Решение № 564 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2046/2008 г.

Решение № 564 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2046/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) М. М. М. и Р. М. И., двамата от гр. К., са подали касационна жалба против решението на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 421/2006 г. Ответникът по касация, ищец по делото, Л. Д. С. от с. Я., област К., не е взел становище по жалбата. След проверка, касационният съд установи следното: Кюстендилският окръжен съд, като въззивна инстанция, с обжалваното решение, постановено на 12.06.2007 г. по гр. д. № 421/2006 г. е оставил в сила решението на Кюстендилския районен съд по гр. д. № 388/2005 г. С това решение е допусната делба на апартамент в гр. К., конкретно описан, на 18 равни дяла, от които 15 дяла за Л. С., и по един дял за М. М., Б. И. и Р. И., за всеки от тях поотделно. Съдът е установил, че съделителите М., Б. и Р. И. са наследници на починалия през 1998 г. М. И., който е син на починалия през 1968 г. Милан И. Наследници на последния са и другите му две деца Й. И. и М. И., които заедно с К. А., в качеството им на законни наследници (първите двама са племенници, а третият е брат) на бившата собственица на апартамента М. С., починала през 1994 г., са продали на Д. С. 5/6 ид. ч. от процесния апартамент с договор, удостоверен с нот. акт № 76/11.08.2004 г. Купувачът Д. С. и съпругата му А. С. са подарили притежаваните от тях 5/6 ид.ч. от апартамента на сина им Л. С., с нот. акт № 184/29.12.2004 г. Извън тези разпоредителни сделки е останала 1/6 ид. ч. от апартамента, притежавана по наследство от М. И. - племенник на общата наследодателка М., която част е придобита от посочените по-горе трима негови наследници, ответници по иска за делба. В касационната жалба на М. М. и Р. И. се излагат доводи за неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Посочено е, че съдът неточно се е позовал на Тълкувателно решение № 1/2004 г., ОСГК - ВКС, относно приложението на чл. 76 ЗН, необосновано е приел, че няма допуснати нарушения при извършване на сделката по нот. акт № 76/2004 г. и че представената като доказателство по делото, декларация от 12.09.2005 г. на К. А., не доказва симулация на същата сделка. Изводите и решението на въззивния съд са правилни. При постановяване на решението, въззивният съд е приложил задължителната съдебна практика - ТР № 1/2004 г., с което е обявено за загубило сила Тълкувателно решение № 72/1985 г., т. 1, т. 2 и т. 4, с които е постановено, че недействителността по чл. 76 ЗН е абсолютна недействителност или нищожност. С ТР № 1/2004 г. е прието, че актът на разпореждане на сънаследник с отделна наследствена вещ е относително недействителен. Наред с това въззивният съд е зачел т. 3 от ТР № 72/1985 г., с която е прието, че когато наследството се изчерпва само с една вещ, актът на разпореждане на сънаследник с идеална част, съответна на наследствения му дял е акт на разпореждане с наследството, което е получил и чл. 76 ЗН няма приложение. С оглед на тези постановки на ТР № 72/1985 г. (които не са отменени) и при установения по делото факт, че спорният апартамент е единствената вещ, останала в наследство от общата наследодателка М, решаващият съд обосновано е приел, че възражението на ответниците по делото, за недействителност на сделката между другите сънаследници и праводателите на ищеца по делото, съгласно чл. 76 ЗН, не може да бъде зачетено. При това положение - сделката по нот. акт № 76/2004 г. е породила действие, 5/6 ид. ч. са станали притежание на Д. С., който впоследствие валидно ги е подарил на ищеца Л. С. Той е легитимираният съсобственик на имота при предявяване на иска за делба и правилно съдът е допуснал делба между него и тримата ответници по иска - съсобственици по наследство, общо на 1/6 ид. ч. от апартамента. Неоснователни са възраженията на касаторите, за невалидност на сделката по нот. акт № 76/2004 г., поради опорочаване на процедурата по нотариалното удостоверяване и за нищожност на сделката поради симулация, установена от декларацията на продавача К. А., че не е получил сумите. Жалбоподателите не са страна по договора за покупко-продажба и съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗД, не могат да оспорват неговата действителност, което право принадлежи само на заинтересованата страна по договора. Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд