Решение № 16880 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7721/2013 г.

Решение № 16880 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7721/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба, подадена от "Интерсел България" ЕООД, представлявано от управителя Петко Пенчев универсален правоприемник на заличеното от Търговския регистър "Крайморски градини" ЕООД, чрез адвокат Десислава Ташева, срещу решение № 59 от 2.04.2013 г., постановено по адм. дело № 47/2013 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на "Крайморски градини" ЕООД срещу решение № 13 от 18.12.2012 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) към Областна дирекция "Земеделие" - Добрич, в частта му по т. IХ. 11, с което се допълва решение № 02/29.02.2012 г. в частта му на т. IV. 11 с отказ да се възстанови платената на основание чл. 30 от ЗОЗЗ, такса за смяна на предназначението на земеделска земя. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението. По изложените в нея съображения се моли, решението да се отмени поради допуснато нарушение на материалния закон. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - комисията към Областната дирекция "Земеделие" - Добрич, с представено по делото писмено възражение излага доводи за неоснователност на жалбата и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на обжалвания акт съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение, констатира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Крайморски градини" ЕООД /с наименование преди заличаването му в търговския регистър/ срещу ЕООД срещу решение № 13 от 18.12.2012 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) към Областна дирекция "Земеделие" - Добрич, в частта му по т. IХ. 11, с което се допълва решение № 02/29.02.2012 г. в частта му на т. IV. 11 с отказ да се възстанови платената на основание чл. 30 от ЗОЗЗ, такса за смяна на предназначението на земеделска земя. От данните по делото е видно, че дружеството жалбоподател е направило искане до Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ да промени предназначението на собствената му земеделска земя, находяща се в землището на с. Българево, община Каварна, представляваща имот № 040022. С решение № 07/13 и 14.11.2008 г. искането е било уважено, като предназначението на земята е било променено. За извършената административна услуга дружеството е заплатило и нормативно установената такса на основание чл. 30. На 28.02.2012 г. е обективирано искане с вх. № АР-01-28 до Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ да отмени решението за промяна на предназначението на индивидуализирания имот, като освен това е поискало и заплатената такса по предходното решение да му бъде възстановена. Искането е било уважено и Комисията с решение № 2 от 29.02.2012 г. е отменила предходното си решение за промяна на предназначението на земеделската земя. Относно второто искане за връщане на заплатената по предходното решение такса Комисията не се е произнесла. След изпълнение на дадените указания с определение № 11892 от 27.09.2012 г. по адм. дело № 9975/2012 г. на ВАС, Комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) към Областна дирекция "Земеделие" - Добрич, се произнесла с решение № 13 от 18.12.2012 г., предмет на обжалване пред първоинстанционния съд. При извършения анализ на разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗОЗЗ в относимата й редакция, съдът е извел решаващия извод относно липсата на основание за възстановяване на заплатената на основание чл. 30 от ЗОЗЗ такса, в случаите на чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3 от ЗОЗЗ. По делото безспорно е установено, че при издаване на решението от 2008 г., с което Комисията е променила предназначение на земеделската земя е заплатена държавна такса на основание чл. 30, ал. 1 ЗОЗЗ. По второто решение от 2012 г. на същата Комисия, с което се отменя предходното за промяна на предназначението, законодателят изрично в чл. 38, ал. 4 ЗОЗЗ е визирал, че заплатената такса по чл. 30 не се възстановява. От това следва, че "Крайморски градини" ЕООД не е имал право да иска възстановяването на заплатената по предходното решение такса. Правилна е извършената преценка от първоинстанционния съд, като е приел, че производството по заявлението на жалбоподателя по искането за промяна на предназначението на земеделската земя е приключило с постановеното решение № 07/13 и 14.11.2008 г. на Комисията. С последващото искане с вх. № АР-01-28 от 28.02.2012 г. е налице произнасяне с решение № 2 от 29.02.2012 г., поради което са налице отделни административни производства, които са приключили с административен акт на компетентния органи и § 27 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗОЗЗ е неприложим по настоящия спор. Като е достигнал до този правилен и законосъобразен извод, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди. Направените твърдения в жалбата относно приложимостта на посочените текстове от ЗЗД не са относими към спора. Държавна такса се дължи относно искането за извършване на определено действие от административния орган или издаването на документ. Законодателят е преценил, че при издаването на второто решение, с което се иска отмяна на предходното решение, с което е променено предназначението на земята, не се връща платената такава, тъкмо защото е извършено исканото действие от административния орган и е издаден документ за това - съответното решение. При така изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,