Решение № 3662 от 5.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности София при ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юриск. М. Пенчева срещу решение 6302/28.10.2022 г., постановено по адм. дело 3303/2022 г. по описа на Административен съд, София град, с което е отменена заповед ФК-С1397-0346969/14.03.2022 г. на същия началник за налагане на принудителна административна мярка на Аванти 777 ЕООД гр. София запечатване на търговски обект магазин Аванти, находящ се в гр. София, [улица] забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед, предвид установеното по безспорен начин нарушение. Твърди, че от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че е налице извършено плащане от клиент с банкова карта от ПОС терминално устройство на стойност 24,79 лв., за което не е издадена фискална касова бележка. В тази връзка не споделя достигнатия от първоинстанционния съд извод за недоказан юридически факт, обуславящ налагането на процесната мярка. Сочи, че сумите на извършеното плащане през ПОС терминала и посочения от търговеца фискален бон са различни, като на същия е отбелязано и плащане в брой, а не чрез ПОС терминално устройство и в този смисъл намира изводите на съда, че в случая е налице извършването на една и съща продажба, за неправилни. В допълнение посочва, че плащането през терминал е извършено в 11:41:10 ч., а представеният от дружеството фискален бон е с отбелязан час - 11:41:16 ч. Възразява срещу изводите на съда относно липсата на мотиви в заповедта по отношение на срока на мярката и съответствието с целта на закона. В тази връзка се твърди, че срокът на мярката е определен въз основа на конкретни факти, като е взето предвид и обстоятелството, че търговецът отдавна извършва търговска дейност и е наясно с конкретните изисквания за нея и с начина на организация на същата. Подробни аргументи в подкрепа на оплакванията са изложени в жалбата с искане за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Аванти 777 ЕООД гр. София чрез адв. И. Минков в депозиран по делото писмен отговор и в проведено съдебно заседание, я оспорва. Представителят на Върховна административна+ прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени наложената принудителна административна мярка (ПАМ), първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването й, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По отношение на констатираното нарушение, съдът е приел, че същото е недоказано и неправилно е приложена ПАМ. От описаната фактическа обстановка и представените по делото доказателства съдът е посочил, че не може да се направи извод, че е налице хипотезата, уредена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. В тази връзка е изложил в мотивите на решението си, че на 15.01.2022 г. в 11:41:16 ч. е била издадена фискална касова бележка за сума от 20,79 лв. с УНП DТ796853-0332-0027539, докато в оспорената заповед, се твърди, че в същия час е била извършена покупка на стойност 24,79 лв., което обаче според съда не се установява от доказателствата по делото. Съдът е приел, че не е възможно в един и същ час да бъдат извършени две покупки, като за едната да бъде издадена фискална касова бележка, а за другата - не. Този извод съдът е обосновал с обстоятелството, че е необходимо технологично време да бъде обработена следващата продажба и за нея да бъде, или да не бъде отпечатан фискален бон. Освен това съдът е изложил в мотивите си, че в заповедта се твърди, че плащането е извършено чрез ПОС терминал, но от представените по делото разпечатка за дата 15.01.2022 г. и извлечение, не се установява регистрирано плащане за сумата от 24.79 лв. в 11:41 часа. С оглед изложеното съдът е приел, че юридическият факт, който обуславя налагането на ПАМ не е доказан по безспорен начин. Първоинстанционният съд е приел, че индивидуалният административен акт не съответства на целта на закона, което е изискване и за неговата законосъобразност по силата на чл. 146, т. 5 АПК. В тази връзка е изложил в мотивите си, че оспорената заповед е издадена на 14.03.2022 г., за нарушение, което се твърди, че е извършено на 15.01.2022 г., като е посочено, че запечатването на търговския обект ще се извърши на 07.04.2022 г. Чрез процесната принудителна мярка, която следва да се приложи месеци след констатиране на нарушението, съдът е посочил, че регламентираните в закона цели не могат да бъдат изпълнени. Счел е, че конкретно извършеното нарушение касае инцидентно нарушение, без да са налице данни за някаква системност или тенденция за отклонение от данъчното облагане и в тази връзка е приел изложения от приходната администрация аргумент за създаването на организация, която няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти, за необоснован и недоказан. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни според съда не би могло да се определи като съразмерно, като е обосновал краен извод, че налагането не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед незаконосъобразна. В подкрепа на изложеното, съдът се е позовал на практика на Върховния административен съд по адм. дела 10184/2019 г.и 773/2022 г. Предвид изложените мотиви на първостепенния съд оспорената заповед за налагане на ПАМ е отменена като незаконосъобразна. Обжалваното решение е правилно постановено. По отношение на основанието за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за констатираното от страна на приходните органи неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба на 15.01.2022 г., основателни направените от първоинстанционния съд изводи за незаконосъобразност на наложената ПАМ. От представените по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че на 15.01.2022 г., период предхождащ извършването на проверката на 18.02.2022 г., респ. и издаването на процесната заповед на 14.03.2022 г., е осъществена продажба на стоки на стойност 24,79 лева, за която е възникнало нормативно установеното задължение за търговеца да издаде касова бележка. В действителност, противно на изложеното от съда, от приложените доказателства, в това число разписка за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство на стойност 24,79 лв. и банково извлечение за извършените плащания на 15.01.2022 г., се установява извършването на плащане на стойност 24,79 лева в 11:41:10 ч. Същите обаче, обсъдени в контекста на представеното копие на фискален бон от 15.01.2022 г., издаден в 11:41:16 лв. и разпечатка от КЛЕН за същата дата, с отразено извършване на продажба на стойност 20,79 лева и дадените от дружество обяснения за допусната техническа грешка при въвеждането на сумата за плащане чрез ПОС терминалното устройство, с оглед промяната на начина на плащане от плащане в брой в плащане чрез ПОС терминал по инициатива на клиента, обосновават съмнението, че е налице задължение за удостоверяване на продажба на стойност 24,79 лева с фискален касов бон. В случая, административният орган, чиято е доказателствена тежест, съобразно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, не е установил по безспорен начин фактическите установявания, на база на които е приложил съответната правна норма. Не е спорно, а и това се установява от констатациите в протокола за проверката, че при извършената контролна покупка на 18.02.2022 г. е издаден фискален бон. При тези факти, дори да се приеме, че е извършено нарушение на 15.01.2022 г., същото е изцяло относимо към минал период от време и не може да служи като основание за налагане на ПАМ, тъй като това е в явно несъответствие с целите, предвидени в чл. 22 ЗАНН за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения или да се отстранят вредните последици от тях, както основателно сочи и първоинстанционният съд. Настоящият състав споделя и изводите на първоинстанционния съд, досежно продължителността на срока, за който се налага процесната ПАМ. При постановяването на ПАМ административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен при установено нарушение, да издаде заповед за принудителна административна мярка, както е сторено и в процесния случай. При определянето продължителността на срока на мярката обаче, административният орган действа в условията на дискреция (оперативна самостоятелност), което обаче го задължава да изложи мотиви относно този срок, като се има предвид, че законодателят в чл. 186, ал. 1 ЗДДС е определил максималният такъв до 30 дни. В този смисъл в процесната заповед мотивите относно продължителността на срока на мярката са бланкетни с обща формулировка. Липсва обосновка защо административният орган е наложил продължителност от 14 дни, като са посочени като мотиви създадената организация на работа, водеща до укриване на приходи и отклонение от данъчното облагане. Посочено е още, че срокът е съобразен с тежестта на извършеното деяние и с целената от законодателя превенция за преустановяване на лошата практика в обекта. Прекият резултат на приложената ПАМ е правилно отчитане на дейността, а косвеният недопускане на вреда за фиска, като за извършването на промяната в дейността, определеният срок е подходящ. Така формулираните от издателя на акта съображения не могат да се възприемат, като същински мотиви, които да обосноват необходимостта за определянето на срока на ПАМ около средния размер. Не се установява с какво вида на дейността и работното време на обекта са допринесли към определянето на срока на мярката. Въз основа на изложеното в заповедта за ПАМ не може да се обоснове извод за доброто местонахождение на проверявания обект, както и за асортимента на предлаганите стоки и техния ценови диапазон. Не става ясно как е взето решението от органа да определи срок от 14 дни на мярката и кои обстоятелства са намерили отражение при избора му, както и каква е тяхната тежест при определянето му. Съгласно разпоредбата на чл. 169 АПК законодателят изрично е посочил, че когато актът е издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. В процесния случай при определянето само на продължителността на срока на мярката органът действа в условията на оперативна самостоятелност, както вече беше изтъкнато по-горе и той е длъжен да изложи съответните мотиви защо определя един или друг срок, което липсва в отменената заповед. Излагането на бланкетни мотиви не означава изпълнение на разпореденото в чл. 169 АПК и като се има предвид константната съдебна практика, неизлагането на мотиви относно срока по чл. 186, ал. 1 ЗДДС води до отмяна на заповедта за принудителната административна мярка. В тази връзка се налага изводът, че извършеното от административния орган нарушение поради неизлагането на конкретни мотиви за срока на запечатването на търговския обект, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и само на това основание заповедта за ПАМ е незаконосъобразна. Въз основа на гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а при постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение