Решение № 452 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1528/2015 г.

Решение № 452 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1528/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна и по частна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас срещу Решение № 1400 от 23.07.2014 г. и Определение № 197 от 21.01.2015 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановени по административно дело № 402/2014 г.

С обжалваното решение съдът обявил нищожността на отказ, изх. № 2858 от 17.12.2013 г. на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас, потвърден от него с писмо, изх. № 25,26 от 13.01.2014 г., за отписване като погасени по давност на задължения за местни данъци и такси на Дора Кирова Карцалебова, изпратил преписката на публичния изпълнител в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, гр. Бургас, и осъдил Община Бургас да заплати на Дора Кирова Карцалебова 310, 00 лв. разноски по делото.

С обжалваното определение съдът осъдил Община Бургас да заплати на Дора Кирова Карцалебова 300, 00 лв. разноски по делото.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас, счита обжалваното решение за недопустимо, както и за неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Съдът следвало да се произнесе с определение, защото задълженията, за които се иска отписване по давност, са установени с акт за публично вземане. С оглед на това същият следвало да бъде подложен на контрол за законосъобразност, още повече, че влезлият в сила акт е изпълнително основание. В случай, че за част от установените задължения е изтекла погасителна давност, и е направено възражение, актът трябва да бъде отменен в съответната му част, защото в противен случай ще послужи като изпълнителен титул за погасени по давност данъчни задължения. Не е допустимо да се обжалва пред съд данъчен акт при условие, че не е обжалван по административен ред - чл. 156, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С оглед на това счита за неправилен извода на съда, че компетентен да се произнесе по направеното възражение е териториалният директор на Националната агенция за приходите.

Счита решението за нищожно в частта, в която приема, че не подлежи на обжалване с оглед на чл. 10, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Ефтим Марев.

2. Ответникът по касационната жалба - Дора Кирова Карцалебова, счита същата за неоснователна. Съдът правилно установил фактическата обстановка и постановил решението си въз основа на събраните по делото доказателства и съобразявайки се със закона. В жалбата не са изложени сериозни съображения, които да обуславят претендираната от касатора отмяна на съдебното решение. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Константин Костов, Адвокатска колегия, гр. Бургас.

3. Частният жалбоподател - директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас, счита обжалваното определение за неправилно, противоречащо на чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Определението поставя двоен стандарт при работа на гражданските и административните съдилища при прилагането на една и съща правна норма. Моли съда да го отмени. Частният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Ефтим Марев.

4. Ответникът по частната жалба - Дора Кирова Карцалебова, не взема становище.

5. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Правилно съдът приел, с оглед на установените с влязъл в сила акт за установяване на задължения по декларация задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, че директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас е некомпетентен да се произнесе по искането за отписване на задълженията поради изтекла давност. Съгласно чл. 162 ДОПК компетентен за това е публичният изпълнител в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, на когото актът е предаден за принудително събиране. Именно той е органът, който трябва да извърши преценката по чл. 173 и 225, ал. 1 ДОПК. В съдебното решение липсват мотиви относно размера на задълженията, които съдът приел за погасени по давност, относно периода, за който се отнасят, както и предвид данните по делото, дали тези задължения не са междувременно изпълнени. Поради това изводът, че всички задължения следва да бъдат отписани е необоснован, а решението в частта, с която преписката се изпраща на публичния изпълнител - неправилно.

По отношение на частната жалба представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност. По делото не е представен списък на разноските. Тази липса не може да бъде преодоляна с формулираното в молбата от 18.07.2014 г.

II. Допустимост на жалбите:

Върховният административен съд счита касационната и частната жалба за допустими - подадени са от надлежна страна, в сроковете по чл. 211 и 230 АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Съдът счита, че производството, по което е постановено обжалваното съдебно решение не е по реда на чл. 268 ДОПК, както приел съдът, тъй като не е срещу действия на публичен изпълнител в производство по принудително изпълнение. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДТ принудителното събиране на данъци и такси по Закона за местните данъци и такси се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс. Следователно, правомощията на публичния изпълнител в изпълнителното производство не са правомощия на ръководителя на звеното за местни приходи в общината. В случая не се обжалват действия на публичния изпълнител в рамките на образувано изпълнително производство, а акт на ръководителя на звеното за местни приходи в общината. Факта, че този акт е по повод на искане за погасяване по давност на задължения по Закона за местните данъци и такси не превръща ръководителя на звеното за местни приходи в публичен изпълнител, а производството, в което се произнесъл, в производство по принудително изпълнение, за да е приложим реда на чл. 268 ДОПК. Производството по чл. 268, ал. 1 ДОПК е специално с оглед на предмета и страните. В случая нито органът е предвиденият в чл. 267, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ДОПК, нито оспореният акт е акт по чл. 267, ал. 2 ДОПК. Налице е общо административно производство и диспозитивът на съдебното решение, че същото не подлежи на обжалване, не може да преклудира правото на касационна жалба на касатора, тъй като не съдът, а законът създава субективното право на касационна жалба. Съгласно § 2 ДОПК за неуредените в кодекса случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл. 131 АПК съдебните производства по реда на кодекса са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго. Друго досежно това производство не е предвидено, поради което решението на съда подлежи на касационно обжалване.

Разгледани по същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба - основателна.

III. Фактите по спора:

За да постанови обжалваното решение и определение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Дора Кирова Карцалебова е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул. "Димитър Благоев" № 56.

2. На 31.03.2011 г. орган по приходите в Община Бургас издал Акт за установяване на задължения по декларация № 0000007978, с който на Дора Кирова Карцалебова за периода 1.01.2005 г. 31.12.2010 г. за имот, находящ се в гр. Бургас, ул. "Димитър Благоев" № 56, са установени данък върху недвижимите имоти в размер на 482, 49 лв. и лихва - 295, 32 лв. и такса за битови отпадъци - 907, 14 лв. и лихва - 648, 8 лв.

3. На 2.04.2011 г. актът бил връчен на Дора Кирова Карцалебова.

4. На 16.04.2011 г. актът влязъл в сила.

5. На 12.12.2013 г. Дора Кирова Карцалебова подала до директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас искане, вх. № 2858, за отписване поради погасяване по давност на задължения за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2007 г.

6. На 17.12.2014 г., с писмо, изх. № 2858/1, директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас - Румяна Иванова, уведомил Дора Кирова Карцалебова, че не може да удовлетвори молбата й, тъй като задълженията са установени с влязъл в сила Акт за установяване на задължения по декларация № 0000007978 от 31.03.2011 г. и актът е предаден за принудително събиране на публичен изпълнител в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите, гр. Бургас, с приемо-предавателен протокол изх. № 24-00-1370 от 21.09.2011 г. и вх. № 08-Б-180 от 21.09.2011 г.

7. На 6.01.2014 г. Дора Кирова Карцалебова подала до директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас искане, вх. № 25, за отписване поради погасяване по давност на задължения за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2008 г.

8. На 6.01.2014 г. Дора Кирова Карцалебова подала до директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас искане, вх. № 26, за отписване поради погасяване по давност на задължения за периода 1.01.1998 г. - 31.12.2003 г.

9. На 6.01.2014 г. Дора Кирова Карцалебова подала до директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас възражение, вх. № 94-01-537, срещу отказ на искане за погасяване по давност на задължения по искане вх. № 2858 от 12.12.2013 г., с което поискала погасяване по давност на задълженията за периода 1.01.1998 г. - 31.12.2008 г.

10. На 13.01.2014 г., с писмо, изх. № 25,26, директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас уведомил Дора Кирова Карцалебова, че на отправените искания с вх. № 25, 26 и на възражение № 94-01-537 от 6.01.2014 г. е получила отговор с писмо, изх. № 2858 от 17.12.2013 г., изготвено от главен инспектор Ана Козладерова.

11. В хода на съдебното производство съдът приел съдебно-икономическа експертиза, която установила, че в периода 18.04.2011 г. - 21.05.2013 г. Карцалебова заплатила задължения в размер на 560, 00 лв.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът приел, че жалбата е допустима. Приел, че възраженията за недължимост на публичното вземане поради настъпване на някой от фактите, визирани в чл. 168 ДОПК, в т. ч. заплащане или погасяване поради изтекла давност, следва да бъдат наведени пред публичния изпълнител. В случая задълженията на Карцалебова, установени с Акт за установяване на задължения по декларация № 7978 от 31.03.2011 г., били предадени за принудително изпълнение на публичния изпълнител и поради това компетентен да се произнесе по искане за отписване на задължения по давност е именно той. С оглед на това директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас, след като получил първото заявление на Карцалебова следвало вместо да се произнесе да го изпрати по компетентност на публичния изпълнител. Съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника пред директора на компетентната териториална дирекция, поради това компетентен да се произнесе по възражението на Карцалебова, вх. № 94-01-537 от 06.01.2014 г. е директорът на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите, гр. Бургас, а не директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас.

С оглед на това съдът приел, че произнасянето на директора, изх. № 25,26 от 6.01.2014 г. е нищожно. Приел, че директорът не се произнесъл по възражение, вх. № 94-01-537 от 6.01.2014 г., тъй като в оспорения административен акт липса такова произнасяне, поради което съдът не може да се произнесе по жалбата срещу първоначалния отказ - не е изчерпан административният ред за разглеждането й. Директорът не е горестоящ административен орган и не се е произнесъл по законосъобразността на акта - собствения си отказ за прекратяване на изпълнението на направените възражения за погасителна давност, а спазването на процесуалния ред за предшестващото задължително обжалване по административен ред пред горестоящия административен орган е предпоставка за разглеждане на жалбата по съдебен ред. Въз основа на това направил извод за нищожност на отказ, изх. № 2858 от 17.12.2013 г., потвърден с писмо, изх. № 25,26 от 13.01.2014 г. на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас, прогласил нищожността и изпратил преписката на публичния изпълнител в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, гр. Бургас, за произнасяне.

С обжалваното решение съдът осъдил Община Бургас да заплати на Карцалебова направените по делото разноски в размер на 310, 00 лв. - 10, 00 лв. държавна такса и 300, 00 лв. адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение съдът изменил решението си в частта за разноските като осъдил Община Бургас да заплати на Карцалебова 300, 00 лв. разноски за вещо лице. За да постанови това определение съдът приел, че искането за присъждане на разноски е направено от Карцалебова в открито съдебно заседание на 11.07.2014 г. като с молба от 18.07.2014 г. конкретизирала, че разноските включват държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение. Съдът приел, че това уточнение е списък на разноските по чл. 80 ГПК и макар представен по-късно приел, че изискването на чл. 80 ГПК е спазено и изречение второ на разпоредбата не следва да намери приложение. С оглед на това съдът приел допустимост на искането, дължимост на разноските и осъдил Община Бургас.

Изводът на съда за нищожност на отказ, рег. № 2858 от 17.12.2013 г. е правилен, а изводът му за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските и за дължимост на разноските в размерна 300, 00 лв. - неправилен.

V. Становището на съда:

1. По касационната жалба:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания, каквито съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и 4 ДОПК са вземанията за данък върху недвижимите имоти и за таксата за битови отпадъци, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Съгласно алинея 2 на чл. 171 ДОПК с изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Давността, както правилно посочил и съдът, не се прилага служебно, т. е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Това волеизявление длъжникът може да направи както при установяване на задълженията с акт за установяване на задължения по декларация или с ревизионен акт, така и в рамките на започнало принудително изпълнение. Компетентен да се произнесе по възражението е органът, който ръководи съответното производство - органът по приходите, съответно горестоящият му административен орган - ръководителят на звеното за местни приходи с оглед на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ във вр. с чл. 152, ал. 2 ДОПК в производството по установяване на данъчни задължения, и публичният изпълнител, съответно горестоящият му административен орган - директорът на съответната териториална данъчна дирекция с оглед на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ във вр. с чл. 266, ал. 1 ДОПК в производство по принудително изпълнение.

В случая, видно от доказателствата по делото, задълженията на Карцалебова за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2010 г. са установени с влязъл в сила акт за установяване на задължения по декларация и този акт е предаден на публичния изпълнител за образуване на изпълнително производство и пристъпване към принудително изпълнение. С оглед на това компетентен да се произнесе по направеното възражение за изтекла погасителна давност е публичният изпълнител. В рамките на образуваното пред него изпълнително производство той е длъжен да разгледа и да се произнесе по направеното възражение. Неговото решение, с оглед на чл. 266, ал. 1 ДОПК, подлежи на контрол по административен ред пред съответния директор на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а след потвърдително решение на последния подлежи на обжалване по съдебен ред - чл. 268, ал. 1 ДОПК.

Видно от изложеното за възражението за изтекла погасителна давност за публичните задължения на Карцалебова за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2010 г. компетентен да се произнесе е не директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас, а публичният изпълнител в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, гр. Бургас. Директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в Община Бургас като се произнесъл по искането на Карцалебова постановил, както правилно приел и съдът, един нищожен акт. Органът следвало не да се произнася по искането, с което е сезиран, а с оглед на задължението си по чл. 31, ал. 2 АПК, да го изпрати на компетентния орган - публичния изпълнител.

По същия начин директорът следвало да процедира и с постъпилото при него искане за прилагане на погасителната давност за публични вземания за периода 2004 г. - 2008 г. и 1998 г. - 2003 г. - вх. № 25 и № 26 от 6.01.2014 г. Тези публични вземания също са предмет на влезлия в сила акт за установяване на задължения по декларация, с оглед на установеното от вещото лице, че в размера на задълженията за 2005 г. са включени - с натрупване, задълженията за периода 1998 г. - 2005 г. С оглед на това компетентен да се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност и на тези задължения е публичният изпълнител.

Видно от изложеното съдът правилно определил компетентния да се произнесе по искането на Карцалебова орган и правилно приел, че това не е касаторът. С оглед на това изводът му за нищожност на оспорения акт, изх. № 2858 от 17.12.2013 г., е правилен.

С оглед на заключението на участвалия в делото прокурор, че съдът следвало да се произнесе по съществото на спора и да установи кои задължения са погасени по давност следва да се посочи, че това съдът може да стори в производство по реда на чл. 268, ал. 1 АПК, тогава, когато компетентният орган се е произнесъл, неговият акт е потвърден от горестоящия орган и съдът е сезиран с оспорване на акта на публичния изпълнител. В настоящото производство не е налице произнасяне на компетентния орган, поради което съдът не дължи произнасяне по съществото на спора, а следва да изпрати преписката на компетентния орган за произнасяне. Именно това направил и съдът - изпратил преписката на публичния изпълнител в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, гр. Бургас.

Видно от изложеното съдът правилно определил компетентния да се произнесе по искането на Карцалебова орган и правилно приел, че касаторът не е компетентен да се произнесе по него. С оглед на това неоснователни са доводите на касатора за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът следвало да се произнесе с определение, с което да прекрати съдебното производство, защото акта за установяване на задължения по декларация не е оспорен по административен ред. Актът, както сочи и самият касатор, не само е влязъл в сила, но е и изпратен на публичния изпълнител за принудително изпълнение. Следователно за никакво оспорване на акта по административен ред в случая не може да става въпрос. Неоснователен е и доводът, че за погасените по давност публични вземания актът следвало да бъде отменен. Влезлият в сила акт за установяване на задължения по декларация не може да бъде отменен поради направено възражение за изтекла погасителна давност в хода на принудителното изпълнение. Погасеното по давност публично вземане, за което длъжникът е направил възражение, ще бъде отписано на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 173, ал. 1 ДОПК.

2. По частната жалба:

С обжалваното определение съдът осъдил Общинна Бургас да заплати на Карцалебова 300, 00 лв. разноски по делото. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът може да измени решението си в частта за разноските в срока за обжалване по искане на страните. В случая съдът бил сезиран от Карцалебова с искане, в срока за обжалване, за изменение на решението в частта за разноските. Но за да е допустимо искането за изменение на решението в частта за разноските е необходимо страната, която е поискала присъждане на разноски, да е представила в съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция - чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. От доказателствата по делото е видно, че до приключване на последното заседание в първата инстанция - 11.07.2014 г., такъв списък не е представен. В представена по делото на 18.07.2014 г. писмена защита Карцалебова посочила вида на направените разноски, без да посочи размера им.

Това не може да се приеме за изпълнение на законовото изискване за представяне на списък на разноските - нито по отношение на формата и съдържанието, нито по отношение на времето на изпълнение на изискването. Списъкът на разноските по чл. 80 ГПК трябва да съдържа изрично посочване на вида и на размера на разноските и трябва да е представен до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Посочването на разноските в представена по делото по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК писмена защита не е изпълнение на задължението по чл. 80 ГПК.

Съдът като се произнесъл по искане за изменение на решението в частта за разноските, без по делото страната да е представила списък на разноските в срока по чл. 80 ГПК се произнесъл по едно недопустимо искане - при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл. 248, ал. 1 ГПК. Това прави определението му недопустимо. Съдът следва да обезсили обжалваното определение.

С оглед на изхода от спора съдът следва да остави без уважение искането на касатора по касационната жалба за присъждане на разноски. По частната жалба искане за присъждане на разноски не е направено, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. Същите, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие № 29742 от 27.10.2015 г., са в размер на 300, 00 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд