Решение № 700 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11100/2012 г.

Решение № 700 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11100/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Община Бургас, срещу решение № 975 от 07.06.2012 г. по адм. д. № 1520/2011 г. на Административен съд Бургас, с което е отменена принудителна административна мярка, с която на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е разпоредено преместването на управлявания от Пламен Красимиров Тумбаков лек автомобил марка "Шевролет", модел "Епика" с рег. № 8429 ВХ без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач и е осъдена Община Бургас да заплати на Пламен Красимиров Тумбаков сумата 51,60 лв., представляваща неправомерно заплатена такса за репатриране на лекия автомобил. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени наложената принудителна административна мярка, съдът е установил според фактическите данни, обективирани в акта за установяване на административно нарушение, ползващи се с презумптивна доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, че разпореждането за преместването е извършено за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП - забранено паркиране на места, определени за инвалиди. Посочил е, че това нарушение е съставомерно по чл. 180, ал. 1, т. 1, респ. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и се санкционира с административно наказание "глоба", но не е предвидено като основание за репатриране на неправилно паркирано МПС по реда на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. По делото не е установено мястото, на което е било паркирано превозното средство да е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство или превозното средство да е създавало опасност или невъзможност за преминаване на други участници в движението, както изисква разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Прието е, че принудителната административна мярка е наложена в противоречие със законните изисквания, поради което е отменена. Установено е, че преместването на МПС е извършено въз основа на неформалното разпореждане на служител на Община Бургас, упълномощен със заповед № 1547/13.06.2008 г. на кмета на Община Бургас, с която на служителите от Дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" е възложено да съставят актове за административни нарушения, фишове и да прилагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП. Осъдена е Община Бургас да заплати като обезщетение неправомерно заплатената такса за репатриране на лекия автомобил. Жалбоподателят излага доводи, че длъжностните лица, определени от собственика или администрацията управляваща пътя, след констатиране на нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, в изпълнение на служебните си задължения следва да преместят автомобила на определените на това места и осигурят на лицата с увреждания защита на техните права. Счита, че след като изборът за паркиране на това място е в нарушение на правилата за движение, случаят попада в хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, препятства се достъпът до мястото за лица, за които е определено. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП прилага се принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Хипотезите на посочената разпоредба са две: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство и 2. когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението /а не паркирането/. По делото не е установено мястото, на което е било паркирано превозното средство, да е било обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, не е налице и втората предвидена в закона хипотеза, поради което правилно е прието от съда, че разпореждането за принудително преместване на превозното средство не е в съответствие с посочените в закона предпоставки. Правилно като обезщетение е присъдена сумата, заплатена за репатрирането на автомобила по приходен касов ордер и финансов бон. От страна на Община Бургас не е направено възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение, поради което следва да се присъди в размер съобразно представените доказателства. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение