следователно и посочените в т. 1 и т. 2 на административния акт основания за постановения отказ. Основанието за отказ да се одобри представения инвестиционен проект и да се издаде разрешение за строеж, посочено в т. 3 на административния акт, също не е изпълнено. Разпоредбата на § 8 от ПР на ЗУТ се отнася за изменение на неприложени дворищнорегулационни планове и е неотносима към казуса, тъй като действащият регулационен план за имота е одобрен с решение на ОбС – Самоков № 2007/17.05.2007 г., т. е. при действието на ЗУТ (комбинирана скица № С-272/09.03.2007 г.). Поради всичко изложено следва да се приеме, че отказът на главния архитект на община Самоков да одобри представения инвестиционен проект и да издаде разрешение за строеж по заявлението на дружеството – жалбоподател вх. № ГО 47/23.10.2019 г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и отхвърля жалбата против административния акт първоинстанционният съд постановява решение в противоречие с материалния закон. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София – област следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът за одобряване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж от 18.11.2019 г., постановен от главния архитект на община Самоков за обект: "жилищна сграда с магазин (възстановяване) в ПИ с идентификатор 65231.906.312, УПИ III, кв. 419 по плана на гр. Самоков, да бъде отменен, а преписката – изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на "М- Актив" ЕООД, съобразно изложеното по- горе в мотивите на настоящия съдебен акт. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция община Самоков, юридическото лице, в чийто състав е органът, постановил отменения административен акт, следва заплати на жалбоподателя "М- Актив" ЕООД сумата 770. 00 лв. разноски по делото пред настоящата инстанция, включваща 370. 00 лв. държавна такса и 400. 00 лв. възнаграждение за адвокат. Заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е под минималното за дела с такъв характер, предвидено в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за ответната страна за прекомерност на същото е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,