Решение № 12072 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2015 г.

Решение № 12072 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Т. С. С. с ЕТ "Южени - Т. С." срещу решение № 1125 от 25.06.2015 г., постановено по адм. д. № 454 по описа за 2015 г. на Административен съд - Б., 7-ми състав, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу ревизионен акт (РА) № Р-02-1400581-091-01 от 04.12.2014 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП - гр. Б., поправен с ревизионен акт № П-02000214069895-003-01 от 12.12.2014 г., потвърден с решение № 51/10.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. Б. при ЦУ на НАП и на приходната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 339,10 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението, като бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд - Б. е бил ревизионен акт № Р-02-1400581-091-01 от 04.12.2014 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП - гр. Б., поправен с ревизионен акт № П-02000214069895-003-01 от 12.12.2014 г., потвърден с решение № 51/10.02.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Б. при ЦУ на НАП, с който на Т. С. С. с ЕТ "Южени - Т. С." е установено задължение по ЗДДС в общ размер на 42 041,52 лева и лихви от 16 457,53 лева за данъчните периоди м. 12.2009 г., м. 12.2010 г., м. 12.2011 г. и м. 10.2012 г. и задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 2009 г. до 2012 г. включително в общ размер на 1 327,45 лева и лихви в размер на 478,17 лева. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата на ЕТ срещу РА относно определените задължения по ЗДДС и по ЗДДФЛ /в посочените по-горе размери/, Административен съд - Б. е описал установеното от ревизиращите относно фактурите, издадени от "А.-В." ООД, "Табак логистик груп Б." ООД и "Бритиш американ табако трейдинг" ООД. Отразил е констатираното от вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Относно неподписаните от ревизираното лице фактури, съдът е обосновал извод, че фактурите са частни свидетелстващи документи и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Прието е, че липсата на подпис върху фактурите не представлява порок, който да доказва, че оспорените фактури са неистински, респ. че не е налице реалност на удостоверените с тях доставки. От друга страна, съдът е приел, че от представените доказателства се установява, че ЕТ е имал търговски взаимоотношения с гореописаните доставчици. Изложил е, че изводът за получаване на стоките от ревизираното лице се обосновава и въз основа на отразяването на фактурите в дневниците за продажби и в съответните справки-декларации на всеки един от доставчиците. В заключение е обосновал извода, че процесните доставки към ревизираното лице са били реално осъществени. Относно конкретния размер на начисления ДДС съдът е приел, че РА е законосъобразно издаден. Относно задълженията по ЗДДФЛ, Административен съд - Б. е констатирал, че данъчната основа за отделните години от 2009 г. до 2012 г. е правилно определена от ревизиращите органи и не е налице основание за изменение на размера на определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и начислените лихви за забава. Решението е неправилно, постановено е при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му. За да пристъпи към разглеждане спора по същество, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. В нарушение на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК, съдът не е извършил обстоятелствена проверка за валидност на оспорения РА, което е бил длъжен да направи. Ревизията е повторна и е започнала с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1400581/25.03.2014 г., издадена от М. Х. М.-Б. - Началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Б., връчена на упълномощено лице на ЕТ с обхват: данък добавена стойност за периода 01.01.2009 г. - 31.10.2012 г., както и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2012 г. Съдът е счел, че заповедта за възлагане на ревизията е издадена от надлежно упълномощен орган по приходите, видно от приложените по делото Заповед № РД-2/05.01.2015 г. и Заповед № РД-294/07.05.2014 г. на директора на ТД на НАП - Б. Съгласно чл. 112, ал. 2 от ДОПК ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По делото няма данни, че М. Х. М.-Б. е определена от териториалният директор на ТД на НАП - Б. като орган, компетентен да издава ЗВР. Липсват писмени доказателства за това, че Началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Б. е орган по приходите, определен от териториалния директор на ТД - Б., да възлага ревизии по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК Касационната жалба сдържа оплаквания за допуснати нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решение, които представляват отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В този смисъл и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав е длъжен да извърши проверка относно съответствието на съдебното решение с материалния закон. Правният извод на АС - Б., че РА е действителен данъчен акт, издаден от компетентен орган не съответства на материалния закон, доколкото по делото липсват доказателства за правомощията на М. Х. М.-Б., а заеманата от нея служебна позиция не включва правомощията по чл. 112 от ДОПК по силата на закона. Съдът е решил делото, без да даде указания на ответната дирекция да представи доказателства за компетентност на М. Х. М.-Б. да издава заповеди за възлагане на ревизии. Видно от ЗВР № 1400581, същата е издадена на 25.03.2014 г. П. З. № РД-2/05.01.2015 г. и Заповед № РД-294/07.05.2014 г. на директора на ТД на НАП-Б., с които са оправомощени органите по приходните, които да издават заповеди за издаване на ревизии са издадени след датата на издаване на цитираната ЗВР. От друга страна видно от Заповед № РД-294/07.05.2014 г. на директора на ТД на НАП-Б. за възложените и неприключили ревизионни производства към 30.04.2014 г. във връзка с чл. 113 и чл. 114 от ДОПК е определен ред за довършването им, съгласно който М. Х. М.-Б. продължава производствата, описани в приложение № 2 към същата заповед. Приложения № 1, 2 и 3 към Заповед № РД-294/07.05.2014 г. на директора на ТД на НАП - Б. не са представени по делото. За компетентността на лицето, издало обжалвания акт, съдът следи служебно, поради което обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият съд в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК не е указал на процесуалния представител на ответната страна по жалбата да представи годни доказателства във връзка с установяване спазването на правилата относно образуването на процесното ревизионно производство, което рефлектира върху валидността на ревизионния акт. Това се налага от изискванията на чл. 112, ал. 2 от ДОПК за определяне на компетентен орган, който да издаде ЗВР. От друга страна видно от ЗВР № 1400581/25.03.2014 г., същата е издадена във връзка с решение № 87/17.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП". Административният съд е указал на ответника да представи преписката по предходния РА № 021301681/21.12.2013 г., отменен с решение № 87/17.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП". По делото са представени предходните ревизионен акт и ревизионен доклад, но не е представено решение № 87/17.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП", за да може да се определи дали съгласно дадените в него указания правилно е определен времевият и предметен обхват на ревизията със ЗВР № 1400581/25.03.2014 г. и дали не се обхващат периоди или задължения, които не са отменени с решение № 87/17.03.2014 г. По изложените съображения обжалваното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върне на друг съдебен състав за ново разглеждане при съобразяване с дадените в настоящия съдебен акт указания. При новото разглеждане на делото следва да бъдат дадени указания на ответника директора на Дирекция "ОДОП" - Б., да ангажира доказателства във връзка с установяване спазването на правилата относно образуването на процесното ревизионно производство - заповедта, с която е оправомощена М. Х. М.-Б. към 25.03.2014 г. на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да издава ЗВР, следва да бъдат представени и Приложения № 1, 2 и 3 към Заповед № РД-294/07.05.2014 г. на директора на ТД на НАП - Б., както и решение № 87/17.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП". При новото разглеждане на делото следва да бъдат дадени указания на жалбоподателя, да ангажира доказателства във връзка с възраженията в жалбата. С оглед изхода на спора разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани, а направените следва да бъдат определени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение,