Решение № 10583 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15293/2013 г.

Решение № 10583 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15293/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Ямбол, гр. Ямбол, ул. "Г. С. Раковски" № 7 срещу решение № 146 от 2.10.2013 г. на Административен съд, гр. Ямбол, постановено по административно дело № 191/2013 г. С обжалваното решение съдът отменил мълчаливия отказ на кмета да се произнесе по заявление на Диан Костадинов Костадинов за достъп до обществена информация, вх. № 2801-32474 от 3.06.2013 г., върнал преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и осъдил Община Ямбол да заплати разноските по делото. Касационният жалбоподател - кметът на Община Ямбол, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приел, че е налице мълчалив отказ да се предостави достъп до обществена информация. Не отчел, че е налице хипотезата на чл. 29, ал. 1 от Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ). Писмото до заявителя, с основание чл. 29, ал. 1 ЗДОИ, е получено от него преди съдът да се произнесе. Неправилно съдът не кредитирал представеното по делото известие за доставяне като не съобразил т. 44 от Общите условия с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "Български пощи" ЕАД. Сочи също, че отправеното заявление е в противоречие с чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, тъй като начина, по който е формулирано искането показва, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 10 ЗДОИ. Тя не е налична, а трябва да се създава по повод на направеното искане чрез изготвяне на справка. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по касационната жалба - Диан Костадинов Костадинов, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касаторът не може да се позовава на чл. 29, ал. 2 ЗДОИ, тъй като датата на постъпване на писмото по чл. 29, ал. 1 ЗДОИ е след срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ. Неправилен е изводът на съда за липса на необходимите реквизити на известието за връчване, но това не променя правилността на крайния му извод. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 3.06.2013 г. Деан Костадинов подал заявление, вх. № 2801-32474, до кмета на общината с искане да му бъде предоставен достъп до следната обществена информация: 1. Информация за всички служебни пътувания, организирани от Община Ямбол за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., като се уточнят датите, посетените места, цел, продължителност и разходи за командировки. и 2. Информация за длъжността на придружаващите лица, ако е имало такива, включително и разходите за командировки на тези лица. Посочената от заявителя форма на предоставяне на информацията била на технически носител - DVD в pdf формат. В срока по чл. 28 ЗДОИ кметът не се произнесъл. В хода на съдебното производство органът представил писмо, изх. № 2801-34418 от 17.06.2014 г., адресирано до Костадинов, с което на основание чл. 29 ЗДОИ му е указано да уточни предмета на исканата информация. Представено е и известие за доставяне ИД PS 8600 00B7TNT на Деан Костадинов с поставен датен печат на получаване в пощенската станция - 15.07.2013 г., съдържание - писмо изх. № 2801-34418 от 17.06.2014 г., подпис на получател и датата на получаване 16.07.2013 г. При така установените факти съдът приел от правна страна, че въпреки приетото от органа наличие на хипотезата на чл. 29 ЗДОИ той не изпълнил задължението си да уведоми за това заявителя. Приел, че представеното известие за доставяне не може да се цени, тъй като не е ясно чий е подписът на получател. Приел, че кметът на общината е бил длъжен да се произнесе с нарочен акт в законоустановения срок. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ и го отменил като върнал преписката на органа за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Крайният извод на съда е правилен. Видно от релевираните от касатора доводи в подкрепа на твърдяното отменително основание той поддържа две алтернативни групи доводи - че не е налице обществена информация, която да бъде предоставена и че изпълнил задължението си по чл. 29, ал. 1 ЗДОИ като съдът неправилно ценил доказателствата по делото. По твърдението за наличие на хипотезата на чл. 29, ал. 1 ЗДОИ: Безспорно е, че за да може да се произнесе един орган е необходимо да бъде сезиран с точно и ясно формулирано искане. Тогава, когато искането не е достатъчно ясно и не дава възможност на органа правилно да определи предмета на искането, с което е сезиран, той, с оглед на задължението си по чл. 6 и 9 АПК е необходимо да укаже на сезиралото го лице да уточни искането. Член 29, ал. 1 ЗДОИ изрично възлага това задължение на органа като по този начин гарантира интереса на заявителя - да получи точно исканата обществена информация. Какво показват в случая фактите по делото? Първо, органът бил сезиран на 3.06.2013 г. Срокът по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ - за произнасяне по заявлението, съгласно алинея 2, е и срок за уведомяването на заявителя. Следователно до 17.06.2013 г. Костадинов е следвало да бъде уведомен за становището на задълженото по чл. 3 ЗДОИ лице по подаденото заявление. Няма спор по делото, че до тази дата заявителят не получил каквото и да било становище от органа. Това означава, че на 18.06.2013 г. е бил формиран мълчалив отказ и за Костадинов е започнал да тече срока по чл. 40, ал. 1 ЗДОИ във вр. с чл. 149, ал. 2 АПК. И второ, приложеното по делото писмо с искане за уточнение на съдържанието на заявлението по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗДОИ носи изходяща на администрацията на органа дата 17.06.2013 г., но датния печат на пощенската станция, чрез която писмото е изпратено на заявителя, е с дата на получаване на писмото 15.07.2013 г., т. е. близо месец след твърдяната дата на издаване. Органът може и да е издал уведомителното писмо на посочената дата, но за да породи то правни последици следва не да стои при органа, а да достигне до адресата си. Това е станало едва на 16.07.2013 г. Към тази дата вече е било образувано съдебното производство по оспорване на мълчаливия отказ. Нещо повече, на 15.07.2013 г. съдът постановил определение, с което конституирал страните и им дал указания по доказателствата и доказателствената тежест. Вярно е, както твърди и прокурорът в своето заключение, че съдът неправилно ценил представеното по делото известие за доставяне. Удостоверяването на връчването, извършено чрез служител на пощата, става чрез отчетния документ, който този служител съставя за извършеното връчване. Член 44, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК сочи обратната разписка като удостоверяващ връчването документ и така установява доказателствената й сила. С оглед на това редовността на връчването е обусловено от наличието на нормативно установените реквизити на документа (обратната разписка) и спазването на производството по издаването му, а не от реквизитите, установени в чл. 44, ал. 1, респективно чл. 50, ал. 3 ГПК. Актът, който установява реквизитите на документа за връчване на пощенските пратки, е приетите от Комисията за регулиране на съобщенията, на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, общи правила. В тези правила, относими за "Български пощи" ЕАД, чрез които е извършено връчването на процесното писмо, изрично е посочено, че се връчват срещу подпис на получателя. Изискване за посочване на имената и отношенията на лицето, което е получило пощенската пратка, с адресата на пратката правилата не съдържат. Поради това връчването е надлежно доказано, въпросът е, че то е ирелевантно, тъй като е достигнало до заявителя много, след като е изтекъл срока за произнасяне на органа. За да породи правни последици това писмо, с оглед на изричното изискване на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, трябва да е достигнало до заявителя преди изтичането на срока за произнасяне по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ. Видно от изложеното доводът на касатора, че не е налице мълчалив отказ, тъй като органът упражнил правомощието си по чл. 29, ал. 1 ЗДОИ е неоснователен. По твърдението, че исканата информация не е обществена: Вторият довод на касатора е, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 10 ЗДОИ, тъй като не е налична, а трябва да се създаде. Преди всичко нормата, която дефинира коя информация е обществена е чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Законодателят е дефинирал като обществена по смисъла на закона всяка информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Видно от съдържанието на заявлението, с което е сезиран, Костадинов поискал информация, която безспорно е свързана с обществения живот в страната и която е в състояние да формира мнение у заявителя относно дейността на кмета и на общинската администрация. Става въпрос за служебни пътувания, т. е. за изпълнение на служебни функции, както и за начина на изразходване на общинския бюджет, поради което исканата информация е относима пряко към дейността на задължения по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ субект. Това обстоятелство е достатъчно, за да формира задължение на касатора за произнасяне по заявлението. Исканата информация е налична у органа - едва ли органът твърди, че служебните пътувания в общинската администрация са осъществявани, без да са издавани изискуемите от нормативните актове документи. Дали така поисканата обществена информация е официална или служебна, по смисъла на чл. 10 и 11 ЗДОИ, дали по отношение на нея са налице основанията по чл. 37 ЗДОИ за отказ съдът не може да прецени, тъй като органът не се произнесъл. Видно от изложеното и вторият довод на касатора за незаконосъобразност на обжалваното решение е неоснователен. Съдът правилно тълкувал и приложил материалния закон. Допуснатата неточност по отношение на известието за доставяне не се е отразило на правилността на другите му изводи и на крайния му извод за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Поради това обжалваното решение е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се посочи, че по делото няма и доказателства за процесуално представителство на органа от юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд