Решение № 1261 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9316/2018 г.

Решение № 1261 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9316/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична Община – район "Слатина", чрез процесуалния му представител юрк. В. Дъбов, срещу решение № 1630 от 13.03.2018 г., постановено по адм. дело № 8815/2017 г. по описа на Административен съд София – град, с което по жалбата на И. Фильова от [населено място] е отменена Заповед № РСЛ17 – РД09 - 242 от 12.06.2017 г. на Кмета на СО – район "Слатина", с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО (НРУУРОЖТСО) е прекратено наемното правоотношение между И. Фильова и СО – район "Слатина", възникнало на основание заповед за настаняване № 229 от 28.02.1980 г. на зам. гл. директор на Металургичен комбинат - Кремиковци за общинско жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] актувано с АОС № 0690 от 27.04.1999 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че са били налице предпоставките за прекратяване на наемните правоотношения за общинския имот. Претендира разноски. Ответникът И. Фильова, не изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но при неправилно приложение на относимия материален закон. Приел е, че наемните правоотношения са прекратени на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС поради неплащане на наем и консумативни разноски за жилището за повече от шест месеца, обективирани в приложени справки по делото. Приел е, че от доказателствата по делото е установено, че към момента на издаване на оспорената заповед жалбоподателката е имала непогасени задължения наем и към "Топлофикация София" ЕАД, задължения към "Софийска вода" АД за неуточнен период и задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 18 вноски. Във връзка с тези установявания е приел, че безспорно са установени предпоставките за прекратяване на наемното правоотношение. Установено е също изключително влошеното здравословно състояние на Фильова, обективирано с медицински документи. При тези данни съдът е приел, че действително са налице основания за прекратяване на наемното правоотношение, но също така е изложил и съображения за непропорционалност на предприетата мярка от административния орган, поради това, че в имота живеят й малолетни деца, а именно внуците на жалбоподателката. Приел е, че е налице противоречие между правните последици, които ще настъпят от изпълнението на обжалваната заповед и целта на закона. Решението е правилно. Настоящият състав споделя аргументите на първоинстанционния съд за това, че наложената мярка е непропорционална, тъй като не е отчетен социалния статут на малолетните деца в семейството и здравословното състояние на жалбоподателката. Според ЕСПЧ, административните органи и съдилищата следва задължително да изследват пропорционалността на мерките, когато с тях се засягат основни човешки права. Принципът за съразмерност е част от вътрешното право и следва да бъде прилаган в административния процес. Безспорно, общината като собственик има регламентирани законово правомощия да охранява икономическия си интерес, като се грижи за своята собственост, но тази намеса следва да е пропорционална на установените жилищни нужди на конкретния ползвател и неговия социален статус – чл. 6, ал. 2 и 3 АПК. При издаването на заповедта, административния орган не е отчел доходите, здравословното и имущественото състояние на наемателя. Видно от представените доказателства, Фильова е с минимални доходи и в изключително тежко здравословно състояние (100% пожизнена неработоспособност), както и че няма недвижими имоти годни за жилищни нужди. При изпълнение на заповедта, ще се причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната от закона цел. Тежкото финансово и здравословно положение, ще се влоши още повече ако тя и домакинството й останат без дом, с което ще се нарушат основни нейни и техни човешки права. В Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, чл. 8 съдържа материално-правни разпоредби, които следва да се съобразят от съда, при преценка относно материално-правната законосъобразност на издадената заповед. Въпреки, че Фильова и семейството й не са собственици на обитавания имот, тяхното пребиваване в него от 1980 г., т. е 39 години, го прави "тяхно жилище" по смисъла на чл. 8 от Конвенцията. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,