Решение № 3984 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11271/2018 г.

Решение № 3984 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11271/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Белчев против решение № 272 от 04.07.2018 г. по адм. дело № 100/2018 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против решение от 25.01.2018 г. на главния архитект на община Балчик, с което на основание чл. 99, т. 2 АПК е оттеглено разрешение за поставяне № 66/17.11.2017 г. на преместваем обект - складово помещение с площ от 40 кв. м. в собствения на Белчев УПИ ХХIХ-81, кв. 10 по плана на с. Кранево по съгласувана схема, издадено от същия орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на съда е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от доказателствата, тъй като условията на чл. 99, т. 2 АПК за възобновяване на административното производство не са изпълнени. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на административния орган да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на община Балчик не изразява становище по касационната жалба. Ответницата Кючукова оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Добрич е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Изводът на съдебния състав за законосъобразност на решението от 25.01.2018 г. на главния архитект на община Балчик, е направен в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. По делото е установено, че по заявление на жалбоподателя Белчев от 15.11.2017 г. главният архитект на община Балчик разрешение за поставяне № 66/17.11.2017 г. на преместваем обект - складово помещение с площ от 40 кв. м. в собствения на Белчев УПИ ХХIХ-81, кв. 10 по плана на с. Кранево, по одобрена и съгласувана схема. Разрешението е съобщено на адресата на 21.11.2017 г. и е влязло в сила. На 25.01.2018 г. главният архитект на община Балчик постановява решение от 25.01.2018 г., предмет на оспорване, с което "оттегля" на основание чл. 99, т. 2 АПК издаденото на жалбоподателя Белчев разрешение за поставяне № 66/17.11.2017 г. на преместваем обект - складово помещение с площ от 40 кв. м. в собствения му УПИ ХХIХ-81, кв. 10 по плана на с. Кранево, по съгласувана схема. Решението е постановено по повод жалба на Д. Кючукова от 09.11.2017 г., собственик на ХХVIII-81, кв. 10 по плана на с. Кранево, съседен на този, за който се отнася разрешението, в която същата заявява, че съседът й М. Белчев е застроил цялата обща ограда между имотите им без съгласието й и без да спази необходимите отстояния. При тези факти първоинстанционният съд незаконосъобразно приема, че оспореното решение на главния архитект на община Балчик е издадено след изпълнение на процедурата по възобновяване на производството, предвидена в чл. 99 и сл. от АПК и при наличие на материалноправните предпоставки за възобновяване, предвидени в чл. 99, т. 2 АПК. Възобновяването на производството по издаване на индивидуален административен акт е извънреден способ за контрол върху влезли в сила административни актове, които не са обжалвани пред съда. Като засягаща стабилитета на административния акт, процедурата по възобновяване е строго регламентирана в АПК и може да бъде проведена само в нормативно установените срокове и на посочените в чл. 99 от АПК основания, по инициатива на административния орган, на прокурора, на омбудсмана или по искане на страна в производството в случаите на чл. 99, т. 2-т. 7 АПК (чл. 100 от АПК). Лице, което не е участвало в производството, съгласно чл. 101 АПК може да иска възобновяване, когато административния акт има сила и по отношение на него. В случая разрешението за поставяне е в имот, собственост на титуляра и няма действие по отношение на собствениците на съседни имоти, каквато е Кючукова. Ето защо последната не е легитимира да инициира производство по възобновяване. Поради това настоящата инстанция приема, че решението от 25.01.2018 г. на главния архитект на община Балчик е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като е образувано по искане на лице, което не е засегнато от първоначалния акт и не е легитимирано да иска възобновяване, тъй като не попада в кръга на лицата по чл. 100 и 101 АПК. Както вече се посочи производството по възобновяване е извънреден способ за контрол и следва да се прилага при стриктно спазване на процесуалните изисквания. В случая установеното отклонение от процедурата е съществено, тъй като засяга допустимостта на проведеното административно производство и съответно правилността на взетото от органа решение. Констатираният порок е достатъчно основание за отмяна на постановеното в производството по възобновяване решение. Дори да се приеме, че производството по възобновяване е инициирано от административния орган и жалбата на Кючукова няма сезиращ ефект, то изводът за отмяна на решението от 25.01.2018 г. на главния архитект на община Балчик остава непроменен, тъй като не са изпълнени предпоставките за възобновяване по чл. 99, т. 2 АПК, а заключението на административния съд в обратния смисъл е направено в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 99, т. 2 влязъл в сила административен акт, който не е оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не подлежи на оспорване по административен ред (какъвто е настоящият случай) - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Новооткритите и съществували към момента на постановяване на отменения административен акт обстоятелства/доказателства са основание за възобновяване на производството по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК с оглед изискванията за законосъобразност на акта. В този смисъл е и целта на закона - съобразяване на откритите нови (но съществували към момента на издаване на акта) обстоятелства и доказателства, които по обективни причини не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал в административната преписка, което е довело до невъзможност органът да разкрие обективната истина по време на висящността на административното производство, респ. - да формира адекватно на закона властническо волеизявление и да предизвика целените от приложимата правна норма законови последици. Изискване на закона е новооткритите обстоятелства да са съществени, т. е. да са толкова значими и от такова естество, че да обуславят вземането на решение от органа и да определят съдържанието на акта. В конкретния случай първоинстанционният съд неправилно приема, че изброените предпоставки са изпълнени. Изложеното в жалбата на Кючукова относно ситуирането на преместваемия обект не е информация за нови факти и обстоятелства, които органът не е могъл да съобрази. Напротив разрешението за поставяне е издадено в съответствие с одобрената от органа схема, на която е установено разположението на премествания обект спрямо вътрешната регулационна линия със съседния УПИ, собственост на Кючукова. Всички обстоятелства, свързани с разположението на преместваемия обект, е следвало да бъде изяснени от органа в производството по издаване на разрешението и следователно не могат да се приемат за нови или новооткрити по смисъла, изяснен по- горе. Освен това, както се установява от мотивите на административния акт разполагането на преместваемия обект не отговаря на изискванията за устройство на територията. В тази хипотеза административният орган разполага с правомощието по чл. 57 а, ал. 1, т. 3 ЗУТ, но не с основание да проведе производство по възобновяване при условията на чл. 99, т. 2 АПК. Ето защо настоящата инстанция приема, че предпоставките за възобновяване на производството, предвидени в чл. 99, т. 2 АПК, не са осъществени и решението от 25.01.2018 г. на главния архитект на община Балчик, с което производството е възобновено и е отменено издаденото разрешение за поставяне на преместваем обект е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Поради това като достига до заключение в обратния смисъл и отхвърля жалбата против посоченото решение, съставът на Административен съд – Добрич постановява съдебен акт в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение приема, че решението на Административен съд - Добрич е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението от 25.01.2018 г. на главния архитект на община Балчик, с което е оттеглено (отменено) издадено от същия орган разрешение за поставяне № 66/17.11.2017 г. на преместваем обект- складово помещение с площ от 40 кв. м. в УПИ ХХIХ-81, кв. 10 по плана на с. Кранево по съгласувана схема, да бъде отменено. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски община Балчик следва да заплати на жалбоподателя М. Белчев сумата 610. 00 лв. разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,