Решение № 178 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2024 г.

1863, и обхващаща полети, изпълнявани между 01.01.2021 г. и 31.05.2021 г. Именно продължение на последните е фаза III, с която е удължена схемата до 31.12.2021 г. с групова нотификация SA.63497 (2021/N), и е регламентирана в текста на чл. 26, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИПП). Не е спорно, че редът за кандидатстване, оценка на кандидатите и предоставяне на помощта са регламентирани в Насоки за кандидатстване, приети със Заповед Т-РД-04-02/29.03.2022 г. на Министъра на туризма. Именно съгласно същите правила натоварената да разгледа заявлението оценителна комисия, след извършен преглед за съответствие на заявлението и придружаващите го документи, е установила че украинското ООД не е представило заявление за кандидатстване, подписано с КЕП от представляващия кандидата, нито пълномощното по образец (Приложение 1) от същия за упълномощаване на подателя на заявлението, както и декларация по образец Приложение 2, като последните две следва да са подписани с КЕП от официалния представител на кандидата, в зависимост от начина на представляване - заедно и/или поотделно, съгласно изискванията на Насоките за кандидатстване. Изискано и указано е на кандидата да отстрани посочените несъответствия в предоставен от помощния орган срок, като в противен случай изрично му е посочено, че ще бъде постановен отказ от предоставяне на безвъзмездните средства. Въпреки получен отговор и представени документи в указания срок(10.06.2022 г.) компетентният орган е отказал помощта, като е приел, че кандидатът е представил изрично пълномощно и декларация за изпълнение на условията по временната мярка по образец, които не са подписани с валиден КЕП от официалния представител на кандидата. Документите са били подписани на хартия от представляващия дружеството, според регистрацията му в Украйна, които са подпечатани и сканирани, но подписани с КЕП на подалия документите упълномощен представител Г. Г.. От страна на касационния жалбоподател се приема, че необосновано и незаконосъобразно Министърът на туризма е издал акта, без да е направил опит да установи чий е подписа под представените сканирани документи за упълномощаване и деклариране, т.е. за установяване със сигурност на авторството им. Извел и извод, че неправилно и органът, а и първоинстанционния съд, са смесили последиците от неспазване на предписаната форма на упълномощителната сделка с липсата на подпис. В тази връзка настоящият състав намира, че органът, а и първоинстанционният съд, правилно са оценили значението и същността на издадените от Министъра на туризма съгласно делегацията на чл.26 ал.3 от ЗМДВИПП Насоки за кандидатстване. Макар законовата новела да сочи, че реда за предоставяне на субсидията да се определя с акт на този орган(за разлика напр. от следващия чл.26а ал.2 от същия закон, където този акт е точно определен), то няма съмнение, че издаденият общ административен акт надлежно и обвързващо определя точния ред, респ. изискуемите се документи и начина на тяхното подаване. В този смисъл ясно за всички кандидатстващи е посочено, че при упълномощаване пълномощното следва да е подписано от официалния представител на кандидата с КЕП. Заедно с това Насоките дефинират и изискванията към използвания КЕП, посочен като електронен подпис по см. на чл.3 т.12 от Регламент(ЕС) 910/ 2014г. , а в СУНИ са дадени и примери за допустими за използване електронни подписи, издадени от доставчици на удостоверителни услуги. Именно при тази рамка и на база приетата като пълна и неоспорена СТЕ с в.л. инж. К., се установява, че в СУНИ е налично пълномощно с физически подпис, но под формата на сканиран документ, който заедно с останалите документи и самото проектно предложение, са подписани с КЕП, но на упълномощеното лице, а не от представляващия дружеството Сероухов. Заедно с това не се установи в съдебната фаза на процеса подписването на спорните документи с КЕП от страна на представляващия украинския търговец, отговарящ на изискванията на Регламент(ЕС) 910/2014г., а напротив сочи се, че макар и такива опити да е имало, то те са били неуспешни, тъй като използваният от него електронен подпис е утвърден и валиден за Украйна. Анализът на правната рамка сочи, че същата урежда в детайли реда за предоставяне на държавната помощ във връзка със съответствието на заявленията на участниците в процедурата и не предоставя дискреция на органа да разшири или ограничи по свое усмотрение кръга на допустимите за финансиране кандидати. Действително, основанието за отказ за предоставяне на държавна помощ на касатора е формално, но в случая с оглед характера на производството и обстоятелствата по делото не може да бъде обоснован извод за противоречие на обжалвания акт с принципа на съразмерност по чл.6 ал.2 АПК. Правомощието на органа е добросъвестно, справедливо и разумно упражнено, без да засяга правата и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът. Неспазването на нормативно установените изисквания в процедурата по предоставяне на държавна помощ, въпреки предоставената на кандидата възможност за привеждане на документите му в съответствие с изискванията на Насоките, има за последица отказ за предоставяне на държавна помощ. Релевираните от касационния жалбоподател възражения за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са неоснователни. При спазване на съдопроизводственото правило на чл.172а ал.2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на Министерство на туризма, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт.