Решение № 9697 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2592/2010 г.

Решение № 9697 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2592/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Мюсюлманско изповедание - Бургас, представлявано от адв. Неджатиева и адв. Герон и от "РИОСС-Билдинг" ООД - Бургас, представлявано от адв. Неджатиева, против решение № 1338/29.12.2009 вр. г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. дело № 558/2009 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 881/1.04.2009 г. на Зам. кмета "УТС" при община - Бургас, издадена на основание чл. 224, т. т. 2 и 4 ЗУТ, за спиране изпълнението на всички видове СМР на строеж "Молитвен дом" (джамия) и допълващо застрояване - битова сграда и битово кафене" извършван в УПИ I, кв. 24, кв. "Победа", с дадени указания и определени срокове за доброволно изпълнение и отстраняване на причините, довели до издаването на акта, като се представи договор за упражняване на надзор в строителството, а строителните книжа и строежа се приведат в съответствие с ПУП и строителните правила и нормативи. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му, като постановено в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон. В съдебното заседание касационните жалбоподатели се представляват от адв. Неджатиева и адв. Герон, поддържа се жалбата по изложените в нея съображения. Подчертава се, че не може да се издаде разрешение за строеж на обреден ритуален дом и във всички одобрени проекти процесното минаре да е предвидено, а накрая да се окаже, че то в строителния закон не съществува. Минарето е въпрос религиозен, а не строителен, то е символика, не може да се разглежда самостоятелно от джамията, която пък не може да съществува без минарето. Ответната страна - Кмет на община - Бургас, редовно призован, не се представлява. Приложено е по делото писмено становище от гл. юрк. Теодора Шиварова, с искане решението, като правилно, да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението е обосновано и правилно, касационни основания за отмяната му не са налице. Съдебният контрол е проведен изцяло и задълбочено, съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, изложени са подробни, съответни на доказателствата и относимите правни норми изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Проследени са последователно и допустимостта на жалбата - по отношение на срокове и правен интерес, и компетентността на издателя - в условията на делегирани правомощия по реда на § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ, мотивирането на акта, спазването на процедурните правила, като на възраженията на жалбоподателите е даден подробен, точен и конкретен отговор за липса на съществени нарушения във връзка със съобщаването на констативния акт, (по който са подадени възражения и не е нарушено правото на защита), а предварителното му изпълнение настъпва по силата на закона. Правилно е изяснена и фактическата обстановка по спора и приложимата правна уредба - чл. 224, ал. 1, вр. чл. 154, ал. 2, чл. 168, ал. 2 ЗУТ, отграничени са и спорните моменти в обсъждания случай - дали започнатото да се изгражда минаре (към момента на проверката - до височина 7м) е самостоятелен строеж, или е част от "Молитвен дом" (джамия), включено в разрешението за строеж и утвърдените проекти. В тази връзка, обективна е преценката, извършена въз основа на материалите по делото (разрешение за строеж, досежно обект джамия - 140 кв. м., и конструктивната част на одобрения инвестиционен проект, съгласно който основната сграда и минарето не са предвидени, нито пък са изпълнени, с общ фундамент), както и с оглед изводите в заключението на назначената за целите на производството СТЕ в двете й части, неоспорена от страните и с основание възприета от съда - записаното "формално" оспорване не личи от съдебния протокол на заседанието, в което арх. Динева е отговорила обстойно на многобройните уточняващи изложеното въпроси на страните, не е направено и искане за повторна или разширена експертиза. С оглед това, оплакванията в касационната жалба, че изводите на съда са повлияни предимно от заключението, са несъстоятелни и не навеждат на порок. Експертизата е недопустимо да се оспорва в касационното производство, в какъвто аспект е изготвена касационната жалба. Не се и конкретизират доказателствата, които не са съобразени, а съдът няма задължението да отговаря на всички изложени от страните съображения - обсъжда тези, които счита за относими. По аргумент от разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, за всяка една от двете самостоятелни конструкции (минарето е проектирано отделно и се изпълнява с отделен фундамент), следва да бъде издадено отделно разрешение за строеж, а такова, безспорно влязло в сила, е налице само за джамията, посочената квадратура на която не отговаря на включено в нея минаре, което твърдят касаторите. Заключението II-ра част, в-с 2-ри, съдържа конкретните площи, съпоставени по разрешението и проектите, със и без въпросния обект, с извода, че общата застроена площ - 261.728 кв. м. не съответства на разрешената - 242.11 кв. м. Изграждането на минарето без разрешение на строеж, води до несъответствие с действащия ПУП за имота, тъй като променя плътността на застрояване от максимално допустимите 27%, на 28,29%. Предвид височината на минарето (различна по налични данни, но определено над 15 м.), се променя характера на застрояването, респективно на неговата категоризация. Това пък води до задължителното изискване за упражняване на строителен надзор за строежа, какъвто безспорно липсва и е отразено в заповедта. Предметът на заповедта - спиране на СМР, е временна мярка, която трае до отстраняване на констатираните несъответствия. За "особено" в случая отношение на общинските служби не може да се говори, след като е одобрен ПУП с конкретно предназначение, издадено е разрешението въз основа на одобрените проекти, виза и пр., а твърдението за "заобикаляне на закона" не следва да се коментира. Освен това, видно от приложените писма (л. 155, л. 157 по делото) на общината, до пълномощника на Районния мюфтия, такива указания са давани и преди издаването на заповедта и касаещите допълващото застрояване са отстранени, но не и процесните, досежно необходимото преработване на проектите. Във връзка с довода, че "все пак се касае за молитвен дом" и че въпросното минаре е специфичен архитектурен елемент на джамията, следва да се подчертае, че това не е спорно по делото, но и не води до основания за пренебрегване на конкретните законови ограничения и правила. Това е още повече в сила, след като чл. 12, ал. 1 от Закона за вероизповеданията много ясно регламентира: "Сгради на вероизповеданията се изграждат при спазване на ЗУТ и съответните подзаконови актове, като се отчита своеобразната религиозна символика"... в "архитектурното оформление". При така изложените съображения, обоснован е изводът за наличие в настоящия случай на предпоставките за приложение на чл. 224, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУТ, поради което оспореното съдебно решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,