Решение № 1311 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2035/2011 г.

Решение № 1311 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2035/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 145, ал. 1 АПК във вр. с чл. 250 ЗМВР. Образувано е по жалба на Живко Сивенов Сивенов от гр. Сливен срещу Заповед рег. № К-10045/3.09.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител на МВР на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4, чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. В жалбата и в съдебно заседание чрез адв. Кръстева и адв. Летников се поддържа незаконосъобразност на заповедта за уволнение. По-конкретно жалбоподателят оспорва от фактическа страна, че на 18.06.2010 г. около 19.40 ч. в гр. Сливен, след като е бил спрял за полицейска проверка, е отказал да се подложи на тест с техническо средство за установяване употребата на алкохол, не е изпълнил указанията на длъжностни лица - полицейски служители, демонстративно е напуснал района с автомобила си и се е укрил. Също така поддържа, че заповедта не е мотивирана, както и че извършената в хода на дисциплинарното производство служебна проверка е проведена при съществено нарушение на законоустановените правила. Моли заповедта да се отмени като незаконосъобразна. Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез юрк. Пиперкова оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени в хода по същество и в писмени бележки съображения. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, но е неоснователна. С оспорената заповед на министъра на вътрешните работи на посоченото по-горе правно основание е наложено дисциплинарно уволнение за това, че жалбоподателят на 18.06.2010 г. около 19.40 ч. в гр. Сливен, при управление на личен автомобил, след като е бил спрял за полицейска проверка, е отказал да се подложи на тест с техническо средство за установяване употребата на алкохол, не е изпълнил указанията на длъжностни лица-полицейски служители, демонстративно е напуснал района с автомобила си и се е укрил. Деянието на жалбоподателя е определено от административния орган като несъвместимо с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и с него е бил уронен престижът на службата. Административният орган е приел за установено деянието въз основа на проведено дисциплинарно производство, приключило с обобщена справка рег. № 8466/28.07.2010 г. и становище рег. № 8876/5.08.2010 г. по описа на ОДМВР Сливен и приетите писмени обяснения на служителя Сивенов - полицейски инспектор в група " Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР Сливен, категория "Г". Оспорената заповед е законосъобразна. Жалбоподателят на първо място оспорва да е извършил визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина - твърди, че на посочената дата не е отказал да се подложи на тест с техническо средство за установяване на употребата на алкохол, тъй като на 18.06.2010 г. е бил спрян за проверка не от органи за контрол по Закона за движение по пътищата, а от служители на специализираното тактическо звено за бързи действия. Жалбоподателя твърди, че нито е получавал разпореждане от спрелите го служители за извършването на проверка за установяване обстоятелството, че е управлявал МПС след употреба на алкохол, нито е отказвал да изпълни такова разпореждане. За това си твърдение се позовава на обясненията на свой познат -Узунов, разпитан и като свидетел по делото пред състава на ВАС в съдебното заседание на 21.11.2011 г., който е заявил, че видял как полицейските служители са дали знак на Сивенов да тръгва. Това твърдение на жалбоподателя е неоснователно и не намира опора в доказателствата по делото. От събраните по делото доказателства се установява, че на 18.06.2010 г. служители от група "Пътен контрол" - отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Сливен се уговорили след 16.00 часа да се почерпят в питейно заведение, намиращо се в град Сливен, местността "Селището", като след 17.30 часа към колегите си се присъединил жалбоподателя Сивенов, облечен в униформено облекло. Според свидетелските показания и в своите писмени обяснения Сивенов не отрича, че е употребил алкохол. Около 19.40 часа Сивенов си тръгнал от заведението, управлявайки личния си автомобил марка "Фолксваген голф" в посока гр. Сливен. В 19.45 часа на 18.06.2010 г. оперативен дежурен ОДЧ при РУП - Сливен е получил анонимен сигнал за автомобил, управляван от пиян в посока местността "Селището". Двама служители от екип 130 засекли издирвания автомобил на ул. "Орешак", след което го спрели, подавайки звуков и светлинен сигнал. Сивенов слязъл и попитал за какво е спрян. Пенко Георгиев докладвал на дежурен ОДЧ при РУП - Сливен за факта, че е установен колега и получил указания да изчакат екип на КАТ, за да извършат проверка на водача. Старши полицай Пенко Георгиев отправил устно разпореждане към Сивенов да представи свидетелство за управление на МПС, контролен талон и др. и да изчака автопатрулен екип "614" на КАТ за извършване на проверка за алкохол с техническо средство "дрегер". Тогава Сивенов се качил в автомобила си и потеглил рязко напред, заплашвайки да блъсне колегата си Димитър Шопов, който в последния момент отскочил, за да се предпази. Полицаите от екип 130 съобщили на оперативния дежурен за бягството на Сивенов и го последвали, но въпреки намесата на няколко автоекипа, Сивенов успял да се укрие. В обясненията си рег. № 8255/23.07.2010 г., дадени в присъствието на адвокат Цуцов, Сивенов потвърдил сведенията си, регистрирани под № 6941/19.06.2010 г., с които не оспорва така установената фактическа обстановка, а в своя защита изтъква, че реакциите му били провокирани от проблеми със съпругата му. Следователно, безспорно се установява, че жалбоподателят не е изпълнил (отказал) разпореждане на компетентните органи - ПП - КАТ за изследване за употреба на алкохол при управлението на личното си МПС на датата на инцидента. В жалбата се поддържа също, че обжалваната заповед не е мотивирана, както и че извършената в хода на дисциплинарното производство служебна проверка е проведена при съществено нарушение на законоустановените правила. За конкретния случай неоснователно е както първото възражение, така и второто. В заповедта ясно са посочени конкретните етични правила на поведение на служителя в МВР, които са нарушени и с които е уронен престижът на службата. Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, която държавният служител в МВР представлява, каквото поведение за конкретния случай безспорно е установено от административния орган, мотивирал фактически и правно оспорената заповед. Не се потвърждава и второто възражение - за допуснато съществено нарушение на законоустановените правила при извършената в хода на административното производство служебна проверка. От доказателствата по делото безспорно се установява, че заповедта е издадена в съответствие с императивната разпоредба на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и е изпълнена административната процедура по същия правилник. Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство е участвал в производството на основание чл. 230 ППЗМВР, видно от представените писмени обяснения с рег. № 6941/19.06.2010 г. до дисциплинарноразследващия орган. От приложената обобщена справка рег. № 8466/28.07.2010 г. относно образуваното със заповед № К-7621/25.06.2010 г. дисциплинарно производство срещу държавния служител Живко Сивенов Сивенов - полицейски инспектор в група " Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР Сливен, категория "Г" се установява, че дисциплинарно разследващият орган, въз основа на извършеното разследване е приел за установено, че служителят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина - на 18.06.2010 г. около 19.40 ч. в гр. Сливен, при управление на личен автомобил, след като е бил спрял за полицейска проверка, е отказал да се подложи на тест с техническо средство за установяване употребата на алкохол, не е изпълнил указанията на длъжностни лица-полицейски служители, демонстративно е напуснал района с автомобила си и се е укрил. С обобщената справка служителят се е запознал срещу подпис на 4.08.2010 г. в 10,00 ч. При тези установени и безспорни обстоятелства по административния спор, съдът намира, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място като обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, за което императивно се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно чл. 230, ал. 1 и 2 от ППЗМВР при условията на обвързана компетентност органът по чл. 228, ал. 1 ЗМВР е длъжен да наложи дисциплинарното наказание "уволнение" за случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 ЗМВР. Оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основание по чл. 146 АПК, поради което жалбата срещу нея като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във вр. с чл. 250 ЗМВР, Върховният административен съд - пето отделение,