Решение № 4457 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12022/2021 г.

Решение № 4457 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12022/2021 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. П., [населено място], общ. Троян, [улица], срещу Решение № 129 от 11.10.2021 г. на Административен съд - Ловеч, постановено по административно дело № 240/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. П. срещу Отказ № 359р-12668 от 21.06.2021 г. на началника на Районно управление – гр. Троян, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е отказано издаването на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Касационният жалбоподател – Д. П., счита обжалваното решение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира направените по делото разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – началникът на Районно управление - Троян, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна следното: На 02.04.2021 г. Д. П. подава заявление до началника на РУ - Троян за издаване на разрешително на съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Към заявлението са приложени изискуемите от закона документи. Като основание за исканото разрешение в заявлението е посочено "самоотбрана". С писмо рег. № 359000-4524 от 10.05.2021 г. на ВПД началник РУ - Т. П. е уведомен за започнато производство по издаване на индивидуалния административен акт, като му е указано, че в 30 (тридесет) дневен срок следва да се яви в РУ – Троян, за представяне на допълнителни мотиви, видно от които да се обоснове необходимостта от издаването на исканото разрешение. В посочения срок П. подава молба, в която излага, че процесното разрешително му е необходимо за самоотбрана. Посочва, че жилището в което живее със семейството си е част от хотел – ресторант "Староприемница", в която работи като охранител, за което прилага копие на трудов договор. Хотела и ресторанта към него са собственост на дружеството "Павлови и фамилия" ООД в което П. е съсобственик. Сочи, че обичайните му трудови задължения включват ежедневно пренасяне и съхранение на парични суми от дневните обороти от обекта, което най-често осъществява късно вечер. Обосновава необходимост от предоставяне на разрешителното за оръжие и с честити взломни кражби в района, както и че дружеството не разполага с финансови средства за назначаване на охранителна фирма, която да осигурява сигурност и безопасност на обекта и живущите в него. На 21.06.2021 г. е постановен Отказ № 359р-12668 на, началника на РУ – Троян, с който се отказва издаването на исканото разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, поради липса на основателна причина, въз основа на която по несъмнен начин да се обоснове необходимостта от същото. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т. ч. фактически и правни основания, и в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Излага подробно релевантната нормативна уредба и приема че ангажираните от жалбоподателя доказателства не обосновават по несъмнен начин необходимостта от придобиването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на обжалваното решение и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Сочи като нарушена разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. Твърди, че съдът не е преценил цялостно събраните по делото доказателства. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е постановил решението си, основавайки се на законовите разпоредби и относимите доказателства по делото, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Фактът, че съдът не е приел доводите на жалбоподателя за правилни, не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на П. е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Посочените в заявлението обстоятелства – че се "чувства сериозно застрашен от усложнената криминогенна обстановка в страната, зачестилите случаи на взломни кражби в района на местоработата му, както и отдалеченото на повече от 10 км от жилището му районно управление ", не са от естество да породят желаните правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самоотбрана, както правилно е приел първоинстанционният съд. Изложените от касатора доводи не обосновават необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. В действителност трудовата заетост на касатора като охранител, би могла да наложи ползването на огнестрелно оръжие, но посочените мотиви в тази насока не могат да се приравнят към гражданските цели посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ, на които се основава искането на жалбоподателя. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. Неоснователни са и доводите на касатора, че оспореният административен акт е немотивиран. При извършената съгласно чл. 168, ал. 1 и по критериите в чл. 146 АПК проверка, първоинстанционният съд правилно е приел, че актът е мотивиран с посочване на фактически и правни основания, като изрично е посочено, че изложените в заявлението факти не разкриват по категоричен начин необходимостта от притежаване на лично огнестрелно оръжие. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора не се дължат разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд