Решение № 554 от 13.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 589/2009 г.

Решение № 554 от 13.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 589/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимата Р. Б. Т. и нейният з., против решение № 251 от 16.07.2009 г. по внохд № 256/09 г. на Софийски апелативен съд. В жалбите на подсъдимата Р. Т. и на договорния защитник-адв. М. се правят доводи за наличието на касационните основния по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Твърди се, че деянието извършено от подсъдимата е несъставомерно, защото обещаните от нея действия не са от кръга на службата която изпълнява. В случая е обещана облага, но не е получена. Правилната квалификация е приготовление за извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1 НК, което не е наказуемо и не съставлява престъпление. Прави се искане за оправдаване по повдигнатото обвинение, или алтернативно наказанието и глобата се намалят при условията на чл. 55 НК. В съдебно заседание защитата и подсъдимата Т. оттеглят искането си за оправдаване поради несъставомерност на деянието и за намаляване на наказанието лишаване от свобода, като поддържат жалбата единствено в частта за намаляване на глобата от 10 000.00 лв. на 1 000.00 лв. С оглед направената корекция в жалбата, и поддържаното от касаторката и защитата в съдебно заседание само намаляване на кумулативно наложеното наказание глоба, становището на представителят на Върховната касационна прокуратура е за неговата неоснователност, защото не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 90 от 10.03.2009 г. по нохд № 52/09 г., Софийски градски съд е признал подсъдимата Р. Б. Т. в извършено престъпление по чл. 302, ал. 1, т. 2 и т. 4, б. "а", вр. с чл. 301, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъдена на три години лишаване от свобода, глоба от 10 000.00 лв. и лишаване от право да заема длъжност в структурата на данъчната администрация за срок от две години. Определен е първоначален "общ" режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С обжалваното решение присъдата е изменена, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е неоснователна. Относно оплакванията за квалификацията на деянието, като по-леко наказуемо /несъставомерно/, както и за формата на изпълнителното деяние в мотивите на л. 10-12 абз. 1 от обжалваното решение е отговорено с подробни и убедителни съображения, които си споделят от касационния състав и не се налага дори и лаконично да бъдат обсъждани и потвърдени, след като и не се поддържат. При правилно установените фактически положения, възприетата квалификация за квалифициран подкуп по чл. 302, т. т. 2 и 4, б. "а", вр. с чл. 301, ал. 1, вр. с ал. 1 НК съответства на закона и практиката по приложението му. Единствено поддържаното пред касационната инстанция възражение за завишен размер на определеното кумулативно наказание "глоба" е правено и пред въззивната инстанция, която е приела, че е справедливо. Изложените в тази насока констатации и изводи направени по реда на чл. 339, ал. 2 НПК са основателни и законосъобразни. Това наказание определено в средния размер предвиден в закона е напълно съобразено с личността на подсъдимата, проявената престъпна упоритост, високата степен на обществена опасност на деянието, като са отчетени и критериите по чл. 47, ал. 1 НК. По голяма снизходителност, както се иска в жалбата да бъде намалена до размер на 1 000.00 лв. не може да бъде проявена, за да бъдат изпълнени в пълен обем предвидените в чл. 36 НК цели наказанието, и в случая най-вече на общопревантивното въздействие. Поради липса на други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно, следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о., Р Е Ш И : Оставя в сила решение № 251 от 16.07.2009 г. постановено по внохд № 256 по описа за 2009 г. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно.