Решение № 8263 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2012 г.

Решение № 8263 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП с променено наименование, считано от 01.01.2013 г. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 502/16.10.2012 г., постановено по адм. дело № 167/2012 г. по описа на Великотърновския административен съд в частта, в която е отменен РА № 151100922/14.10.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 12/09.01.2012 г. на директора на същата дирекция за установените на Лилия Стефанова Маджарова - Макавеева от гр. Плевен данъчни задължения по чл. 35, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 402,02 лв. и лихви в размер на 276,59 лв., както в частта, в която същият ревизионен акт е изменен за определените на Макавеева данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. от 8 563,30 лв. на 3 392,16 лв. и за съответните лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решението в атакуваните му части е резултат на неправилна преценка на събраните доказателства и установената фактическа обстановка, както и неправилно тълкуване и прилагане на материалния данъчен закон. Неправилно според касатора съдът е приел, че за 2005 г. не е налице превишение на разходите над приходите, а е налице положително салдо към края на периода и затова не били установени основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. В частта, в която ревизионният за установения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. е бил изменен, касаторът излага оплаквания, че неправилно съдът е приел, че липсата на парични средства в брой означава и липса да се направят такива разходи, поради което за целите на паричните потоци, неправилно съдът е приел, че са налични. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне жалбата на Лилия Стефанова Маджарова - Макавеева срещу ревизионния акт. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 598,74 лв. Ответникът по касационната жалба Лилия Стефанова Маджарова - Макавеева от гр. Плевен чрез процесуалния си представител адв. Огнян Лазаров в депозирания по делото писмен отговор я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионният акт за установени на Лилия Стефанова Маджарова - Макавеева задължения за данък по чл. 35, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно приходните органи са третирали превишението на извършените разходи над получените приходи за отделни месеци или периоди в рамките на една данъчна година като данъчна основа по смисъла на чл. 123, ал. 1 ДОПК за цялата данъчна година. В този смисъл съдът е кредитирал допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза в частта, в която в разходната част не е намерила отражение сумата от 28 514,54 лв. - погашение на овърдрафт, респ. в приходната част не е отразена сумата от 28 000 лв., твърдяна като касов приход за годината. Пак въз основа на съдебно-счетоводната експертиза решаващият съд е приел, че за 2005 г. не е налице превишение на разходите над приходите, а е налице положително салдо към края на периода в размер на 37 602,68 лв., поради което изводите на съда са, че незаконосъобразно приходната администрация за 2005 г. е провела ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2, т. 2 и 7 ДОПК. В частта, в която съдът е изменил ревизионният акт за 2006 г. за данък по чл. 35 ЗОДФЛ от 8 563,30 лв. на 3 392,16 лв. и за съответните лихви, първоинстанционният съд отново е изложил мотиви относно спорното право, досежно превишението на разходите над приходите към определени месеци, а не на годишна данъчна основа. Въз основа на данните по делото съдът е приел, че началното салдо за тази година на ревизираното лице е 40 752,86 лв., което е констатирано и от приходните органи. Според съда първоначално с ревизионния акт за посочената година е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 13 186,80 лв., а с акта за поправка на ревизионния акт е установен нов размер на данъка - 8 098 лв., тъй като приходните органи са изготвили нов паричен поток, в който е включена сумата от 38 320 лв. - доходи с неустановен произход и 10,11 лв. от извънтрудови правоотношения. Съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото, според която относно закупения недвижим имот от Макавеева от "Верита" ЕООД е установено, че покупната цена е заплатена частично, като видно от банковите извлечения сумата от 9 600 лв. е получена на 01.016.2006 г., сумата от 9 700 лв. - на 10.07.2006 г., 9 500 лв. - на 28.07.2006 г., 317 лв. - на 28.07.2006 г., 1 040 лв. - на 03.08.2006 г. и 6 000 лв. - на 29.11.2006 г., които са отчетени като касов разход на лицето. Във връзка с договор за кредит, обезпечен с ипотека, пак от заключението на вещото лице съдът е приел, че по разплащателната сметка на Макавеева на 17.07.2007 г. е постъпила сума от 25 360 евро (49 499,85 лв.), като на 18.07.2006 г. част от тази сума е наредена по банков път като валутен превод за заплащане на прехвърления имот - 25 044,50 евро. Съдът, съобразявайки се с установеното начално салдо в размер на 37 602,68 лв. и игнорирането на сумата от 49 499,85 лв. е приел, че се получава отрицателно салдо, което показва превишение на разходите над приходите, но е установил, че годишната данъчна основа е в размер на 16 800,67 лв. (10,11 лв. доходи от извънтрудови правоотношения и 16 790,56 лв. доходи с неустановен източник) и е определил данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 3 392,16 лв., ведно с лихвата, а в останалата част до пълния размер от 8 563,30 лв. е отменил ревизионния акт. Решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части е правилно. Законосъобразен е основният извод на решаващия съд, че след като се касае за годишен данък, какъвто е данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), то следва да се определя годишната данъчна основа и в случаите, когато приходните органи установят превишение на разходите над приходите. следователно, това превишение следва да се определя не помесечно, тъй като данъчната основа се определя годишно. Правилно в този смисъл първоинстанционният съд се е позовал на чл. 13 и чл. 14 ЗОДФЛ (отм.), които разпоредби третират определянето на общия годишен доход. В този смисъл е и чл. 15 ЗОДФЛ, което разпорежда, че данъчна основа е облагаемият доход за съответната данъчна година, намален с разходите за дейността и предвидените в този закон вноски и облекчения. При правилно установени факти и обстоятелства по делото и позовавайки се на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е било възприето от съда при неоспорване от страните, за ревизираната 2005 г. правилно съдът е счел, че е налице положително салдо и то не подлежи на облагане с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). За ревизираната 2006 г. важат горните изводи, като правилно първоинстанционният съд отново се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза и е установил наличие на отрицателно салдо, но в по-малък размер от този, посочен от приходните органи. Без значение е обстоятелството, че ревизията е извършена по особения ред по чл. 122 ДОПК, тъй като то не променя законосъобразните изводи на съда, че данъчната основа за определяне на данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е на база годишното й определяне, а не за отделни месеци или периоди от годината. Поради това, неоснователно е оплакването на приходната администрация, че съдът не се е съобразил, че данъкът е определен чрез ревизия по особения ред, тъй като това не променя нито характера на данъка като годишен, нито данъчната основа като годишна. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваните му части е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната му, поради което то следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,