Решение № 6238 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7023/2016 г.

Решение № 6238 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7023/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от А. С. С. от с. Д., област К., против решение № 85 от 21.04.2016 г. по адм. дело № 255/2015 г. на Административен съд - К., с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-100-6500/1456 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", както и е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 600 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че неправилно съдът е приел оспореният административен акт за мотивиран, тъй като от него не могат да се изведат ясни и категорични изводи относно обстоятелствата, които са мотивирали органа за издаване на акта. Твърди, че административният акт е издаден при липса на фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е отменително основание по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли, да се отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да се отмени обжалваното уведомително писмо или делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане, с оглед непълнотата на събраните доказателства. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че процесното писмо е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на процесуалните и материално-правните разпоредби, с достатъчно подробно описание на фактическата обстановка и приложените правни норми. Сочи, че причината за определяне като недопустими на площите, за които е отказано подпомагане, е попадането им извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", утвърден със заповед на министъра на земеделието и храните от 02.12.2013 г. или лошото им стопанисване. Излага, че в заключението на вещото лице са описани подробно двата процесни парцела, за които с уведомителното писмо е отказано подпомагане по СЕПП на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, съответно по НР1 на основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във връзка с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. с посочено основание - кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., като резултата от СТЕ потвърждава напълно констатациите, направени в уведомителното писмо. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 85 от 21.04.2016 г. по адм. дело № 255/2015 г. на Административен съд - К., е отхвърлена жалбата на А. С. С. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-100-6500/1456 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", както и е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 600 лв. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и са спазени материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че фактическите основания за отказ от финансиране са изложени в отделните колони от таблиците за формиране на общата сума за финансово подпомагане, за оторизираните суми и за извършените плащания, представляващи неразделна част от уведомителното писмо, както и са посочени съответните правни основания за отказаната част на финансирането. Съдът е съобразил изслушаното по делото и прието без оспорване заключение на вещо лице, изцяло потвърждаващо изводите на административния орган по отношение недопустимите за подпомагане площи. Съдът е констатирал, че установените от административния орган наддекларирани площи се припокриват с установяванията на вещото лице по отношение на площите, които не попадат в одобрения слой. Съдът е приел, че е законосъобразен отказът за финансова помощ и наложените санкции за бъдещ период по исканите от жалбоподателя схеми и мерки. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. С. С. против отказ от финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., обективиран в Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни плащания с изх. № 02-100-6500/1456 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с което е отказано изцяло финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер - 8 769,22 лева и по мярка за плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планински райони (НР1) - 10 685,63 лева и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 11 524,00 лв., съответно по СЕПП - в размер на 6 329,59 лв. и по НР1- в размер на 5 194,41 лв. Обективно е установено от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е заявил за подпомагане по СЕПП и по НР1 два парцела с обща декларирана площ от- 34.49 ха. При извършените административни проверки, е установено, че част от декларираните площи попадат извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", поради което е установена следната недопустима площ: СЕПП - 20,43 ха, НР1 - 20,43 ха. Процентът на наддеклариране по заявлението по СЕПП - и НР1 е- 100 %. Установено е от съда, че новата цифрова ортофотокарта ЦОФК/ на страната е изготвена въз основа на самолетно и сателитно заснемане от 2013 г., чрез отразяване на резултатите от теренни проверки през годината и чрез разглеждане на подадени възражения срещу обхвата на специализирания слой. По делото е изслушана и приета без оспорване съдебно - техническа експертиза (СТЕ), която изцяло и без разминавания е потвърдила фактическите констатации в оспореното уведомително писмо. Вещото лице е констатирало, че процентно отношение на недопустимата площ към установената площ за подпомагане съответства на посочената в УП. С оглед на установеното, съдът правилно е приел, че на основание чл. 58 § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, респ. съгласно чл. 16 от Регламент № 65/2011 на Комисията, при наддеклариране над 50% се отказва оторизация и се налагат санкции за бъдещ период. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатата и приета СТЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Неоснователни са и възраженията на касатора, че съдът не е съобразил допуснати нарушения от административния орган на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като фактическите основания за постановяване на отказа са изложени в таблици за формиране на общата сума за финансово подпомагане, за оторизираните суми и за извършените плащания - неразделна част от уведомителното писмо. Фактическите основания относно недопустимите за подпомагане площи са посочени за отделните БЗС в колона 5 от всяка една от таблиците, относими към СЕПП и НР1, които съдът е обсъдил в мотивите си. Също така съдът е преценил съпътстващите документи по административната преписка като мотиви към оспорения акт (ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ). Правните основания за постановения отказ са посочени в обясненията към колона 5, а именно: по СЕПП е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадащи извън специализирания слой. В обясненията към тази колона е посочено още, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията са извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки, представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, включително парцели/БЗС, за които вследствие на установени застъпвания кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, доказващи правното основание за ползване. По отношение на НР 1 по същия начин е установено от съда, че административния орган е посочил фактически и правни основания за отказа свързани с площите, които не попадат в специализирания слой. Посочените в административния акт правни основания съответстват на фактическите основания, установени от административния орган и потвърдени от заключението на вещото лице по делото. В последното е посочено, че недопустимите площи са определени чрез дистанционни административни проверки, включително и кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, без да са извършвани проверки на място. В този смисъл възраженията на касатора за неучастието му в административните проверки, както и това че административният орган не е съставил доклад за извършените проверки и не запознал с него земеделския производител са относими към задълженията на административния орган при извършена проверка на място, която в случая липсва. Проверката на място е един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Същото е и съдържанието и на чл. 26, т. 1 от неправилно посочения от касатора и отменен Регламент № 796/2004 г., както и чл. 30, т. 1 от относимия Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В случая за заявлението на касатора не се спори, че не е попаднало сред 5 % квота за проверка. Затова като не е извършена проверка на място, не е допуснато нарушение на процедурата по ЗПЗП и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията. По отношение на одобрения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" със Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, следва да се отбележи, че тази заповед не е обжалвана от жалбоподателя и същата е влязла в сила по отношение на него и затова същият е обвързан от констатациите на административния орган, че част от заявените земи не се ползват от него. В тази връзка относно възможността за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, както и характерът на заповедта като административен акт, следва да се има предвид ТР № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСК на ВАС. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение