Решение № 3594 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8672/2012 г.

Решение № 3594 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8672/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Булетера" ЕООД, с. Дъбово, община Мъглиж, против решение № 1124/16.05.2012 г., постановено по адм. д. № 2069/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 161004572/08.02.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 340 от 28.04.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 20 000 лв. за данъчен период м. януари 2010 г., ведно с прилежащите лихви от 1775.69 лв., по фактури издадени от "Професионален спортен клуб Ивън спортс" ЕООД, както и е осъдено дружеството да заплати на приходната администрация сумата 885.81 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Подробни съображения излага в писмена защита, депозирана от пълномощника адв. Демерджиев. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите- е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита на процесуалния си представител юрк. Стоянова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Булетера" ЕООД против РА № 161004572/08.02.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 340 от 28.04.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 20 000 лв. за данъчен период м. януари 2010 г., ведно с прилежащите лихви от 1775.69 лв., по фактури издадени от "Професионален спортен клуб Ивън спортс" ЕООД. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Подробно е анализирал всички събрани доказателства, от които е приел за установено, че трите спорни данъчни фактури не отразяват реални облагаеми доставки на стоки, поради което не е налице основание за начисляване на данъка от "Булетера" ЕООД, респективно не е възникнало и право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. При формиране на правните си изводи първоинстанционният съд е разгледал подробно предпоставките на закона, визирани в чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС за възникване правото на приспадане на данъчен кредит, след което е изложил мотиви досежно извода си, че жалбоподателят не е провел пълно и главно доказване за това, че процесните фактури материализират действително извършени доставки. Конкретно съдът е посочил, че не може по категоричен начин да се направи връзка между плащанията, предприети от "Булетера" ЕООД с конкретно реализирани рекламни услуги по договора. Съдът е констатирал наред с това, че при доставчика "Професионален спортен клуб Ивън спортс" ЕООД няма документи, от които да е видно по какъв начин е станало остойностяването на рекламните услуги, тъй като не са ангажирани каквито и да било доказателства за вложени от него средства и за действително извършени разходи по извършване на твърдяната услуга. В този контекст съдът е приел за основателно възражението на приходната администрация, че относно приетата по договора работа двете страни са представили протоколи от различни дати и с противоречиво съдържание, поради което е счел, че не може да се приеме за настъпило данъчно събитие за целите на ЗДДС. Като финален аргумент в подкрепа на възприетата теза за нереалност на фактурираните услуги административният съд е посочил, че по делото е останал недоказан и кадровият потенциал за извършване на доставките. Въз основа на тези мотиви, първостепенният съд е приел, че констатацията за наличие на предпоставки за отказ на претендираното право на приспадане на данъчен кредит е законосъобразна и жалбата срещу РА следва да бъде отхвърлена. Така постановеното съдебно решение е правилно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява осъществяването на реални облагаеми доставки по трите спорни данъчни фактури с получател ревизираното лице. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, които възпроизвеждат доводите на "Булетера" ЕООД, релевирани и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил подробно и задълбочено. При установяване на фактите съдът се е съобразил с разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство, като не е допуснал процесуални нарушения при събиране и преценка на доказателствата. При разглеждане на спора съдът се е съобразил със становищата и на двете страни по делото, но е приел за неоснователни доводите на "Булетера" ЕООД, което не представлява процесуално нарушение след като е съобразено със събраните доказателства. Действително, по делото са представени освен данъчните фактури и Договор за рекламни услуги от 06.01.2010 г. с доставчика, както и Протокол № 1 от 01.06.2010 г. и Протокол № 1 от 06.01.2011 г. като договорът и протоколите не са намерили счетоводно отражение при жалбоподателя и при доставчика; само издадените фактури са намерили такова отражение, в какъвто смисъл са изричните неоспорени констатации на съдебно- счетоводната експертиза. В реда на гореизложеното следва да се посочи, че отново от заключението на счетоводната експертиза е видно, че при извършената проверка при доставчика "Професионален спортен клуб Ивън спортс" ЕООД не са намерени документи, от които да е видно по какъв начин е станало остойностяването на процесните услуги. Правилен е изводът на съда, че от доставчика не са ангажирани доказателства за вложени материали и извършени разходи, в това число справки, калкулации или други документи, които да бъдат обвързани по някакъв начин с издадените фактури. Обоснован е в разглеждания контекст и изводът на решаващия съд за неоснователност на довода на ревизираното лице, че съобразно съдържанието на споменатите по- горе протоколи е налице воля за частично пренасяне изпълнението на договора за 2011 г. Всъщност касаторът неоснователно акцентира върху оплакването, че независимо от съдържанието на протоколите, съдът е потвърдил РА, с който по същество било презюмирано за неревизиран бъдещ период, че доставчикът няма да престира и само на това основание било отказано правото на данъчен кредит за възникнало данъчно събитие. В подкрепа на това свое оплакване касаторът се позовава на съдебна практика - Решение № 4883/07.04.2011 г. по адм. д. № 14845/2010 г. на ВАС, Първо отделение. Последният, обаче, не държи сметка, че макар и принципно правилни така поддържаните от него правни постановки, приети и от ВАС в цитираното решение, същите не намират опора и проявление в конкретните данни по настоящето дело. И това е така, тъй като действително с Протокол № 1 от 01.06.2010 г. страните са констатирали, че за периода от подписването на договора до 01.06.2010 г. "Професионален спортен клуб Ивън спортс" в качеството си на рекламиращ е извършил рекламни услуги на стойност 50 000 лв. (от авансово предоставените 100 000 лв.), съгласно изискванията на т. 7.1- 7.3 от договора и възложителя няма претенции за извършените в посочения период рекламни услуги. В същия протокол страните са уговорили, че за остатъка от предоставените авансово средства в размер на 50 000 лв. ще бъдат извършени рекламни услуги през 2011 г., които ще бъдат приети след приключването им с Протокол за извършени рекламни услуги. В Протокол № 1 от 06.01.2011 г., обаче, независимо от изричната уговорка в Протокола от 01.06.2010 г., че за периода м. 07.2010 г. - м. 12.2010 г. рекламиращият няма ангажимент да извършва рекламни услуги, страните констатират, че рекламиращият е изпълнил изцяло задълженията си по т. 7.1- 7.3 от договора и не са налице претенции на възложителя към рекламиращия. От друга страна не е съставен Протокол за извършени рекламни услуги, съобразно уговореното. При тези данни, правилен е изводът на съда, че дори цитираните съглашения, постигнати във визираните по- горе договор и протоколи съм същия, да установяват съществуваща облигационна връзка между страните, те не доказват фактическото й реализиране. Доколкото тези писмени доказателства съставляват частни диспозитивни документи, то същите не се ползват с материална доказателствена сила досежно тяхното съдържание, а събраните доказателства не дават основание да се приеме, че същото кореспондира с останалия доказателствен материал по делото. Нещо повече- останалите доказателства по делото дават основание за извод в противната насока, както обосновано е приел и първостепенния съд. Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност поради несъобразяване на обстоятелството, че доставките са авансови, а оттам и за приложението на чл. 25, ал. 7 вр. с чл. 68, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗДДС. Съгласно приложимата към момента на издаване на фактурата разпоредба на чл. 25, ал. 7 ЗДДС - Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. Тази уредба, обаче, не дерогира принципа, според който правото на данъчен кредит не е налице при неправомерно начисляване на данъка. Неправомерно начисляване на данъка е налице, когато липсва данъчно събитие. В случая авансовите плащания са извършени по доставки, които не са случили впоследствие, за услуги, които не са били извършени, поради което възникналото право на приспадане е отпаднало с обратна сила. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са приложими в конкретния казус тълкуванията на Съда на Европейския съюзна правни норми от Директива 2006/112/ЕО, съдържащи се в цитираното в писмените бележки решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора пред настоящата инстанция, на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като с първоинстанционното решение е присъдено такова възнаграждение в размера, визиран в чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение