Решение № 6986 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10900/2016 г.

Решение № 6986 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10900/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на: 1.Синдикалната организация към Независима синдикална федерация на енергетиците в България/НСФЕБ/ към КНСБ при "ЕВН Електроснабдяване"ЕАД, представлявана от А. К.; 2.Синдикалната организация към Независима синдикална федерация на енергетиците в България/НСФЕБ/ към КНСБ при "ЕВН електроразпределение"ЕАД-КЕЦ Поморие, представлявана от Х. П.; 3.Синдикалната организация към Национална синдикална федерация на енергетиците в България/НФЕ/ към КНСБ при "ЕВН електроразпределение"ЕАД, гр. П., представлявана от Д. А.; 4.Синдикалната организация към Национална синдикална федерация на енергетиците в България/НФЕ/ към КНСБ при "ЕВН електроразпределение"ЕАД, гр. С. Загора, представлявана от С. А.; 5.Фирмена синдикална организация към федерация "Енергетика" към КТ "П.", при "ЕВН електроразпределение"ЕАД, гр. П., представлявана от С. Т.; 6.Независима синдикална федерация на енергетиците в България /НСФЕБ/ към КНСБ, гр. С., представлявана от Б. М.; 7.Национална федерация на енергетиците /НФЕ/ към КНСБ, гр. С., представлявана от Г. П., против решение № 3984 от 10.06.2016 г., постановено по адм. д. № 12026/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът - Н. Л. Д. -председател на Съюз на енергетиците в България, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Подобни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът "ЕВН Б. Е." ЕАД не изразява становище о касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът "ЕВН Б. Е." ЕАД не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът фирмена синдикална организация Федерация "Енергетика" КТ П., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК . Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град отхвърля жалбата на Синдикалната организация към Независима синдикална федерация на енергетиците в България/НСФЕБ/ към КНСБ при "ЕВН Електроснабдяване"ЕАД, представлявана от А. К.; Синдикалната организация към Независима синдикална федерация на енергетиците в България/НСФЕБ/ към КНСБ при "ЕВН електроразпределение"ЕАД-КЕЦ Поморие, представлявана от Х. П.; Синдикалната организация към Независима синдикална федерация на енергетиците в България/НСФЕБ/ към КНСБ при "ЕВН електроразпределение"ЕАД, гр. П., представлявана от Д. А.; Синдикалната организация към Независима синдикална федерация на енергетиците в България/НСФЕБ/ към КНСБ при "ЕВН електроразпределение"ЕАД, гр. С. Загора, представлявана от С. А., и Фирмена синдикална организация към федерация "Енергетика" към КТ "П.", при "ЕВН електроразпределение"ЕАД, гр. П., представлявана от С. Т., срещу решение № 437/16.11.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация, втори специализиран постоянен заседателен състав, по преписка № 238/2014 г., в частта с която по оплаквания на Н. Л. Д. -председател на Съюз на енергетиците в България, за дискриминация по признак "членуване в синдикална организация" по чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда, КЗД: -установява пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., извършена от всички страни, участвали в сключването на КТД за периода 2014-2015 г., подписан на 19.12.2013 г. в "ЕВН Б. Е."ЕАД и "ЕВН Б. Е."ЕАД: 1. Председателя на съвета на директорите на "ЕВН Б. Е."ЕАД Й. З. в качеството на работодател; 2.председателя на съвета на директорите на "ЕВН Б. Е."ЕАД Р. Б.; 3. Синдикални организации към НФЕ-КНСБ; 4.Фирмена синдикална организация Федерация "Енергетика"-КТ П. и 5. Синдикални организации към НСФЕБ-КНСБ, чрез договаряне на парична вноска като "абсолютно" условие за индивидуално присъединяване към КТД от 19.12.2013 г. в "ЕВН Б. Е."ЕАД и "ЕВН Б. Е."ЕАД, като накърняващо добрите нрави и заобикалящо закона, в нарушение нормата на чл. 8, ал. 3 от КТ поради синдикално членство. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Правилен е извода на АССГ, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в пределите на неговата власт съгласно чл. 65, т. 1-4 във вр. с чл. 48, ал. 2, т. 3 вр. чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбите на чл. 65 и чл. 66 от ЗЗДискр. вр. чл. 59 от АПК. Правилно административния съд е очертал предмета на спора относно това, условията за присъединяване в процесния колективен трудов договор между "ЕВН Б. Е."ЕАД и "ЕВН Б. Е."ЕАД от една страна, и Синдикални организации към НФЕ-КНСБ, Фирмена синдикална организация Федерация "Енергетика"-КТ П. и Синдикални организации към НСФЕБ-КНСБ, изразени в заплащане на ежемесечна вноска от 0.7% от нетното месечно възнаграждение, дискриминира или не работниците и служителите, нечленуващи в синдикални организации изобщо, или членуващи в синдикална организация, която не е страна по КТД, съответно съставлява ли това обстоятелство неравно третиране на работниците/служителите в зависимост от тяхната принадлежност към определен синдикат, произтича ли от разпоредбите на КТД и представлява ли същото пряка дискриминация. Преценявайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства първоинстанционния съд е достигнал до законосъобразен извод, че е налице пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., извършвана от всички страни, участвали в сключването на КТД на 19.12.2013 г. за периода 2014-2015 г. чрез договаряне на парична вноска като "абсолютно" условие за индивидуално присъединяване към КТД, като накърняващо добрите нрави и заобикалящо закона, в нарушение нормата на чл. 8, ал. 3 от КТ поради синдикално членство. Подробните доводи, изложени АССГ в тази насока се споделят изцяло от настоящата инстанция, която съобрази и следното: Колективното трудово договаряне урежда въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, извън уредените такива с повелителни норми на закона/ чл. 50, ал. 1 от КТ/. В случая предмета на процесния КТД е очертан чл. 2 от същия, като уреждащ въпроси на трудовите отношения, доходите, трудовата заетост, социалното обслужване, осигурителни отношения, условията на труд, социалното партньорство, социалните аспекти на приватизационните процеси в дружеството, механизма на компенсиране на инфлацията и други въпроси на трудовите и социални отношения. Присъединяването към КТД означава такова бъдещо изменение в правната сфера на работника или служителя, който встъпвайки в съответното правоотношение следва да се ползва от по-благоприятни условия, за всеки от елементите в определения обхват по чл. 2 от КТД, спрямо субектите-работници и служители, които не са подписали КТД, били те изобщо нечленуващи в синдикални организации, или такива, членуващи в синдикални организации, но неподписали КТД. При конституционно скрепеното право на синдикално сдружаване в чл. 41 от Конституцията на РБ се поставя въпроса за правните последици съобразно действащите материалноправни разпоредби при упражняването на това право /в случаите какъвто е процесния/, когато това е поставено в зависимост от предходно осъществени обстоятелства, каквито са нечленуването в синдикални организации и членството в други синдикални организации извън синдикалната организация, сключваща колективния трудов договор, и което упражняване при тези условия предпоставя заплащане на ежемесечна присъединителна вноска от посочените по-горе субекти, които не са членове на синдикатите, страна по процесния КТД. Според настоящия състав анализа на законовата уредба на КТД в глава четвърта, чл. 50 и сл. от КТ във връзка с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от КТ, води до извод, че въведеното с чл. 3, ал. 5 от процесния КТД правило има за последица пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., която предвид направеното волеизявление от подписалите го субекти, е осъществена от всички страни, участвали в сключването му. От посочения с разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от КТ обхват на условията за присъединяване към КТД, а именно такива определени от страните по договора, законодателя изрично е изключил възможността тези условия да противоречат на закона, да го заобикалят или да накърняват добрите нрави. Такова противоречие на определените с процесния КТД условия в чл. 3, ал. 5, е налице както с цитираната норма на чл. 57, ал. 2 от КТ, така и с антидискриминационната норма на чл. 8, ал. 3 от КТ, според която при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време. Налице е практически установено в КТД различие, основано на членство в синдикални организации между работниците и служителите, при осъществяване на техни трудови права. Различното положение на работниците/служителите нечленуващи в синдикални организации спрямо тези, които са членове на синдикални организации подписали КТД, представлява различно третиране на тази категория субекти, обусловено единствено от наличието на членствено правоотношение с определена синдикална организация. Тази дискриминацията поставя в риск социалното разбирателството и партньорство, и реално създава пречки за достигането на високо равнище на заетост и социална закрила, предвид предмета и целите на процесния КТД. На следващо място правилото на чл. 5, ал. 3 от КТД противоречи на правото на свободно синдикално сдружаване и на добрите нрави, доколкото де факто обосновава принуда работниците/служителите да членуват в определени синдикални организации- страни по процесния КТД. Тази принуда не може да бъде оправдана от извършени действия за минал период от лица вече членуващи в синдикалните организации, подписали КТД, или чрез насрещна престация, изразена в разходване на време, усилия или друго с цел отстояване правата на работниците в определена браншова сфера. Конституционно закрепените права не могат да се противопоставят или да се поставят в зависимост от действия на лица или организации. Не се възприема тезата на касаторите за "имуществен принос" на присъединилия се работник, още повече, когато този принос съгласно конкретния КТД отива по сметка на работодателя. В тази хипотеза липсва пропорционалност между така въведеното задължение и задълженията на останалите работници и служители-членове на синдикалните организации, подписали КТД. Следва да се направи разлика между предвидената в чл. 3, ал. 5 от КТД ежемесечна присъединителна вноска в размер на 0.7% от нетното месечно възнаграждение на присъединилия се работник или служител, но максимум 95 лв. за една година, като условие за настъпване на индивидуалното присъединяване по чл. 3, ал. 2 от КТД, която сума отива по сметка на работодателя, и евентуални финансови задължения към определена синдикална организация, резултат от възникнало вече членствено правоотношение, а именно членския внос, който е в полза на синдикална организация. Няма корелация между достъпът до синдикалното партньорство на дадено лице-нечленуващо в синдикална организация- страна по КТД, съответно изобщо нечленуващо в синдикална организация лице, обусловена от присъединителна вноска- условие за настъпване на присъединяване към КТД, и задълженията за членски внос към синдикална организация на нейни членове, възникнало например по силата на устава на тази организация. Не се кредитира довода за упражняване на "свободен избор" на работниците и служителите между страните, тъй като предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от КТ, и предвид казаното по-горе, е налице ограничение чрез императивна законова норма относно свободата на договаряне, което договаряне не може да противоречи и на добрите нрави. С въвеждането на процесната клауза за встъпителни вноски, са нарушени принципите, залегнали в чл. 1 на Конвенция № 98 за правото на организиране и на колективно договаряне, 1949 г./ Приета на XXXII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 8.06.1949 г. и е влязла в сила на 18.07.1951 г. Ратифицирана от България с Указ 111 от 21.02.1959 г. на Президиума на Народното събрание - ДВ, бр. 19 от 1959 г. Ратификацията й е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 8.06.1959 г. В сила за България от 8.06.1960 г. Издадена от Министерството на труда и социалните грижи, обн., ДВ, бр. 35 от 2.05.1997 г./, съгласно които трудещите се се ползват от надлежна защита срещу всякакви дискриминационни действия, насочени към накърняване на синдикалната свобода в областта на заетостта. Нарушени са също така условията за ефективно упражняване на правата, залегнали в чл. 1- чл. 31 от Европейската социална харта (ревизирана), /ратифицирана със закон, приета от 38-о Народно събрание на 29.03.2000 г. - ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г. Издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 43 от 4.05.2001 г., в сила от 1.08.2000 г./, които права следва да бъдат обезпечавани чрез свободно сключени колективни трудови договори /аргумент от чл. 4 от Хартата/. Безспорно се налага извода, че правото на сключване на колективни трудови договори следва да се упражнява свободно, и следователно без каквато и да е форма на дискриминация. В този смисъл е и текста на чл. Е от Хартата, съобразно който упражняването на правата по тази харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние. Аргумент в полза на безусловното и свободно осъществяване на синдикално сдружаване включително чрез свободно присъединяване към вече сключен КТД се извлича и от разпоредбата на чл. 2 от Конвенция № 87 за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране, 1948 г./ Приета на XXXI сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в С. Ф., Съединени американски щати, на 17.06.1948 г. и е влязла в сила на 4.07.1950 г. Ратифицирана от България с Указ № 111 от 21.02.1959 г. на Президиума на Народното събрание - ДВ, бр. 19 от 1959 г. Ратификацията й е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 8.06.1959 г. В сила за България от 8.06.1960 г. Издадена от Министерството на труда и социалните грижи, обн., бр. 35 от 2.05.1997 г./, според която трудещите се и работодателите, без каквато и да е разлика и без предварително разрешение, имат правото да образуват организации по свой избор, както и да се присъединяват към тези организации при единственото условие да се съобразяват с техните устави. Съображенията в горния смисъл се потвърждават и при изследване приложното поле на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, касателно колективното трудово договаряне. От анализа на чл. 16, § 1, б. (б) от Директива 2000/78/ЕО, регламентиращ задължение на държавите-членки да вземат необходимите мерки за прилагане принципа на равно третиране по чл. 2, т. 1, във връзка с чл. 3 "Приложно поле" от Директивата, за гарантиране липсата на противоречие с този принцип в разпоредби, които са включени в колективни трудови договори, се налага извода, че в колективните трудови договори не следва да се съдържат клаузи, противоречащи на цитирания признак. В частност този извод е възприет и от Съдът в Люксембург в Решение на Съда (голям състав) от 13 септември 2011 г. по Дело C-447/09 R. P. и други срещу D. L. AG, в мотивите на което се сочи, че "съответният колективен трудов договор да е съобразен с правото на Съюза, и в частност с Директива 2000/78 ", съответно "от чл. 16, § 1, буква б) от Директива 2000/78 ясно следва, че колективните трудови договори също както законовите, подзаконовите и административните разпоредби трябва да са съобразени със закрепения в тази директива принцип". Ето защо, като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Не са налице допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК . Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на Административен съд С.-град кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Касационният съдебен състав намира, че при така формулирания въпрос и с оглед предмета на правния спор няма основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС и чл. 628 ГПК, вр. с чл. 144 АПК до Съда на Европейския съюз със следните въпроси: 1. Може ли да има дискриминация освен от неравнопоставяне спрямо закона, но спрямо други юридически факти, каквито са договорите? Искането е обосновано от неправилното според касаторите тълкуване на т. 4 от преамбюла и чл. 2, т. 5 от Директива 2000/78/ЕО/27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Касаторите смятат, че приетото от АССГ в обжалваното решение, че неравнопоставеност произлиза от договорни клаузи, е в несъответствие с посочените разпоредби в Директива 2000/78/ЕО/27.11.2000 г., Конституцията на РБ, Кт и ЗЗДискр. Съгласно разпоредбата на чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата, както и на разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело. В процесния случай така формулирания въпрос от касационните жалбоподатели не касае установяване противоречие на националното право с норми на европейското право /такова противоречие изобщо не е посочено и обосновано от касаторите/, а касае неправилни изводи на АССГ в обжалваното решение, което е предмет на контрол от настоящата инстанция, като в контекста на въпроса се иска СЕС да направи тълкуване на понятието "дискриминация" съотносимо към посочените от касатора прани норми на т. 4 от преамбюла и чл. 2, т. 5 от Директива 2000/78/ЕО/27.11.2000 г. и чл. 8 от Кодекса на труд и чл. 4 от ЗЗДискр. Следва да се посочи, че отговор на въпроса за приложимост на Директива 2000/78/ЕО/27.11.2000 г. спрямо КТД, независимо от различните виждания за характера на този вид договор, се съдържа в решението по цитираното Дело C-447/09 R. P. и други срещу D. L. AG, по Преюдициално запитване, отправено от Bundesarbeitsgericht което се отнася до тълкуването на чл. 2, § 5, чл. 4, § 1 и чл. 6, § 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, който отговор както се отбеляза налага социалните партньори да действат съобразно правилата на тази директива. На основание изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт, в тази му част, не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на Комисия за защита от дискриминация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 200 лв., предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП . Следва да бъде уважена и претенцията на Н. Л. Д.-председател на Съюз на енергетиците в България за направени разноски, които следва да се присъдят в размер на 600 лв., представляващи платено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 19.04.2016 г. с адвокат Л. К.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение