Решение № 1286 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14198/2013 г.

Решение № 1286 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14198/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Динка Костова Иванова, от с. Синьо бърдо, област Враца против решение № 17/18.07.2013 г. по адм. дело № 276/2013 г. на Административен съд - гр. Враца. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Мездра счита същата за недопустима поради неяснота на заявеното с нея искане. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 17/18.07.2013 г. по адм. дело № 276/2013 г. Административен съд - гр. Враца е отхвърлил жалбата, подадена от Динка Костова Иванова, от с. Синьо бърдо, община Роман с искане за обявяване нищожността на заповед № 1345 от 14.07.2006 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Роман. За да постанови този резултат, съдът е изследвал всички основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК във връзка с оспорения индивидуален административен акт, отчитайки характера и тежестта на заявения порок и не е констатирал наличието на нито едно от тях. Решението е правилно. С оспорената заповед на Динка Иванова е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, като е отчетено, че не са налице основанията по чл. 2 от Наредба № 5/30.05.2003 г. на МТСП, тъй като получения от лицето средномесечен доход за шестте месеца, предхождащи молбата-декларация е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление. Съдът е изследвал точно материалноправните предпоставки за изчисление на диференцирания минимален доход и вярно е ценил фактите, касаещи реализираните от страната доходи. Законосъобразно е отчел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, изследвайки вярно служебното правоотношение на подписалото заповедта лице и настъпилите реорганизации в системата на социалното подпомагане с постановление № 285 на Министерския съвет от 23.10.2006 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане. Заповед № 1345 от 14.07.2006 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Роман е издадена в изискуемата писмена форма, с ясно посочени мотиви и основания. Спазени са административнопроизводствените правила разписани в чл. 13 от Закона за социално подпомагане. Административният орган е издал индивидуалния административен акт след извършена социална анкета и изготвен социален доклад при изследване на всички обстоятелства от значение за случая. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение