Решение № 12196 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4877/2009 г.

Решение № 12196 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4877/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Александър Вангелов Тасев от гр. Кюстендил, подадена за отмяна на заповед № К-503 от 3.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. В жалбата се поддържа, че обжалваната заповед следва да се отмени по изложени съображения, че е постановена в противоречие с приложимия закон и при съществено нарушение на процесуални правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Жалбоподателят поддържа също, че по време на пътнотранспортното произшествие (ПТП) не е бил на работа и като гражданин не би могъл да урони престижа на службата и да носи административна отговорност за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител е оспорил жалбата като неоснователна. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жабата, намира, че е подадена от надлежна страна, която е адресат на жалбата (с пряк и личен интерес да оспорва акта), в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина на 11.12.2008 г. в гр. Кюстендил, изразяващо се в това, че след употреба на алкохол (4, 81 промила етилов алкохол в кръвта, констатирано при изследване на кръвна проба) е управлявал лек автомобил и е предизвикал пътнотранспортно произшествие с причинени материални вреди, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на инспектор Александър В. Тасев - полицейски инспектор IV степен в РД "Гранична полиция" - Кюстендил, категория "Г", е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Деянието е определено като несъвместимо с етичните правила на поведение на държавния служител в МВР - т. 7 и т. 17, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР, с което се уронва престижът на службата и за което деяние се налага дисциплинарно наказание "уволнение". От доказателствата по делото се установява, че на основание проведено дисциплинарно производство нарушенията на служебната дисциплина са установени, видно от приложената обобщена справка с рег. № 16321 от 29.12.2008 г. (с която жалбоподателят се е запознал срещу подпис на 5.01.2009 г. и с правата си по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР) и от становище с рег. № 201 от 6.01.2009 г. относно извършеното дисциплинарно производство по постъпили данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР от инспектор Ал. В. Тасев. На основание доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, следва да се приеме, че заповедта е издадена, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Обсъдени са обясненията на жалбоподателя и на заинтересованите лица след изпълнена административна процедура по чл. 243 от ППЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарните нарушения на жалбоподателя и не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила в проведеното дисциплинарно производство. При тези установени обстоятелства по административния спор съдът намира, че извършените дисциплинарни нарушения са установени, като обосновано и обективно действията и поведението на жалбоподателя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР при условията на обвързана компетентност органът по чл. 228, ал. 1 от ЗМВР е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Доводите в жалбата, че пътнотранспортното произшествие не е причинено от полицейския служител по време на служба, а в извън работно време като обикновен гражданин, което обстоятелство е основание да се приеме, че не е извършил тежко дисциплинарно нарушение и поведението му не следва да се определи като несъвместимо с етичните правила на поведение на държавен служител в МВР, са не само неоснователни, но противоречат на правната и житейската логика за поведението, което полицейският служител е длъжен да има и което Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква. Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител в МВР, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява, в работно или в извънработно време, каквото поведение на жалбоподателя е установено от административния орган. По изложените съображения обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,