Решение № 3599 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10862/2013 г.

Решение № 3599 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10862/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от началника на Затвора - гр. София срещу решение № 4103 от 19.06.2013 г. по адм. дело № 3329/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменен негов отказ, обективиран в писмена резолюция от 24.01.2013 г., поставена върху докладна записка от 21.01.2013 г. на Генади Цалов - ИСДВР 10-та и 13-та група, лишеният от свобода Джок Полфрийман да посещава компютърната зала на затвора повече от 1 (един) час на ден. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Джок Полфрийман, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба от Джок Полфрийман срещу отказ на началника на Затвора - гр. София да посещава компютърната зала повече от един час дневно. В жалбата е посочено, че от 2010 г. лишеният от свобода се обучава дистанционно в Университета Макуори, Австралия и забраната за достъп до компютърната зала на затвора нарушава правото му да подготвя своите писмени материали и препятства дистанционното му обучение. От доказателствата по делото е видно, че с резолюция от 16.11.2010 г. е разрешено на Полфрийман да ползва компютърната зала на затвора за времето от 09.00 до 17.00 часа всеки делничен ден. С докладна записка от 21.01.2013 г. на Генади Цаков - ИСДВР 10-та и 13-та група уведомява началника на затвора, че лишеният от свобода не приема храна като форма на протест, че е спрян от целодневни посещения в компютърната зала, върху която е поставена процесната резолюция от 24.01.2013 г. за достъп по един час на ден. Първоинстанционният съд е приел, че отказът на началника на затвора за достъп до компютърната зала за повече от един час на ден е постановен при неправилно приложение на закона и в несъответствие с целта му, поради което го е отменил като незаконосъобразен. За да стигне до този извод АССГ е приел, че за администрацията на затвора съществуват законови разпоредби, които касаят задължението й по отношение на лишените от свобода да предостави достъп до образователни програми с оглед гарантиране на основното човешко право на образование по смисъла на чл. 2 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и чл. 14, т. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Посочено е, че правото на образование на лишените от свобода има по-голямо значение, тъй като то е важна част от социалната и възпитателната им дейност. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 159 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и чл. 133 и сл. от Правилника за прилагането му (ППЗИНЗС) лишените от свобода имат право да участват в образователни, обучителни и квалификационни дейности, с които да получат или повишат съответната им образователна степен и което се отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание. От данните по делото е видно, че Полфрийман е имал достъп до компютърната зала всеки работен ден от 09.00 до 17.00 часа на основание представен документ за записано висше образование в университет в Австралия с цел подготвяне на необходимите му за обучението материали. Считано от 24.01.2013 г. с резолюция на началника на затвора достъпът му е ограничен до един час на ден. За да отмени отказа му АССГ е приел, че образователните потребности на лишения от свобода надхвърлят едночасовото му дневно обучение по компютърна грамотност и че администрацията на затвора е длъжна да предостави възможност за индивидуална форма на образование. От представените документи е видно, че на Полфрийман му е разрешено да се обучава дистанционно в австралийски университет и не може да се приеме, че с ограничаване на престоя му в компютърната зала е ограничено правото му на образование. Неоснователно е и приетото от АССГ, че тъй като лишеният от свобода е в чуждоезикова среда му е затруднен достъпът до смислени дейности с разнообразен характер. Видно от собственоръчно написана и подписана декларация от ноември 2010 г. Полфрийман е отказал да посещава часовете по български език и математика, тъй като е заявил, че знае кирилицата и знае да брои, и желае да продължи образованието си по негова инициатива в университета в Австралия, за което е получил разрешение от администрацията на затвора и видно от представената справка е записан като студент през 2010 г. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че с действията си началникът на затвора е нарушил основните права на Полфрийман по отношение с правото му на образование, позовавайки се на ЕКПЧ и Хартата на основните права на ЕС. Съгласно чл. 2 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ никой не може да бъде лишен от правото му на образование, както и че всеки има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо обучение (чл. 14 от Хартата). В случая не може да се приеме, че на лишения от свобода му е отказан достъп до образование, а напротив. От документите по делото е видно, че такъв му е осигурен и е записан като студент в Университет Макуори. Това обаче, че е записан като студент не означава директно, че Полфрийман изпълнява задълженията си, произтичащи от това право. По делото не са представени документи, от които да е видно, че от 2010 г. до датата на издаване на отказа на началника - 24.01.2013 г. лишеният от свобода е покрил изискуемите нормативи съгласно австралийското законодателство в качеството му на студент. Това, че само е записан като студент не е основание да се твърди, че е упражнил правото си на такъв, за което да му е отказан достъп до образование. Същността на наказанието лишаване от свобода е принудително изолиране на осъдения в специални места, при което се ограничава възможността му да се придвижва свободно в пространството и да определя сам своя режим на живот, което означава, че се ограничават социалните му контакти, както и възможността да упражнява някои от правата си. В местата, където той е изолиран принудително, съществува задължителен режим на труд, почивка и други занимания, определян не от него самия, а от администрацията на тези места въз основа на закона. В случая администрацията е разрешила обучението на Полфрийман, но от негова страна няма доказателства за реализацията на това обучение. Представените справки не показват напредъка в образованието му, както и дали изпълнява задълженията си на студент дистанционно обучение, което да се приеме като отказ от страна на администрацията от право на обучение. Както в чл. 36, ал. 1 от Наказателния кодекс, така и в чл. 10 от Международния пакт за граждански и политически права е посочено, че главната цел на наказанието (затворническия режим) е поправянето на осъдените и социалното им превъзпитание. Част от това е и преминато обучение и квалификация в дадена област. Но по делото, освен справка за регистрация и записване в Университет Макуори, Полфрийман не е доказал, че целодневният му престой в компютърната зала на затвора допринася за неговото развитие, тъй като не е представил никакви доказателства за положен изпит, или успешно преминат семестър, или завършена учебна година. Като не е изследвал това, АССГ неправилно е стигнал до извода, че администрацията на затвора е нарушила основно право на лишения от свобода, а именно правото му на образование. Поради тази причина, обжалваното решение се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество. По изложените съображения следва да се отхвърли жалбата на Джок Полфрийман против отказ на началника на затвора от 24.01.2013 г. По делото е направено искане от процесуалния представител на Джок Полфрийман да се присъдят разноски по делото, но с оглед изхода му то е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение